„Врабево в ритми“: фолклорът оживява с фестивал в сърцето на Предбалкана
„ Идеята за фестивала „ Врабево в ритми “ се зароди от това, че Врабево е едно огромно, будно село, в което смятахме, че ще ни отива още един празник, който да ни събира, с цел да си напомним от кое място са нашите корени “, описа кметицата на селото Мария Михова пред Дарик радио.
„ Фестивалът за първи път имаше издание през миналата 2024 година Нарекохме го „ Врабево в ритми “, с цел да се знае първо къде се организира и че ритъмът на сърцето и на Балкана тук среща танцовите и фолклорни сформира “, изясни тя.
Михова ни описа какво може да се чака от второто издание на „ Врабево в ритми “.
„ Фестивалът ще се случва всяка последна събота на месец юли. За 2025 година това е 26 юли, само че тази година надграждаме. На 25-ти в двора на църквата ни ще има галерия на нашата иконографка Борислава Кацарова – ще има пана, икони и нейни творби. На 26-ти е същинският фестивал, в който с едно дефиле от площадът при Камъка, с една доста живописна чешма, минаваме с малко дефиле към централния площад, където се състои фестивалната вечер. “
„ Тази година имаме поръчка от 17 състава от всички краища на България. Имаме от село Ситово, Силистренска област, колкото и да е необикновено. Имаме от Пелово, имаме от Полски Тръмбеш, имаме от Пловдив – извънредно пъстра палитра. Така че ще представим безусловно всички краища и може да се каже, че съвсем всички фолклорни области на България ще имат представители на фестивала “, добави кметът на Врабево.
Специален посетител на фестивала ще бъде националният артист Свилен Тодорински, издаде още Мария Михова.
„ След програмата, която няма конкурсен темперамент, имаме една открита сцена в центъра на село Врабево, а пред нея и луксозен мраморен площад. Той дава опция на всеки, който желае, да се хване на хорото – дали ще е по време на изявата на танцовият колектив, или когато стартира свободната стратегия – няма никакво значение. Всички са добре пристигнали да осъществим центъра с магията на фолклора. “
Друго забавно, което ще могат да видят гостите на фестивала, ще е така наречен „ Улица на занаятите “.
„ На тази улица предходната година обичайно представихме наши локални производители. Имаме производител на мляко и млечни артикули, който тук във Врабево създава и неща от сливи – сливов мармалад, само че и други производни. Тук пчелен бизнес имат и едно семейство, което напуща столицата, живеят в Плевен, само че тук е техният пчелин. Също по този начин имаме производител на към този момент позабравени мехлеми по старите предписания – които откриха много добър отзив и хората, които се допряха до тази магия, тъй като магията на билките и на лекуването е по-древна в сравнение с можем да си представим – ги чака тази година още веднъж. Имаме локална производителка на вълна, а в селото има и сушилня за биопродукти, която също ще взе участие тази година със собствен щанд “, изясни кмет Михова.
Защо е значимо да съхраняваме традициите си?
„ Ако вземем нарицателното за дърво без корен… Всеки един от нас, който остане без да знае къде е коренът му, къде е родината му, от кое място произтичат неговите роднински или чисто човешки взаимоотношения с рода, тогава всичко е изгубено. Трябва да се стараем да поддържаме жива родовата памет “, отговори Михова.
Кметицата на Врабево описа и за легендите, скътани в историята на това сгушено в полите на Балкана село.
„ Врабево е остаряло землище, остаряло село. Тук легендите са много. Една от тях е за Гяур хълм. Това е незабравим връх, който се смята за съвсем най-високата точка на селото. През 2016 година се построи един параклис. От него напред има панорамна площадка, която дава необикновен взор над всичко, което ни заобикаля. Връх Ботев отсреща, наляво Севлиевската долина, надясно всичко, което стига до Предбалкана. А другите легендите за Врабево – имаме легенда за Каля църква, това е от времето на цар Калоян. Имаме легенда за чешмата „ Елица “ – и до през днешния ден има такава чешма и подобен извор с доста хубава чудодейна вода. Цялото село е заобиколено и е вплетено в историята доста надълбоко. “
Мария Михова ни описа легендата за Гяур хълм.
„ Легендата споделя, че по време на турското иго беят харесва персоналната мома Деляна и се обзалагат с левент Стоян, че който изнесе момата на ръце до върха – тя е негова. В деня на наречения залог Стоян сграбчва Деляна на ръце, с цел да завоюва момата, достойнството и да отбрани българското. Както бихме се сетили, това е една нелека задача и качвайки се на върха, той издъхва в подножието на върха. Затова баира и до през днешния ден носи името Гяур хълм. “
Читалището изчезва ли или процъфтява?
„ Миналата година имаме извършени 52 събития в нашето читалище – календарни празници, театрални постановки, участия по общински и национални фестивали, концерти, изложения. Към читалището имаме и 10 настоящи състава и клуба – имаме отбор за национални песни, имаме детска театрална група „ Звънче “, театрална група за възрастни, кръжок по кукловодство и други При нас кипи един извънредно богат културен живот “, даде повече информация кметът на село Врабево.
„ Театралната ни група за възрастни даже в този момент на 5 юли ще гостува с постановката „ Службогонци “ от Иван Вазов в прилежащото село Дебнево. Освен „ Службогонци “, до Нова година се приготвя и паметното произведение „ Криворазбраната цивилизация “, показа Мария Михова.
За ролята на читалището като сърце на едно обитаемо място и културен център на едно общество, кметицата на село Врабево коментира…
„ По моя скромна преценка в огромните градове децата, а и всички хора, са заобиколени от прекомерно доста струпване на информация и благоприятни условия. В дребните обитаеми места няма прекомерно огромен избор на развлечения, занимания и мероприятия. Заедно с читалището една от водещите ни хрумвания е, че читалището е средището и мястото, в което ние би трябвало да предложим на децата, на жителите и на гостите на селото развлеченията, които тук може да се каже, че липсват. Групата за песни „ Авангард “ да вземем за пример е единствено от пенсионери, само че там обаче те намират своето време и място да се съберат, да се видят, да попеят, да честваме, да участваме във фестивали – което дава един същински смисъл на активността на читалището. Според мен читалището би трябвало да е това, което сплотява хората – да ги накара за най-малко час да излязат от всекидневието си и да получат едно разтоварване било посредством песните, посредством танците или посредством театралната активност. “
Задължително е да се направи опит за възобновяване на българското читалище в неговия цялостен искра, безапелационна беше Мария Михова.
„ Според мен читалищата би трябвало още веднъж да имат статут на културен център и то с основна писмен знак. Трябва да бъдат насърчавани и да им бъде предоставяна опция да развиват своята активност по допустимо най-хубавия метод, тъй като нашето читалище с изключение на с богата читалищна активност, може да се похвали с извънредно богата и модерна библиотека. Всяка година поради планове в нашата библиотека влизат над 100 заглавия. Това от своя страна води дребни и огромни в библиотеката. Книгата може би е към този момент отживялост, само че тук към момента се четат хартиените книги. “
По думите на Мария Михова мястото на българско село би трябвало да е главно в нашето съвремие.
„ Мястото на актуалното българското село би трябвало да е съгласно мен главно, защото за разлика от забързания град, тук имаме едно релативно успокоение. Селата бихме могли и би трябвало да се стараем да имаме равни шансове с най-малко дребните градове. Тук от ден на ден се връщат хора, живели в градовете или по света, търсят си парцели и от съботно-неделни туристи, те стават наши поданици. “
Цялото изявление чуйте в прикачения звуков файл.
„ Фестивалът за първи път имаше издание през миналата 2024 година Нарекохме го „ Врабево в ритми “, с цел да се знае първо къде се организира и че ритъмът на сърцето и на Балкана тук среща танцовите и фолклорни сформира “, изясни тя.
Михова ни описа какво може да се чака от второто издание на „ Врабево в ритми “.
„ Фестивалът ще се случва всяка последна събота на месец юли. За 2025 година това е 26 юли, само че тази година надграждаме. На 25-ти в двора на църквата ни ще има галерия на нашата иконографка Борислава Кацарова – ще има пана, икони и нейни творби. На 26-ти е същинският фестивал, в който с едно дефиле от площадът при Камъка, с една доста живописна чешма, минаваме с малко дефиле към централния площад, където се състои фестивалната вечер. “
„ Тази година имаме поръчка от 17 състава от всички краища на България. Имаме от село Ситово, Силистренска област, колкото и да е необикновено. Имаме от Пелово, имаме от Полски Тръмбеш, имаме от Пловдив – извънредно пъстра палитра. Така че ще представим безусловно всички краища и може да се каже, че съвсем всички фолклорни области на България ще имат представители на фестивала “, добави кметът на Врабево.
Специален посетител на фестивала ще бъде националният артист Свилен Тодорински, издаде още Мария Михова.
„ След програмата, която няма конкурсен темперамент, имаме една открита сцена в центъра на село Врабево, а пред нея и луксозен мраморен площад. Той дава опция на всеки, който желае, да се хване на хорото – дали ще е по време на изявата на танцовият колектив, или когато стартира свободната стратегия – няма никакво значение. Всички са добре пристигнали да осъществим центъра с магията на фолклора. “
Друго забавно, което ще могат да видят гостите на фестивала, ще е така наречен „ Улица на занаятите “.
„ На тази улица предходната година обичайно представихме наши локални производители. Имаме производител на мляко и млечни артикули, който тук във Врабево създава и неща от сливи – сливов мармалад, само че и други производни. Тук пчелен бизнес имат и едно семейство, което напуща столицата, живеят в Плевен, само че тук е техният пчелин. Също по този начин имаме производител на към този момент позабравени мехлеми по старите предписания – които откриха много добър отзив и хората, които се допряха до тази магия, тъй като магията на билките и на лекуването е по-древна в сравнение с можем да си представим – ги чака тази година още веднъж. Имаме локална производителка на вълна, а в селото има и сушилня за биопродукти, която също ще взе участие тази година със собствен щанд “, изясни кмет Михова.
Защо е значимо да съхраняваме традициите си?
„ Ако вземем нарицателното за дърво без корен… Всеки един от нас, който остане без да знае къде е коренът му, къде е родината му, от кое място произтичат неговите роднински или чисто човешки взаимоотношения с рода, тогава всичко е изгубено. Трябва да се стараем да поддържаме жива родовата памет “, отговори Михова.
Кметицата на Врабево описа и за легендите, скътани в историята на това сгушено в полите на Балкана село.
„ Врабево е остаряло землище, остаряло село. Тук легендите са много. Една от тях е за Гяур хълм. Това е незабравим връх, който се смята за съвсем най-високата точка на селото. През 2016 година се построи един параклис. От него напред има панорамна площадка, която дава необикновен взор над всичко, което ни заобикаля. Връх Ботев отсреща, наляво Севлиевската долина, надясно всичко, което стига до Предбалкана. А другите легендите за Врабево – имаме легенда за Каля църква, това е от времето на цар Калоян. Имаме легенда за чешмата „ Елица “ – и до през днешния ден има такава чешма и подобен извор с доста хубава чудодейна вода. Цялото село е заобиколено и е вплетено в историята доста надълбоко. “
Мария Михова ни описа легендата за Гяур хълм.
„ Легендата споделя, че по време на турското иго беят харесва персоналната мома Деляна и се обзалагат с левент Стоян, че който изнесе момата на ръце до върха – тя е негова. В деня на наречения залог Стоян сграбчва Деляна на ръце, с цел да завоюва момата, достойнството и да отбрани българското. Както бихме се сетили, това е една нелека задача и качвайки се на върха, той издъхва в подножието на върха. Затова баира и до през днешния ден носи името Гяур хълм. “
Читалището изчезва ли или процъфтява?
„ Миналата година имаме извършени 52 събития в нашето читалище – календарни празници, театрални постановки, участия по общински и национални фестивали, концерти, изложения. Към читалището имаме и 10 настоящи състава и клуба – имаме отбор за национални песни, имаме детска театрална група „ Звънче “, театрална група за възрастни, кръжок по кукловодство и други При нас кипи един извънредно богат културен живот “, даде повече информация кметът на село Врабево.
„ Театралната ни група за възрастни даже в този момент на 5 юли ще гостува с постановката „ Службогонци “ от Иван Вазов в прилежащото село Дебнево. Освен „ Службогонци “, до Нова година се приготвя и паметното произведение „ Криворазбраната цивилизация “, показа Мария Михова.
За ролята на читалището като сърце на едно обитаемо място и културен център на едно общество, кметицата на село Врабево коментира…
„ По моя скромна преценка в огромните градове децата, а и всички хора, са заобиколени от прекомерно доста струпване на информация и благоприятни условия. В дребните обитаеми места няма прекомерно огромен избор на развлечения, занимания и мероприятия. Заедно с читалището една от водещите ни хрумвания е, че читалището е средището и мястото, в което ние би трябвало да предложим на децата, на жителите и на гостите на селото развлеченията, които тук може да се каже, че липсват. Групата за песни „ Авангард “ да вземем за пример е единствено от пенсионери, само че там обаче те намират своето време и място да се съберат, да се видят, да попеят, да честваме, да участваме във фестивали – което дава един същински смисъл на активността на читалището. Според мен читалището би трябвало да е това, което сплотява хората – да ги накара за най-малко час да излязат от всекидневието си и да получат едно разтоварване било посредством песните, посредством танците или посредством театралната активност. “
Задължително е да се направи опит за възобновяване на българското читалище в неговия цялостен искра, безапелационна беше Мария Михова.
„ Според мен читалищата би трябвало още веднъж да имат статут на културен център и то с основна писмен знак. Трябва да бъдат насърчавани и да им бъде предоставяна опция да развиват своята активност по допустимо най-хубавия метод, тъй като нашето читалище с изключение на с богата читалищна активност, може да се похвали с извънредно богата и модерна библиотека. Всяка година поради планове в нашата библиотека влизат над 100 заглавия. Това от своя страна води дребни и огромни в библиотеката. Книгата може би е към този момент отживялост, само че тук към момента се четат хартиените книги. “
По думите на Мария Михова мястото на българско село би трябвало да е главно в нашето съвремие.
„ Мястото на актуалното българското село би трябвало да е съгласно мен главно, защото за разлика от забързания град, тук имаме едно релативно успокоение. Селата бихме могли и би трябвало да се стараем да имаме равни шансове с най-малко дребните градове. Тук от ден на ден се връщат хора, живели в градовете или по света, търсят си парцели и от съботно-неделни туристи, те стават наши поданици. “
Цялото изявление чуйте в прикачения звуков файл.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ