Идеята за добиване на вода от мъглата сама по себе

Идеята за извличане на вода от мъглата сама по себе си не е нова и такива колектори към този момент се употребяват в Перу, Боливия, Чили, Мароко и Оман. Принципът им е елементарен – минавайки през окачени фини мрежи, вятърът полепва по тях дребни капчици, които последователно се „ наливат ” с други, до момента в който натежат толкоз, че да се стекат в контейнери под мрежите.

Проблемът е, че капчиците „ засядат ” в мрежите дружно с частиците замърсители във въздуха, поради което в доста случаи събраната вода е негодна за приложимост. Точно тук е новаторския миг в изобретението на швейцарските учени. Тяхната мрежа е решетка от железна тел, покрита със примес от особено подбрани полимери и титанов диоксид.

Полимерите форсират оптимално стичането на капките в контейнерите, преди вятърът да ги издуха назад във въздуха. Титановият диоксид работи като химически катализатор, който разгражда молекулите на доста от органичните замърсители във въздуха и надлежно – в мъглата.

Публикацита във вчерашни...

Прочетете целия материал в cash.bg