Протестиращи: Търговските вериги в Хърватия изгубиха 80 млн. евро от бойкота
Идеята за протест на огромните вериги за хранителни артикули се роди в Хърватия. Високите цени там към този момент отдавна са причина за неодобрение. Инициативата за протеста откри отзив и в прилежащи страни на Западния Балкан, а също и в България и Румъния, а и измежду популисти, които се възползват от тематиката за привличане на гласове.
Всичко стартира с зов на хърватската потребителска самодейност „ Halo Inspector “, пишат хърватските медии. Те приканиха хърватите за първи път на 24 януари да се въздържат от извършване на покупки в супермаркети, с цел да показват против „ неприличните цени “.
Цените в действителност са високи в Хърватия. Според централната банка инфлацията се е нараснала с 5,0 % през януари, след 4,5 % през декември. Цените на питателните артикули набъбнаха още повече. През януари инфлацията при тях доближи 5,4 %. И освен това стойностите се движат единствено в една посока от средата на предходната година - нагоре.
Както се очакваше, апелът за митинг бързо се популяризира посредством обществени и други медии. Хиляди го последваха. Заваляха и образци за цените на едни и същи артикули в Хърватия и Германия.
1 кг буркан Nutella в Хърватия коства 9,49 евро, а немските онлайн платформи желаят с една трета по-малко.За пакетче масло се заплаща 2,80 евро. В Германия, където заплатите са по-високи и икономическото произвеждане на глава от популацията е два и половина пъти по-високо от това на Хърватия, пакетчето масло коства на промоция 2,25 евро.
Хърватите настояват, че в чужбина всичко е по-евтино. Европейско съпоставяне, направено от Raiffeisenbank International неотдавна, удостовери непропорционално високи разноски за храна. Докато общите разноски на семействата в Хърватия са едвам 75,7 % от равнището на Европейски Съюз, разноските за храна са 103,5 %, което е малко по-високо от тези на германците. Това е и една от аргументите за митингите.
Бойкотира се по една комерсиална верига всяка седмица. През втората седмица на февруари беше бойкотиран Konzum, най-голямата комерсиална верига в страната. В петък пък не се пазари въобще, като се чака потребителите да бойкотират всички търговски вериги, без значение дали се назовават Tommy, Konzum, Eurospin, DM или Lidl.
Активистите разгласяват фотоси на празни търговски зали с цялостни лавици. Германската група Lidl удостовери, че сега е наранена от апели за протест в няколко страни в Югоизточна Европа. Те са движени от разнообразни групи или начинания в другите страни. Ситуацията се развивала „ динамично “.
Организаторите на митинга правят оценка загубите в продажбите в резултат на протестите на 80 милиона евро, или два % от годишния оборот на десетте най-големи търговски вериги в Хърватия. Хърватските медии оповестяват, като се базират на обществено налични данни на данъчната администрация, че в първия петък на февруари броят на транзакциите е намалял с 15 %, а общият оборот с 20 %. Данъчната администрация би трябвало да знае, защото тя събира налог добавена стойност (ДДС) от 25 % в Хърватия, което също е причина за високите цени.
Макар, че покупките постоянно се отсрочват за различен ден, търговци и политици реагираха на митингите. Konzum понижи цените на 250 продукта, а Kaufland - на 1000 продукта. Други приканиха своите снабдители да предложат по-евтини предложения.
И държавното управление в Загреб се намеси. То разшири листата на продуктите с оптимални цени, които всеки супермаркет би трябвало да предлага, като добави 40 нови продукта, тъй че те да доближат общо 70, в това число млечни артикули, мармалади, кафе и хигиенични артикули.
„ В обществото се основава усещането, че корпорациите са алчни, а пазарните регулатори неефективни “, споделя информационният специалист Кристиян Седак от Католическия университет в Загреб по отношение на мобилизацията.
Нарастващите цени се схващат също като въпрос на обществена правдивост. Лука Айки, професор по стопанска система в Икономическия факултет на същия университет, отбелязва, че сравненията на цените по границите демонстрират, че цените в хърватските магазини не са по-високи от тези в чужбина. Фокусирането върху някои артикули може да бъде подвеждащо.
Айки счита интервенциите на страната върху ценовата политика за незадоволителна мярка. Макар че те могат „ да предложат бързо решение за обезпечаване на значими артикули, те не вземат решение дълбоките проблеми на неефективните вериги за доставки или на слабата конкуренция “.
Политици се пробват да употребяват дебата „ като плодородна почва за личните си популистки послания “, споделя информационният специалист Седак.
Нао освен в Хърватия. В Унгария, чието държавно управление от време на време се намесва в търговията, членове на кабинета обществено обмислят нови държавни ценови тавани за избрани хранителни артикули.
В България партия, участваща, в правителството, предложи законопроект за ценови тавани за съществени храни. Причината: жителите би трябвало да бъдат предпазени от това, че задгранични компании вършат огромни облаги за тяхна сметка и ги изпращат към своите централи.
С сходни причини в Румъния кандидатът за президент, подкрепян от вълна утвърждение - радикалният популист Калин Джорджеску, прикани към протест на покупките от задгранични снабдители. Това беше последвано от дребен брой хора. Все отново Carrefour понижи цените на 1500 продукта с от 5 до 25 % до края на март.
Призиви за протест имаше също по този начин в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора. Там министър-председателят Милойко Спаич сподели, че той „ като жител, поддържа такива дейности “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Всичко стартира с зов на хърватската потребителска самодейност „ Halo Inspector “, пишат хърватските медии. Те приканиха хърватите за първи път на 24 януари да се въздържат от извършване на покупки в супермаркети, с цел да показват против „ неприличните цени “.
Цените в действителност са високи в Хърватия. Според централната банка инфлацията се е нараснала с 5,0 % през януари, след 4,5 % през декември. Цените на питателните артикули набъбнаха още повече. През януари инфлацията при тях доближи 5,4 %. И освен това стойностите се движат единствено в една посока от средата на предходната година - нагоре.
Както се очакваше, апелът за митинг бързо се популяризира посредством обществени и други медии. Хиляди го последваха. Заваляха и образци за цените на едни и същи артикули в Хърватия и Германия.
1 кг буркан Nutella в Хърватия коства 9,49 евро, а немските онлайн платформи желаят с една трета по-малко.За пакетче масло се заплаща 2,80 евро. В Германия, където заплатите са по-високи и икономическото произвеждане на глава от популацията е два и половина пъти по-високо от това на Хърватия, пакетчето масло коства на промоция 2,25 евро.
Хърватите настояват, че в чужбина всичко е по-евтино. Европейско съпоставяне, направено от Raiffeisenbank International неотдавна, удостовери непропорционално високи разноски за храна. Докато общите разноски на семействата в Хърватия са едвам 75,7 % от равнището на Европейски Съюз, разноските за храна са 103,5 %, което е малко по-високо от тези на германците. Това е и една от аргументите за митингите.
Бойкотира се по една комерсиална верига всяка седмица. През втората седмица на февруари беше бойкотиран Konzum, най-голямата комерсиална верига в страната. В петък пък не се пазари въобще, като се чака потребителите да бойкотират всички търговски вериги, без значение дали се назовават Tommy, Konzum, Eurospin, DM или Lidl.
Активистите разгласяват фотоси на празни търговски зали с цялостни лавици. Германската група Lidl удостовери, че сега е наранена от апели за протест в няколко страни в Югоизточна Европа. Те са движени от разнообразни групи или начинания в другите страни. Ситуацията се развивала „ динамично “.
Организаторите на митинга правят оценка загубите в продажбите в резултат на протестите на 80 милиона евро, или два % от годишния оборот на десетте най-големи търговски вериги в Хърватия. Хърватските медии оповестяват, като се базират на обществено налични данни на данъчната администрация, че в първия петък на февруари броят на транзакциите е намалял с 15 %, а общият оборот с 20 %. Данъчната администрация би трябвало да знае, защото тя събира налог добавена стойност (ДДС) от 25 % в Хърватия, което също е причина за високите цени.
Макар, че покупките постоянно се отсрочват за различен ден, търговци и политици реагираха на митингите. Konzum понижи цените на 250 продукта, а Kaufland - на 1000 продукта. Други приканиха своите снабдители да предложат по-евтини предложения.
И държавното управление в Загреб се намеси. То разшири листата на продуктите с оптимални цени, които всеки супермаркет би трябвало да предлага, като добави 40 нови продукта, тъй че те да доближат общо 70, в това число млечни артикули, мармалади, кафе и хигиенични артикули.
„ В обществото се основава усещането, че корпорациите са алчни, а пазарните регулатори неефективни “, споделя информационният специалист Кристиян Седак от Католическия университет в Загреб по отношение на мобилизацията.
Нарастващите цени се схващат също като въпрос на обществена правдивост. Лука Айки, професор по стопанска система в Икономическия факултет на същия университет, отбелязва, че сравненията на цените по границите демонстрират, че цените в хърватските магазини не са по-високи от тези в чужбина. Фокусирането върху някои артикули може да бъде подвеждащо.
Айки счита интервенциите на страната върху ценовата политика за незадоволителна мярка. Макар че те могат „ да предложат бързо решение за обезпечаване на значими артикули, те не вземат решение дълбоките проблеми на неефективните вериги за доставки или на слабата конкуренция “.
Политици се пробват да употребяват дебата „ като плодородна почва за личните си популистки послания “, споделя информационният специалист Седак.
Нао освен в Хърватия. В Унгария, чието държавно управление от време на време се намесва в търговията, членове на кабинета обществено обмислят нови държавни ценови тавани за избрани хранителни артикули.
В България партия, участваща, в правителството, предложи законопроект за ценови тавани за съществени храни. Причината: жителите би трябвало да бъдат предпазени от това, че задгранични компании вършат огромни облаги за тяхна сметка и ги изпращат към своите централи.
С сходни причини в Румъния кандидатът за президент, подкрепян от вълна утвърждение - радикалният популист Калин Джорджеску, прикани към протест на покупките от задгранични снабдители. Това беше последвано от дребен брой хора. Все отново Carrefour понижи цените на 1500 продукта с от 5 до 25 % до края на март.
Призиви за протест имаше също по този начин в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора. Там министър-председателят Милойко Спаич сподели, че той „ като жител, поддържа такива дейности “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ