Firebird IV - безпилотният автомобил, който разполагаше с хладилник и телевизор още през 60-те
Идеята за автоматизираните коли набира все по-голяма мощ и е единствено въпрос на време да се окаже, че кормилото няма да ни е нужен, когато пътуваме заран до офиса в персоналните си коли. Тази концепция претърпя трагично развиване в последните 10 години, само че истината е, че е доста по-стара.
Компаниите опитват в региона на самостоятелните коли още от 20-те години, когато американският електроинженер Франсис Худина взема решение да модифицира и оборудва автомобил от марката Chandler с радио антена, благодарение на която да го ръководи отдалечено от втори автомобил, движещ се откъм гърба. Опитът бил ненапълно сполучлив, а през 50-те и 60-те сходни опити били осъществени от RCA Labs, както и от екип от университета в Охайо.
Мейнстрийм автомобилните производители стартират да организират съществени изследвания в региона на самостоятелната подвижност едвам през 90-те години, само че това не ги стопира преди този момент да показват на света футуристични концепти, които не се нуждаят от човешка мощ за ръководството си.
Източник: General Motors
Американците от General Motors вършат точно това през 1964 година, когато показват своя възвишен Firebird IV по време на ревюто Futurama Exhibit в Ню Йорк.
Въпреки името си, напредничавият първообраз няма нищо общо с добре известният Pontiac Firebird, който излиза на пазара цели три години по-късно. Firebird IV е част от серия пробни транспортни средства, които концернът General Motors стартира да показва през 1953 година
Всичко стартира с Firebird I, който на процедура съставлява реактивен аероплан на колела, продължава с Firebird II (четириместен състезателен автомобил с титаниево купе), минава през налудничавия Firebird III и неговите седем крила и перки, въздушни спирачки и джойстик вместо волан, и кулминира с Firebird IV.
Източник: General Motors
Концептът, който наподобява като изваден от анимационния филм Jetsons, идва да ни покаже какво би било бъдещето на колите, които се ръководят сами. В случая това се случва чрез " програмирани системи за навигация, които обезпечават безспорна сигурност при повече от двойно по-висока скорост от вероятната през днешния ден по автомагистралите ".
Източник: General Motors
Разбира се, Firebird IV не е същински самостоятелен автомобил. Това е просто концепт с четири въртящи се колела. Въпреки това, от GM тогава споделят, че той се задвижва от реактивен мотор. Уловка има и в това, че съгласно концепцията автомобилът се е нуждаел от система от " електрифицирани автомагистрали ", с цел да се движи, каквото и да значи това.
Не е имало и проект машината да се пуска в произвеждане, тъй като от GM не са имали интерес от създаването на самоуправляващи се коли по това време. Firebird IV е бил просто една екзотична концепция, която доста е подхождала на ревюто Futurama.
Източник: General Motors
Впечатляващият концепт има аеродинамичен изчистен дизайн, въодушевен от реактивните самолети. Средната линия на купето става все по-широка към задната част и най-после се трансформира в нещо като криловиден детайл, който стърчи няколко сантиметра след стоповете. Криловидни детайли има и в предната част, като те покриват съвсем напълно предните гуми.
Източник: General Motors
Невероятно острата предна част и наподобяващите газотурбинни мотори детайли в задната част също способстват за впечатляващата осанка на Firebird IV. Същото важи и за голямото челно стъкло и скулптурирания таван с по-ниска междинна част. Самият покрив взе участие в отварянето на вратите. Чрез натискането на бутон той се плъзга напред и нагоре, което разрешава на вратите да се отворят напред, осигурявайки елементарен достъп до интериора.
Кабината пък е комбинация от авиационен дух и чист разкош. Седалките са въодушевени от реактивните изтребители по това време и се въртят и накланят, с цел да усилят комфорта на пасажерите. Освен това, Firebird IV е умислен като всекидневна на колела, разполагаща с работещ ледник, сгъваема маса и даже тв приемник.
Източник: General Motors
Днес всичко това не звучи толкоз налудничаво, имайки поради какъв брой близо сме досега да можем да работим, спим или гледаме филми, до момента в който автомобилът ни вози самичък. Но през 1964 г. подобна разработка е бира извънредно напредничава, изключително като вземем поради обстоятелството размера на хладилниците и тв приемниците по това време.
В таблото на Firebird IV е ситуиран и специфичен слот за релефни карти с авансово начертан маршрут, който електрониката на колата разчита и поема по " електрическите автомагистрали ". Или най-малко такава е била концепцията. Звучи като първобитна навигационна система.
Източник: General Motors
За страдание всичко това остава единствено в спомените на присъствалите на премиерата, както и запечатано за поколенията в няколко фотографски фрагмента. Малко по-късно, през 1969 година, General Motors дава нов живот на концепцията, този път под различен собствен бранд - Buick. Концептът се споделя Buick Century Cruiser и е съвсем изцяло еднакъв с Firebird IV, като се изключи цвета, кормилото и няколко промени по интериора. Подобно на множеството коли, които са били част от ревюто Futurama, Firebird IV е имал нелека орис - бил е погубен през 80-те. Интересна, само че тъжна история.
Компаниите опитват в региона на самостоятелните коли още от 20-те години, когато американският електроинженер Франсис Худина взема решение да модифицира и оборудва автомобил от марката Chandler с радио антена, благодарение на която да го ръководи отдалечено от втори автомобил, движещ се откъм гърба. Опитът бил ненапълно сполучлив, а през 50-те и 60-те сходни опити били осъществени от RCA Labs, както и от екип от университета в Охайо.
Мейнстрийм автомобилните производители стартират да организират съществени изследвания в региона на самостоятелната подвижност едвам през 90-те години, само че това не ги стопира преди този момент да показват на света футуристични концепти, които не се нуждаят от човешка мощ за ръководството си.
Източник: General Motors
Американците от General Motors вършат точно това през 1964 година, когато показват своя възвишен Firebird IV по време на ревюто Futurama Exhibit в Ню Йорк.
Въпреки името си, напредничавият първообраз няма нищо общо с добре известният Pontiac Firebird, който излиза на пазара цели три години по-късно. Firebird IV е част от серия пробни транспортни средства, които концернът General Motors стартира да показва през 1953 година
Всичко стартира с Firebird I, който на процедура съставлява реактивен аероплан на колела, продължава с Firebird II (четириместен състезателен автомобил с титаниево купе), минава през налудничавия Firebird III и неговите седем крила и перки, въздушни спирачки и джойстик вместо волан, и кулминира с Firebird IV.
Източник: General Motors
Концептът, който наподобява като изваден от анимационния филм Jetsons, идва да ни покаже какво би било бъдещето на колите, които се ръководят сами. В случая това се случва чрез " програмирани системи за навигация, които обезпечават безспорна сигурност при повече от двойно по-висока скорост от вероятната през днешния ден по автомагистралите ".
Източник: General Motors
Разбира се, Firebird IV не е същински самостоятелен автомобил. Това е просто концепт с четири въртящи се колела. Въпреки това, от GM тогава споделят, че той се задвижва от реактивен мотор. Уловка има и в това, че съгласно концепцията автомобилът се е нуждаел от система от " електрифицирани автомагистрали ", с цел да се движи, каквото и да значи това.
Не е имало и проект машината да се пуска в произвеждане, тъй като от GM не са имали интерес от създаването на самоуправляващи се коли по това време. Firebird IV е бил просто една екзотична концепция, която доста е подхождала на ревюто Futurama.
Източник: General Motors
Впечатляващият концепт има аеродинамичен изчистен дизайн, въодушевен от реактивните самолети. Средната линия на купето става все по-широка към задната част и най-после се трансформира в нещо като криловиден детайл, който стърчи няколко сантиметра след стоповете. Криловидни детайли има и в предната част, като те покриват съвсем напълно предните гуми.
Източник: General Motors
Невероятно острата предна част и наподобяващите газотурбинни мотори детайли в задната част също способстват за впечатляващата осанка на Firebird IV. Същото важи и за голямото челно стъкло и скулптурирания таван с по-ниска междинна част. Самият покрив взе участие в отварянето на вратите. Чрез натискането на бутон той се плъзга напред и нагоре, което разрешава на вратите да се отворят напред, осигурявайки елементарен достъп до интериора.
Кабината пък е комбинация от авиационен дух и чист разкош. Седалките са въодушевени от реактивните изтребители по това време и се въртят и накланят, с цел да усилят комфорта на пасажерите. Освен това, Firebird IV е умислен като всекидневна на колела, разполагаща с работещ ледник, сгъваема маса и даже тв приемник.
Източник: General Motors
Днес всичко това не звучи толкоз налудничаво, имайки поради какъв брой близо сме досега да можем да работим, спим или гледаме филми, до момента в който автомобилът ни вози самичък. Но през 1964 г. подобна разработка е бира извънредно напредничава, изключително като вземем поради обстоятелството размера на хладилниците и тв приемниците по това време.
В таблото на Firebird IV е ситуиран и специфичен слот за релефни карти с авансово начертан маршрут, който електрониката на колата разчита и поема по " електрическите автомагистрали ". Или най-малко такава е била концепцията. Звучи като първобитна навигационна система.
Източник: General Motors
За страдание всичко това остава единствено в спомените на присъствалите на премиерата, както и запечатано за поколенията в няколко фотографски фрагмента. Малко по-късно, през 1969 година, General Motors дава нов живот на концепцията, този път под различен собствен бранд - Buick. Концептът се споделя Buick Century Cruiser и е съвсем изцяло еднакъв с Firebird IV, като се изключи цвета, кормилото и няколко промени по интериора. Подобно на множеството коли, които са били част от ревюто Futurama, Firebird IV е имал нелека орис - бил е погубен през 80-те. Интересна, само че тъжна история.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ