Доц. д-р Петрунова: Храмът на Фортуна действително е съществувал в Северна България
„ Идеята за храма на Фортуна в Улпия Ескус е на моя другар и дълготраен помощник проектант Юлий Фърков. Оказа се, че той години наред работи върху една идейна възстановка на самия храм, която употребява резултатите от изследванията му, а пък когато ми описа за него, че са почнали да го възвръщат, показах си по какъв начин бихме могли в Националния исторически музей да представим изчезнали размери здания, разнообразни пространства, които да дадат, да пресъздават, да показват на посетителите неща, които към този момент не могат да се видят онлайн “. Това сподели в изявление за БГНЕС шефът на Националния исторически музей (НИМ) доцент доктор Бони Петрунова във връзка новата атракция в музея.
Тя посочи, че компанията „ FIFTH DEGREE “ е осъществила техническата част на плана, а доцент Петрунова доста се гордее с 3D възстановката.
По думите ѝ в България главният проблем е не, че нямаме находки, защото ние имаме ужасно доста монументи на културата, само че не всичко се е запазило в размер и в цялост, както е да вземем за пример на Запад, където могат да се видят непокътнати цели крепости, със непокътнат вътрешен интериор или най-малко възобновени.
Директорът на НИМ изясни, че храмът на Фортуна фактически е съществувал през II век. Той се е намирал в римския град Улпия Ескус, в рамките на днешна Северна България. „ Там е открита скулптура на богинята, която е стояла вътре в храма. По всички архитектурни данни и по всички елементи, които са събрали археолозите, в началото архитектът, а по-късно и IT експертите, направиха оптимално достоверна възстановка на това по какъв начин е изглеждал храмът, къде е стояла статуята на богинята и по какъв начин са влизали феновете на богинята на щастливата орис – това е в действителност Фортуна “, сподели доцент Петрунова. Богинята Фортуна в действителност дава отговор на гръцката богиня Тюхе и на египетската богиня Изида –богините на ориста и на щастието, които са били почитани в антични времена.
„ Тази възстановка дава опция с очилата да се влезе вътре и да се посети самият храм, а за какво не и да се помоли човек “, съобщи шефът на музея.
Доц. Петрунова осведоми, че планът е напълно финансиран от Националния исторически музей. Тя посочи, че финансирането на 3D плана е станало поетапно. „ Първо, финансирахме идейното разработване на плана, по-късно закупуването на техниката и по-късно към този момент софтуерът “, добави шефът на НИМ. „ Не мога да ви кажа точна сума, само че никога не излезе повече от 100 хиляди лв. всичко “, заяви доцент Петрунова.
Тя показа, че планът е трябвало да бъде открит още през 2020 година, само че заради наложените ограничавания поради пандемията от COVID-19, не е имало опция това да се случи.
„ Много се гордея с това, което направихме с храма на Фортуна “, съобщи доцент Петрунова. „ Ние няма да спрем дотук. Следващата ни концепция е да създадем възстановка на Тронната палата, т.е. да могат посетителите през Средновековието да влязат при царя, при средновековния държател на България, ще забележим кой ще изберем. Аз персонално съм се спряла на Иван Александър, тъй като въпреки всичко става въпрос за Търново, близо 30 години е управлявал “, сподели шефът на НИМ.
Тя акцентира, че от музея още не са измислили какво да създадат като възстановка на праисторическата ера. „ Пък там имаме проблем с помещението, тъй като тези възстановки изискват обособени пространства, само че сигурно знам какво бих желала да се направи за интервала XV-XVII век, защото следва едно цялостно възобновяване на този интервал “, осведоми доцент Петрунова. Според нея нормално Османският интервал се счита за мрачен, тъмен, единствено с тъжни събития и надлежно артефакти, само че има доста какво да се покаже и в тази посока.
Директорът на НИМ насочи предизвестие към посетителите да не се облягат на колоните, когато влязат във виртуалната стая, тъй като може да паднат.
3D визуализацията към момента не е пусната за постоянните гости, само че по думите на доцент Петрунова „ всички, които сложиха очилата и видяха защо става въпрос, останаха удовлетворени “. „ Не мога да кажа впечатлени, тъй като това не е нещо към този момент извънредно, има го на много места. Даже развиването на този тип технологии, сякаш изпреварва нашите финансови благоприятни условия “, сподели тя. Доц. Петрунова изясни, че в последно време се вършат холограми, които не са в затворено пространство и самата тя е имала такава концепция да направи нещо сходно за идната годишнина от гибелта на Божидар Димитров. „ Имах концепция и с цялата си респект и любов към него, пък и с лека задявка, каквато той обичаше да прави, да направя една холограма на Божидар Димитров и той да ги посреща на входа, само че взех решение, че това ще е много в хелоуински жанр и по тази причина се отхвърлих от този презентация “, показа тя.
Виртуалната действителност, пренасяща ни в храма на Фортуна в Улпия Ескус, ще остане като непрекъсната експозиция в НИМ, заяви още доцент Петрунова. Тя добави, че „ за използването на тази техника ще се заплаща в допълнение към билета, което няма да е нещо отвратително, като се има поради, че билетът за Националния музей е единствено 10 лв. “. /БГНЕС
Тя посочи, че компанията „ FIFTH DEGREE “ е осъществила техническата част на плана, а доцент Петрунова доста се гордее с 3D възстановката.
По думите ѝ в България главният проблем е не, че нямаме находки, защото ние имаме ужасно доста монументи на културата, само че не всичко се е запазило в размер и в цялост, както е да вземем за пример на Запад, където могат да се видят непокътнати цели крепости, със непокътнат вътрешен интериор или най-малко възобновени.
Директорът на НИМ изясни, че храмът на Фортуна фактически е съществувал през II век. Той се е намирал в римския град Улпия Ескус, в рамките на днешна Северна България. „ Там е открита скулптура на богинята, която е стояла вътре в храма. По всички архитектурни данни и по всички елементи, които са събрали археолозите, в началото архитектът, а по-късно и IT експертите, направиха оптимално достоверна възстановка на това по какъв начин е изглеждал храмът, къде е стояла статуята на богинята и по какъв начин са влизали феновете на богинята на щастливата орис – това е в действителност Фортуна “, сподели доцент Петрунова. Богинята Фортуна в действителност дава отговор на гръцката богиня Тюхе и на египетската богиня Изида –богините на ориста и на щастието, които са били почитани в антични времена.
„ Тази възстановка дава опция с очилата да се влезе вътре и да се посети самият храм, а за какво не и да се помоли човек “, съобщи шефът на музея.
Доц. Петрунова осведоми, че планът е напълно финансиран от Националния исторически музей. Тя посочи, че финансирането на 3D плана е станало поетапно. „ Първо, финансирахме идейното разработване на плана, по-късно закупуването на техниката и по-късно към този момент софтуерът “, добави шефът на НИМ. „ Не мога да ви кажа точна сума, само че никога не излезе повече от 100 хиляди лв. всичко “, заяви доцент Петрунова.
Тя показа, че планът е трябвало да бъде открит още през 2020 година, само че заради наложените ограничавания поради пандемията от COVID-19, не е имало опция това да се случи.
„ Много се гордея с това, което направихме с храма на Фортуна “, съобщи доцент Петрунова. „ Ние няма да спрем дотук. Следващата ни концепция е да създадем възстановка на Тронната палата, т.е. да могат посетителите през Средновековието да влязат при царя, при средновековния държател на България, ще забележим кой ще изберем. Аз персонално съм се спряла на Иван Александър, тъй като въпреки всичко става въпрос за Търново, близо 30 години е управлявал “, сподели шефът на НИМ.
Тя акцентира, че от музея още не са измислили какво да създадат като възстановка на праисторическата ера. „ Пък там имаме проблем с помещението, тъй като тези възстановки изискват обособени пространства, само че сигурно знам какво бих желала да се направи за интервала XV-XVII век, защото следва едно цялостно възобновяване на този интервал “, осведоми доцент Петрунова. Според нея нормално Османският интервал се счита за мрачен, тъмен, единствено с тъжни събития и надлежно артефакти, само че има доста какво да се покаже и в тази посока.
Директорът на НИМ насочи предизвестие към посетителите да не се облягат на колоните, когато влязат във виртуалната стая, тъй като може да паднат.
3D визуализацията към момента не е пусната за постоянните гости, само че по думите на доцент Петрунова „ всички, които сложиха очилата и видяха защо става въпрос, останаха удовлетворени “. „ Не мога да кажа впечатлени, тъй като това не е нещо към този момент извънредно, има го на много места. Даже развиването на този тип технологии, сякаш изпреварва нашите финансови благоприятни условия “, сподели тя. Доц. Петрунова изясни, че в последно време се вършат холограми, които не са в затворено пространство и самата тя е имала такава концепция да направи нещо сходно за идната годишнина от гибелта на Божидар Димитров. „ Имах концепция и с цялата си респект и любов към него, пък и с лека задявка, каквато той обичаше да прави, да направя една холограма на Божидар Димитров и той да ги посреща на входа, само че взех решение, че това ще е много в хелоуински жанр и по тази причина се отхвърлих от този презентация “, показа тя.
Виртуалната действителност, пренасяща ни в храма на Фортуна в Улпия Ескус, ще остане като непрекъсната експозиция в НИМ, заяви още доцент Петрунова. Тя добави, че „ за използването на тази техника ще се заплаща в допълнение към билета, което няма да е нещо отвратително, като се има поради, че билетът за Националния музей е единствено 10 лв. “. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ