Идеята за холографска вселена е сравнително нова научна теория. Тя

Идеята за холографска галактика е относително нова научна доктрина. Тя допуска напълно нов метод на разбиране на вселената.

Въпреки това, концепцията за холографското естество на вселената и слагането под въпрос на физическата действителност е обект на проучване от хората от хиляди години.

Някои антични философи са изследвали тези хрумвания в своите учения. Те са стигали до заключението, че вселената и светът, в който живеем, може да не са това, което наподобяват.

Това което ние разграничаваме са картини и облици на свят, който сме се научили да разбираме и назоваваме собствен. Същевременно обаче, същинската физическа действителност на вселената е нещо, което е оттатък опцията ни да възприемем умишлено.

По тази причина наподобява, че теорията за холографската галактика е била обсъждана доста по-рано в историята на човечеството. Преди да разгледаме някои връзки с античната философия, дано забележим какво твърди теорията за холографската галактика.

Какво съставлява теорията за холографската галактика

Теорията е сложна, тъй че да забележим единствено най-основното. Така ще разберем какво би могло да значи това за нашата действителност.

Учени от Университета в Саутхамптън настояват, че са намерили доказателства, по силата на които това, което разбираме като триизмерна действителност може да бъде холографско изображение на двуизмерна галактическа повърхнина.

Учените са стигнали до този извод след събирането и анализирането на големи масиви от данни за галактическа микровълнова фонова радиация. Тази радиация е била артикул на Големия гърмеж – останала е след него.

Те изследвали нередности в радиацията и в данните. След това свързали работата си със съществуващата квантова доктрина, с цел да се опитат да обяснят необяснимото в масива микровълнова радиация.

Комплексният резултат от работата им дава основата на теорията за холографската галактика. Тя допуска, че нашето усещане за триизмерна галактика може в действителност да е холографска репрезентация от галактическа радиация на двуизмерна действителност.

Мислете за това като за компютърна симулация. Всичко, което възприемаме като действителност, може да е кодирано върху и проектирано от двуизмерна повърхнина.

Идеята води до заключението, че всичко, което виждаме е заблуда. По тази причина нашият потенциал да разберем същинската същина на вселената е доста стеснен.

Важно е да разбираме, че това е единствено интерпретация на данни. Няма солидно, фактическо доказателство, което да поддържа тази доктрина. Това е просто нечиста сделка.

Но повдига някои забавни въпроси за естеството на действителността. Въпроси, които прочее са били повдигани дълго преди човечеството да е в положение да проучва масиви от галактически данни.

Интригуващи хрумвания на античната философия удивително изследват концепции за действителността, които са близки до теорията за холографската галактика.

Каква е връзката с античната философия?

Теорията за холографската галактика и спекулацията, че нашата действителност е заблуда, в действителност е ехтене на думите на някои антични философи. Модерната просвета може да се прегледа като рециклирана и усъвършенствана версия на неща, които към този момент са били допускани от някои от най-големите мъдреци, живяли в миналото.

Това са хрумвания и истории, предлагани от велики философи преди хиляди години. Ето някои, които жонглират с концепцията, че нашата действителност е илюзорна:

Алегория на пещерата от Платон

Алегорията на пещерата е част от известната творба на Платон „ Републиката “. Представлява концепция за действителността, която се употребява за теоретизиране на неговите учения.

Група хора живеят затворени в тъмна пещера. Тези хора постоянно са живели там и имат вяра, че това е целият им свят. Тяхното усещане за действителност е затворено единствено в границите на пода, стените и тавана на пещерата. Те нямат знание или усещане за нещо оттатък това.

В пещерата пламва пожар и стартира да хвърля сенки по стените на пещерата. Те имат формата на всевъзможни неща – растения, животни, хора и други обекти. Тези сенки са всичко, което хората могат да видят. Те имат вяра, че разбирането и познанието за света и живота им може да се научи от тези отблясъци. Те дискутират и проучват тези обекти и форми, с цел да реализиран схващане, сходно на метода, по който ние дискутираме и проучваме вселената, която възприемаме.

Тогава, един от хората съумява да излезе от пещерата и вижда света в целия му искра. Те виждат цветовете на света, същински растения и животни, същински хора, планини и реки, населявайки измерение, което е изцяло неясно в пещерата.

Алегорията е витално пояснение на теорията на Платон за формите.
Където „ формите “ са нещата с най-голям порядък на правота, към които би трябвало да стремим, с цел да бъдем смислени и положителни хора.

Пещерата от своя страна е изкуствената действителност. Външният свят е същинската действителност, който е оттатък измерението на нашето усещане.

Паралелите сред алегорията и теорията за холографската галактика са стряскащи. Това е удостоверение, че даже в Древна Гърция концепцията за свят-илюзия и действителност, която е оттатък опциите ни да възприемем, е била дискутирана.

Джуангдзъ и Сънят на пеперудата

Джуангдзъ (369 – 286 г.г. прочие Хр.) е древнокитайски мъдрец и създател на текстове, съдържащи истории и анекдоти, които са считани за основополагащи хрумвания на Таоизма (Даоизъм). Една от историите е близка до Платон.

Може би най-известната история на Джуангдзъ е Сънят на пеперудата. В нея Джуангдзъ сънува, че е пеперуда, разчувствана и удовлетворена от себе си, без да подозира, че в действителност е Джуангдзъ. След това се събудил във формата на Джуангдзъ. Но не бил сигурен дали е бил Джуангдзъ, който е сънувал, че е пеперуда или е била пеперуда, която е сънувала, че е Джуангдзъ.

Може би тази история не е толкоз ярка, колкото Алегорията, само че правилото зад Сънят на пеперудата е същият. Джуангдзъ не е сигурен дали е пеперудата или индивида. По-точно той не е сигурен коя е изкуствената действителност и коя е същинската. Дали индивидът не е холограма, която маскира същинското естество на Джуангдзъ или пеперудата е просто холограма?

Този палав виц просто подмята хрумвания за битието, действителността и за нашето разбиране на действителността. Дали сме в положение да възприемем действителността или населяваме заблуда? Интерпретациите на актуалната просвета в теорията за холографската галактика третират същите въпроси.

Буда за съзнанието

Не е належащо да се изяснява доста кой е Буда. Като водеща фигура в будизма, той е популяризирал ученията си в по-голямата част на Азия в интервала сред 6 и 4 век прочие Хр. Проповядва реализиране на знание и благополучие посредством успокоение на мозъка. Особено забавно е това, което споделя за съзнанието:

„ Ние сме това, което мислим, всичко това, което сме, се издига посредством нашите мисли, с нашите мисли ние сътворяваме света. “

Ние сътворяваме схващане за света посредством мислите си – посредством това, което виждаме и усещаме в света към нас. Така ставаме интелигентни и разбиращи човеци посредством личния си разбор и тълкования на това, което следим. Например, съзнанието ни взаимодейства със света към нас и ние построяваме разбирането си за триизмерна галактика в главите си.

Как това се свързва с теорията за холографската галактика? Връзката е малко неразбираема и се постанова да интерпретираме думите на Буда по избран метод, само че съществува.

Светлината би трябвало да взаимодейства с интерференционен модел, с цел да сътвори холограма – триизмерно изображение. Съзнанието ни си взаимодейства с това, което виждаме към нас – дървета и потоци, планети и звезди и ние сътворяваме тримерен облик в главите си.

Ние построяваме разбирането си за света въз основата на това, което умишлено следим, значително сходно на хората от Алегорията на пещерата. Буда ни води до сходна концепция. Ние сътворяваме схващане посредством това, с което нашето схващане може да взаимодейства. Ами в случай че това е изкуствена действителност? Има ли повече от действителността, нещо с което ние към момента не можем да си взаимодестваме и да разберем?

Отново се повдига същият въпрос за естеството на действителността.

Как да се отнасяме към теорията за холографската галактика и античните метафизичен хрумвания?

Теорията за холографската галактика е доктрина на наблюдението. Тя повдига забавна догадка за същинското положение на действителността, само че е чиста проба нечиста сделка.

Освен това философските хрумвания, които преглеждаме тук са единствено част от доста по-широки доктрини на всеки мъдрец. Те не споделят мислите си единствено, с цел да потвърждават истината за физическото измерение. Просто употребяват истории, с цел да поддържат по-широки метафизичен канони в своите учения.

Въпреки това е доста забавно да се види по какъв начин модерните научни спекулации влизат в паралел с античната философия. В последна сметка това е безконечният човешки опит да разбере и да осмисли по-дълбоко живота си, с цел да разшири това схващане.

Инфо: learning-mind.com.