Идеята Турция да се превърне в газов хъб си свърши

Идеята Турция да се трансформира в газов хъб си свърши работата. Анкара към този момент стартира да моли „ Газпром “ за отсрочвания на заплащанията и отстъпки. Въпреки че самият план за газов хъб към момента е в начален етап, за какво Турция има вяра в триумфа на настояванията си? Турция е поискала от " Газпром " закъснение на заплащанията и отстъпка от съветския газ, сподели министърът на финансите Нуреддин Небати в изявление за „ Файненшъл Таймс “. Той не посочи каква съответна отстъпка желае Анкара. Въпреки това министърът сподели, че Турция купува " големи количества " газ от Русия и чака " положителни вести " и по двата въпроса. Позициите на Турция в договарянията са доста мощни, тъй че тя в действителност може да реализира или пролонгация на заплащанията, или отстъпка на газа, сподели Игор Юшков, водещ специалист на Националния фонд за енергийна сигурност. В най-хубавия случай ще получи и двете, макар че, несъмнено, би било за предпочитане „ Газпром “ да стигне до някакъв компромис. Анкара стартира да желае специфични условия за себе си незабавно откакто Русия и Турция се договориха да прегледат в елементи предлагането на Владимир Путин за превръщането на Турция в газов хъб. Той допуска появяването на две нови линии на " Турски поток ", през които европейските консуматори биха могли да получат спомагателни 30-50 милиарда кубически метра. „ Анкара може да уточни, че Русия е предложила газовия хъб и Анкара е траяла напред. Сега Москва би трябвало да направи отстъпка. Въпреки че е ясно, че газовият хъб е преференциален и за двете страни, а отстъпката е единствено за Турция “, споделя Юшков. Освен това единодушието единствено на Москва и Анкара за този план не е задоволително, належащо е да се притегли поддръжката на трета страна, а точно европейски купувачи. Без тях построяването на нови тръби е рисковано и няма смисъл. Второ, в новите действителности Турция се трансформира в главен покупател на съветски газ в Европа, който „ Газпром “ явно не желае да загуби. „ По-рано Германия беше главният покупател на съветски газ, до момента в който Турция се състезаваше за второ място с Италия. Но от идната година Турция очевидно ще бъде преди всичко, т.е. ще стане най-големият покупател на съветски газ в Европа “, споделя Игор Юшков. Според него тази година от 100 милиарда кубически метра, изнесени от „ Газпром “ през 2022 година, Турция ще получи 25-30 милиарда кубически метра. Годишният експорт на „ Газпром “ обаче към този момент е паднал до по-малко от 40 милиарда кубически метра. Това значи, че при опазване на сегашните размери Турция ще съставлява повече от половината от всички доставки на „ Газпром “ за Европа. Ако Германия внезапно понижи покупките на съветски газ и насочи вниманието си към ВПГ, то Турция тази година, в противен случай, понижи покупките на по-скъп ВПГ в интерес на увеличение на размерите на съветски газ. Юшков не изключва, че Турция може даже да препродаде част от газа по-нататък в Европа, по-специално на България, която напролет не стартира да минава към заплащания в рубли и спря да купува съветски газ. Руският газ за Турция евентуално е по-евтин, тъй като турските компании са запазили договорите си с „ Газпром “ обвързани с петрола, а не със тържищата, както европейските консуматори. Според Юшков в този момент Турция може да купува съветски газ по 600-700 $ за хиляда кубически метра, което е доста, тъй като тази година цените на петрола също са високи - от порядъка на 80-100 $ за барел. Въпреки това, той към момента е по-евтин спрямо цените, на които европейците би трябвало да купуват ВПГ. Цените на спот пазара рядко падат под 1000 $ за 1000 кубически метра тази година и скачат доста мощно, до 2000 $ за 1000 кубически метра и даже повече. Ако студовете покрият Европейски Съюз, това ще докара до нов кръг от скокове на цените на европейските тържища. Затова Турция тази година внезапно понижи покупките си на ВПГ в интерес на съветския газ. „ Руският газ е преди всичко по доставки не поради някакви политически съглашения с Турция, а просто тъй като съветският газ е доста преференциален за турските компании. Поради това те сведоха до най-малко закупуването на по-скъп ВПГ “, споделя Игор Юшков. Трето, Анкара може да се позове на опита на Унгария в договарянията с Русия. Все отново " Газпром " даде на Унгария разсрочено заплащане за доставките на газ, макар че е член на Европейски Съюз. „ Унгария не поддържа антируските наказания, само че в последна сметка въпреки всичко гласоподава за тях. Всички санкционни пакети бяха признати единомислещо, т.е. всички членове на Европейски Съюз гласоподаваха за, в това число Унгария. Докато Турция не се причисли към антируските наказания и по всевъзможен метод оказва помощ на Русия да заобиколи тези наказания “, споделя Юшков. Четвъртият мотив на Анкара в интерес на удовлетворяването на нейните претенции е, че „ всички градивни връзки сред Русия и Турция се образуват с помощта на персонални сделки сред Путин и Ердоган. А турският президент има избори следващата година. Анкара желае отстъпка от газа, с цел да усъвършенства икономическата обстановка в страната, а хората още веднъж избраха Ердоган “, аргументира се специалистът. Като се вземат поради много мощните причини на Турция, специалистът счита, че Анкара ще получи отстъпка от газа. „ За „ Газпром “ компромисът би бил съвършен. Ако турците желаят отстъпка от газа, дано сключим нови контракти за закупуване на спомагателни количества газ. И би било допустимо да се приложи отстъпка към тези размери, като се резервира изтеглянето на газ по старите контракти. Но може би няма да успеем да реализираме това “, твърди събеседникът. Факт е, че Турция купува повече съветски газ от контрактуваното (както е сега), когато е преференциално. Но когато ВПГ беше по-евтин, Анкара внезапно понижи покупките от „ Газпром “ в интерес на втечнения газ (това беше казусът през 2020 г.). „ Газпром “, несъмнено, би желал да обезпечи избрани размери за Турция, поради внезапното понижаване на доставките за Европа като цяло. Очаква се износът на „ Газпром “ за Европа да падне от 145 милиарда куб. м през 2021 година на 100 милиарда куб. м през 2022 година и до 35-40 милиарда куб. м през 2023 година Това значи едно нещо – „ Газпром “ е заставен да понижи производството на газ. Друг компромисен вид за даване на отстъпка е обвързването на отстъпката с цената на газа на пазара. „ Условно, в случай че цените са достигнали 700 $, тогава се позволява да вземем за пример отстъпка от 100 $. И в случай че цените паднат под 500 $, тогава не се дължи отстъпка “, твърди събеседникът.