Идеята за балкански мини-Шенген поражда резерви в някои от държавите-членки

...
Идеята за балкански мини-Шенген поражда резерви в някои от държавите-членки
Коментари Харесай

Мини-Шенген, иницииран от Сърбия, буди скептицизъм

Идеята за балкански мини-Шенген поражда запаси в някои от държавите-членки на Европейски Съюз. Това заяви евродепутатът Андрей Ковачев пред форума " Възможностите за разширение на Европейски Съюз и атлантическата концепция ", проведен от Атлантическия съвет на България. Той се включи в полемиката посредством видеоконферентна връзка.

По думите му, когато става дума за икономическа интеграция, основаването на сходно обединяване по самодейност на Сърбия, която подписа съглашение за икономическо съдействие с Евразийския съюз, поражда " огромна въпросителна " в някои от страните.

По време на полемиката посланикът на Северна Македония у нас Мариян Гьорчев още веднъж удостовери, че за Скопие пълноправното участие в Европейски Съюз няма опция.

Идеята за мини-Шенген на страните от Западните Балкани породи подозрения, че Белград са стреми да възроди под някаква форма някогашна Югославия. Другият основен проблем с сходен план е напрежението сред Сърбия и Косово.

Андрей Ковачев акцентира, че отводът да бъде избрана дата за започване на договаряния със Северна Македония и Албания разрешава на Русия и Китай да засилят въздействието си в района.

Припомняме, упованията, че ще бъде обещано начало на преговорния развой с двете страни не се оправдаха заради несъгласието на Франция. Френският президент Еманюел Макрон изясни позицията на Париж с нужда да се обнови методологията за приемане в Европейски Съюз.

По думите на Ковачев, от комисията по външните работи на Европейския парламент е насочен апел към Макрон да изясни какво тъкмо схваща под нова методология. Досега френският президент не е дефинирал упованията на Париж в това отношение, знае се единствено, че той упорства за обратимост на преговорния развой във всеки миг.

Това обаче е по този начин и сега, акцентира Андрей Ковачев. Всяка глава, която се затваря по време на договарянията, може да бъде отворена още веднъж във всеки миг. В мощ е правилото " до момента в който не бъде контрактувано всичко, нищо не е дефинитивно контрактувано ".

В знак на поддръжка за присъединението на Западните Балкани към общността, ръководителят на Екологичен потенциал Давид Сасоли посети Северна Македония, а в скоро време ще посети и Албания.

Председателят на групата на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер също ще посети района, Андрей Ковачев ще го съпровожда в качеството се на заместник-председател на ЕНП.

Председателят на Евро-атлантическия център за сигурност Цветан Цветанов на собствен ред акцентира, че България би трябвало да продължи поддръжката си за европейското участие на Западните Балкани: " Поколенията след нас надали биха ни дали прошка, в случай че не сме поредно и неразделно за евроинтеграцията. "

Той разяснява, че вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов е основал усещане за разколебаване в българската позиция за Западните Балкани, визирайки изказванията му по проблема с Гоце Делчев

Цветанов уточни, че страните от Западните Балкани са най-уязвими за хибридни офанзиви и манипулативни въздействия и че би трябвало да бъдат подкрепени положителните политики, утвърждаващи евроатлантическите полезности.

Като илюстрация на изминатия път от страна на Северна Македония дипломат Гьорчев акцентира, че страната му е интегрирала в своето законодателство 1200 европейски регламента. Страната поставя старания за присъединението си към НАТО от 24 години, а към Европейски Съюз от 21 години. Той акцентира значимостта на добросъседските връзки и изрази благодарност за поддръжката от страна на България за участието на страната му в Европейски Съюз и НАТО.

Д-р Петко Богоески изрази благопожелание за България да балансира въздействието на Сърбия. По думите му, несъответствието сред кулоар №8 и преминаващия през Сърбия кулоар №10 като въздействие е 10:1 в ущърб на българската страна.

Представителят на организацията Мирослав Ризински акцентира, че разногласието за името на Македония е трябвало да се взема решение с присъединяване на България. Според него, в реалност не става дума за името, а за наличието: както Скопие се опитваше да монополизира македонското завещание, по този начин Атина се пробва да монополизира всичко от античността.

Той също подчертава върху метода, по който Сърбия се пробва да управлява процесите на Балканите, като цитира теза на експремиера Ивица Дачич, че Белград поддържа България за Гоце Делчев, затова София би трябвало да поддържа Сърбия за Косово. Ризински разяснява, че сходно държание неглижира както контракта за добросъседство сред България и Северна Македония, по този начин и обстоятелството, че София и Скопие са признали Косово. /news.bg
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР