Пълен консенсус за 20 април да стане официален празник, но ако се наложи, ще се вдигнем ли на въстание?
" Идеята за 20 април като дата, на която е избухнало Априлското въстание да стане формален празник на България е допустима, само че различен е въпросът, че това ще породи следващата полемика. Аз познавам причините за " плюс " и " минус ", като несъмнено въстанието е първата въоръжена демонстрация на българския народ за независимост ". Това съобщи в изявление за News.bg историкът проф. Спас Ташев за навършването на 150 години от експлоадирането на Априлското въстание.
Той изясни, че самият факт, че се повдига въпросът за това 20 април да стане формален празник на България значи, че обществото търси консенсусни дати. " Това е една консенсусна дата срещу, която няма съществени възражения да бъде формален празник ", добави историкът.
Проф. Ташев съобщи като историк, че поддържа концепцията да има още един формален празник, само че казусът на 20 април е една районна демонстрация на българския народ, която не обгръща всички територии и по тази причина би могло да има възражения за нея.
" Има територии, които не са взели присъединяване заради обстоятелството, че въстанието избухва прибързано и подготовката му е била напълно друга. Всички български въстания избухват прибързано ", регистрира историкът.
Той посочи, че визията на въстанието се гради на база на мемоари на участници във въстанието, на изявления в непознатите отзиви и консули, само че това, което липсва като източник и прочит на Априлското въстание, са Османските архиви.
" Ние би трябвало да погледнем Османските архиви, с цел да се види по какъв начин властта е потушила въстанието, както и да се види ролята и отговорността на Османската империя ", уточни проф. Ташев.
Проф. Спас Ташев означи, че една от най-важната неточности за Априлското въстание е, че се пристъпва към въстание, без да бъде квалифициран целокупният български народ за него.
" Априлското въстание в действителност е един изпреварващ ход на събитията с неговото прибързано експлоадиране с направените преждевременни разкрития в Панагюрския революционен окръг. Независимо в провалянето от Априлското въстание, то провокира доста сериозен отзив и може би това е била неговата цел. Априлското въстание несъмнено е сполучливо и в случай че не бяха жертвите, нямаше да има Цариградска конференция и Руско-турска освободителна война ", добави проф. Ташев.
Според него въстанието несъмнено е сполучливо и става причина за провеждането на Цариградската конференция за основаването на две самостоятелни български области, в които е застъпено териториалното единение на българския народ.
Проф. Спас Ташев е безапелационен, че 150 години по-късно след осъществяване на Априлското въстание, няма заплаха то да бъде използвано политически.
" Невинаги нашите политици са готови да отстояват нашето политическо минало. При всички случай постоянно Априлското въстание е отбелязвано уместно в България и не считам, че може да се стигне до политическо разделяне при отбелязването на тази значима дата в българската история. Не мисля, че можем да приказваме за леви и десни, а всички поддържат битката за избавление на българския народ ", добави професорът.
Проф. Ташев съобщи, че и с повече страст, и с повече сериозно мислене би трябвало да бъде преподавано Априлското въстание на младите. И все още обаче не сме единни като общество по какъв начин да назоваваме интервала на Османското господство - иго, господство или обикновено общуване, добави той.
Проф. Спас Ташев показа още, че не е окуражен, в случай че въпреки всичко в България се вдигне въстание по една или друга причина - поради геополитически спор или за различен местен подобен, който да сложи на карта страната ни и дали обществото би се показало като герои да се включи в него.
" За всяко нещо би трябвало подготовка. За да бъде сполучливо Априлското въстание е трябвало целенасочена работа за издигане на политическото схващане на българския народ. Нашият народ който е толкоз доста разграничен и мъчно прави преценка в настоящите политически играчи, които се борят за властта, би трябвало първо да реализира вътрешно примирение и да се дистанцира от тези толкоз мощни политически пристрастия. Има моменти, в които българският народен интерес не е предпазен както би трябвало ", посочи историкът.
В умозаключение проф. Ташев съобщи неговото обръщение към обществото от Априлското въстание - вярата в личните ни сили.
" Дори да са били луди глави, всички знаем тези полемики кой ще ни освобождава и кой няма, само че самата мисъл, че тези млади момчета потеглят сами без поддържа, демонстрират, че те са вярвали в това, което вършат . Априлското въстание е независим български избор и вторият независим български избори е Съединението на България. При консенсус може да бъде реализиран триумф ", приключи историкът.
В изявлението засягаме още следните тематики:
Има концепция 20 април да стане формален празник на България - до каква степен Априлското въстание има капацитета да сплоти нацията по този метод? 150 години по-късно - какво в действителност не разбираме задоволително добре за Априлското въстание? Често се приказва за героизма, само че по-рядко за стратегическите неточности - кои са най-важните уроци от въстанието? Каква е действителната роля на въстанието за интернационалния отзив и последвалите събития, довели до Освобождението? В днешния подтекст - има ли риск Априлското въстание да бъде употребявано за политически цели, вместо да бъде обект на историческа памет? Как би трябвало да се преподава тематиката за въстанието на младите - повече страст или повече сериозно мислене? Ако би трябвало да формулирате едно обръщение от Априлското въстание към днешното българско общество - какво би било то?
Той изясни, че самият факт, че се повдига въпросът за това 20 април да стане формален празник на България значи, че обществото търси консенсусни дати. " Това е една консенсусна дата срещу, която няма съществени възражения да бъде формален празник ", добави историкът.
Проф. Ташев съобщи като историк, че поддържа концепцията да има още един формален празник, само че казусът на 20 април е една районна демонстрация на българския народ, която не обгръща всички територии и по тази причина би могло да има възражения за нея.
" Има територии, които не са взели присъединяване заради обстоятелството, че въстанието избухва прибързано и подготовката му е била напълно друга. Всички български въстания избухват прибързано ", регистрира историкът.
Той посочи, че визията на въстанието се гради на база на мемоари на участници във въстанието, на изявления в непознатите отзиви и консули, само че това, което липсва като източник и прочит на Априлското въстание, са Османските архиви.
" Ние би трябвало да погледнем Османските архиви, с цел да се види по какъв начин властта е потушила въстанието, както и да се види ролята и отговорността на Османската империя ", уточни проф. Ташев.
Проф. Спас Ташев означи, че една от най-важната неточности за Априлското въстание е, че се пристъпва към въстание, без да бъде квалифициран целокупният български народ за него.
" Априлското въстание в действителност е един изпреварващ ход на събитията с неговото прибързано експлоадиране с направените преждевременни разкрития в Панагюрския революционен окръг. Независимо в провалянето от Априлското въстание, то провокира доста сериозен отзив и може би това е била неговата цел. Априлското въстание несъмнено е сполучливо и в случай че не бяха жертвите, нямаше да има Цариградска конференция и Руско-турска освободителна война ", добави проф. Ташев.
Според него въстанието несъмнено е сполучливо и става причина за провеждането на Цариградската конференция за основаването на две самостоятелни български области, в които е застъпено териториалното единение на българския народ.
Проф. Спас Ташев е безапелационен, че 150 години по-късно след осъществяване на Априлското въстание, няма заплаха то да бъде използвано политически.
" Невинаги нашите политици са готови да отстояват нашето политическо минало. При всички случай постоянно Априлското въстание е отбелязвано уместно в България и не считам, че може да се стигне до политическо разделяне при отбелязването на тази значима дата в българската история. Не мисля, че можем да приказваме за леви и десни, а всички поддържат битката за избавление на българския народ ", добави професорът.
Проф. Ташев съобщи, че и с повече страст, и с повече сериозно мислене би трябвало да бъде преподавано Априлското въстание на младите. И все още обаче не сме единни като общество по какъв начин да назоваваме интервала на Османското господство - иго, господство или обикновено общуване, добави той.
Проф. Спас Ташев показа още, че не е окуражен, в случай че въпреки всичко в България се вдигне въстание по една или друга причина - поради геополитически спор или за различен местен подобен, който да сложи на карта страната ни и дали обществото би се показало като герои да се включи в него.
" За всяко нещо би трябвало подготовка. За да бъде сполучливо Априлското въстание е трябвало целенасочена работа за издигане на политическото схващане на българския народ. Нашият народ който е толкоз доста разграничен и мъчно прави преценка в настоящите политически играчи, които се борят за властта, би трябвало първо да реализира вътрешно примирение и да се дистанцира от тези толкоз мощни политически пристрастия. Има моменти, в които българският народен интерес не е предпазен както би трябвало ", посочи историкът.
В умозаключение проф. Ташев съобщи неговото обръщение към обществото от Априлското въстание - вярата в личните ни сили.
" Дори да са били луди глави, всички знаем тези полемики кой ще ни освобождава и кой няма, само че самата мисъл, че тези млади момчета потеглят сами без поддържа, демонстрират, че те са вярвали в това, което вършат . Априлското въстание е независим български избор и вторият независим български избори е Съединението на България. При консенсус може да бъде реализиран триумф ", приключи историкът.
В изявлението засягаме още следните тематики:
Има концепция 20 април да стане формален празник на България - до каква степен Априлското въстание има капацитета да сплоти нацията по този метод? 150 години по-късно - какво в действителност не разбираме задоволително добре за Априлското въстание? Често се приказва за героизма, само че по-рядко за стратегическите неточности - кои са най-важните уроци от въстанието? Каква е действителната роля на въстанието за интернационалния отзив и последвалите събития, довели до Освобождението? В днешния подтекст - има ли риск Априлското въстание да бъде употребявано за политически цели, вместо да бъде обект на историческа памет? Как би трябвало да се преподава тематиката за въстанието на младите - повече страст или повече сериозно мислене? Ако би трябвало да формулирате едно обръщение от Априлското въстание към днешното българско общество - какво би било то?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ