Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои
Идеята първият ден от болничните да не се заплаща провокира такова торнадо от неодобрение, че беше въпрос на време министър председателят Бойко Борисов еднолично да я анулира. Така и се случи - по време на следващата джип ревизия на градежа на " Хемус " министър-председателят съобщи, че сходно предложение няма да се внася в Народното събрание.
Ходът му не изненада никого. Не единствено поради опасността на синдикатите за готвени национални митинги. Проблемът е, че мярката беше показана без задоволително безапелационни причини, без спор и остави чувството, че страната е подготвена да накаже всички поради личното си изтощение да се оправи с контрола.
А проблем има и по всичко проличава, че тематиката ще бъде повдигната още веднъж – броят на болничните пораства по-бързо от този на наетите и заплатите. Отделно работодателите започнаха да заплащат първите три дни през 2010 година с ангажимента, че това е краткотрайна мярка поради рецесията. Затова в този момент те са все по-настоятелни в настояването си да се върне остарелият режим. Само че държавният фонд, от който се изплащат болничните, от най-малко 10 години е на недостиг.
Колко е огромен казусът?
Нека си го кажем непосредствено – взимането на болничен от персоналния доктор, който да се употребява вместо няколко дни отпуск, е елементарно и доста хора се възползват от наложилата се от социализма процедура. С този мотив напред излязоха и ръководещите, когато предложиха първият ден да не се заплаща от никого. Данни на Национален осигурителен институт демонстрират, че да вземем за пример незабавно след 1 май на 2 май са издадени близо 10.3 хиляди болнични листа, като 4 и 5 май още веднъж са почивни. За съпоставяне - среднодневният брой болнични за месеца е към 6.7 хиляди
В един от последните разбори на Национален осигурителен институт се показва, че броят на платените от Държавното публично обезпечаване (ДОО) дни по болест стабилно нараства, като за пет години (от 2014 до 2018) нарастването е с близо 19% до почти 2.9 млн. работни дни. Заедно с това пораства и броят на издадените болнични листове и на хората, които употребяват сходни компенсации. Техният ритъм при равни други условия изпреварва този на наетите, който е близо 7% за интервала. От Национален осигурителен институт означават, че движеща причина е по-големият брой издадени болнични листове с по-голяма дълготрайност - най-много от 15 до 30 календарни дни.
Паралелно нараства и броят на изплатените от работодателите дни (първите три) – от 4.8 млн. през 2014 година на 5.8 млн. през 2018 година, което също е нарастване от близо 20% за целия интервал.
Болните зони
И до момента в който една част от растежа на късите болнични евентуално се дължи на надхитряне със системата на дребно, обособен проблем е продължителното неявяване от работа заради болест. Тук евентуално една огромна част от приноса е на администрацията – при промяна на шефа/властта или при риск от уволняване работещите в държавните ведомства са склонни да си взимат дълги болнични, а контролът надали е висок. От Национален осигурителен институт обаче споделят, че нямат разбивка и разбор каква част от компенсациите се издават на работещи в частния бранш и каква – в обществения, нито с каква дълготрайност са те.
Частният бранш също има своя принос – има търговски сдружения, които са регистрирани единствено с цел да точат болнични. " Назначават се 10-ина души, не се заплащат никакви осигурителни вноски за тях, компанията не развива никаква активност, само че тъй като те са регистрирани в Национална агенция за приходите, се внасят подправени болнични за тези служащи и се теглят пари ", споделя Димитър Манолов от КТ " Подкрепа " пред Българска национална телевизия. Той уточни и случаи, в които хора си взимат по няколко месеца болнични, като през това време отиват на работа зад граница.
Зад растежа на болничните стои и различен доста по-дълбок проблем – нереформираната здравна система. Контролът кой какво издава на равнище персонален доктор не е доста висок и в случай че няма всеобщи измами, е доста сложен. Д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС за извънболничната помощ и общопрактикуващ доктор, обаче твърди, че от тях идват единствено 15% от издадените болнични. Болниците също имат своя принос. Техният тласък е да одобряват повече пациенти, тъй като с тях идват заплащанията по клинични пътеки. Отделно - за някои проучвания, поети от здравната каса, се изисква болничен банкет – да вземем за пример ядредно-магнитен резонанс. А за всяко влизане в болница се издава... болничен.
През последните две години да вземем за пример при намаляващо население с към 50 хиляди души на година хоспитализациите се усилват с към 70 хиляди
Защо беше този звук
Начинът, по който ръководещите показаха казуса и предложиха решение, обаче беше тотално сбъркан. Първо, това се случи след съдружен съвет, без спор и защото работодателите неведнъж са поставяли въпроса с първите три дни на масата, остана усещане за скрити сделки сред властта и част от бизнеса.
Второ, аргументацията на ръководещите беше слаба - ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова изясни, че парите, които ще се спестят от подправените болнични в администрацията, ще се насочат за нарастване на пенсиите.
Финансовият министър Владислав Горанов пък съобщи, че има хора, които избират да употребяват този механизъм за обезпечаване на една няколкодневна отмора, да вземем за пример на северното гръцко море. Никой от тях обаче не съумя да изясни съответно за какво би трябвало да бъдат осъдени всички, когато дребна част мамят системата. Още повече че за всеки нает се внасят 3.5% от осигурителния приход във Фонд " Общо заболяване и майчинство " точно за, когато се разболее, да получи някаква отплата оттова. Друг е въпросът, че за 2018 година той е на недостиг от съвсем 160 млн. лева
Тоест, в случай че страната теоретично одобри да заплаща и първите три дни, както е било преди, минусът ще се усили с още най-малко 100 млн. лева
Никой не адресира и казуса с дългите болнични, с които, в случай че не са основателни, също се точи публичен запас. Въобще числата, доказателствата за смисъла на мярката и връзката отсъстваха.
Има ли решение
Драмата с болничните не се играе за пръв път.
Преди две години да вземем за пример имаше предложение първите три дни, които се покриват от работодателя, да се заплащат не 70% от брутното заплащане, а 50%. Идеята обаче отпадна доста бързо след среща с премиера и заричане за по-строг надзор. Такъв очевидно не е извършен. А той може да е както през персоналните лекари, по този начин и през Национален осигурителен институт - с малко по-умна обработка на данните и разбор на рисковите компании и хора.
От института настояват, че най-честите аргументи да апелират някой болничен лист е за техническо несъвършенство по период и диагноза. Обжалваните от института болнични листове, разумно, са под 1% от всички издадени на година. Отделно - процедурата е многостепенна и комплицирана и на процедура трае дълго.
Засега не наподобява да е прибавен и по-дълбок разбор на данните - да вземем за пример има ли ведомства или компании " първенци " по болнични и механизъм по какъв начин да се управлява бързо (още по време на епидемията).
Вариант е и страната да даде персонален образец - като следи по-стриктно честотата и дължината на болничните в многохилядната си войска от служители. Такива практики има въведени в огромните компании и работят съгласно HR експерти.
Възможно решение е да се понижат дните, които могат да се употребяват за болничен.
Такава концепция даде общественият министър Бисер Петков, който съобщи пред БНР, че преди време е имало ограничавания - дните, които се заплащат от работодателя, да бъдат не повече от 15 в границите на годината.
Друг вид съгласно него е да се понижи срокът на болничния, който може да издава персоналният доктор, на половина от сегашните 14 дни. Подобни рестрикции има в съвсем всички страни от Европейски Съюз.
А България е една от дребното страни без таван на дните болнични, които могат да се вземат през годината.
Преди няколко години по поръчка на еврокомисията беше изработен обзор на политиката на обществена отбрана при болест в Европейски Съюз. От него стана ясно, че злоупотребите с болнични не са български патент и всяка страна взема решение друго този проблем съгласно националните си особености. Някъде в действителност се вкарват дни, за които болният не получава обезщетение, в други страни се понижава процентът на заменяне на прихода.
В разбора обаче се показва, че сходни ограничения по-лесно се вкарват по време на рецесия, тъй като хората се опасяват за работните си места и са по-склонни да одобряват и рестрикции.
Този проблем обаче сподели, че заемът на публично доверие към ГЕРБ е изтъркан. Каквато и промяна да стартира държавното управление сега, тя ще спре до първата малко по-шумна опозиция от някой обиден. Този танц се играе към този момент 10 години, само че историята с болничните сподели, че за ГЕРБ дансингът става все по-тесен.
*Източник: https://www.capital.bg/
Ходът му не изненада никого. Не единствено поради опасността на синдикатите за готвени национални митинги. Проблемът е, че мярката беше показана без задоволително безапелационни причини, без спор и остави чувството, че страната е подготвена да накаже всички поради личното си изтощение да се оправи с контрола.
А проблем има и по всичко проличава, че тематиката ще бъде повдигната още веднъж – броят на болничните пораства по-бързо от този на наетите и заплатите. Отделно работодателите започнаха да заплащат първите три дни през 2010 година с ангажимента, че това е краткотрайна мярка поради рецесията. Затова в този момент те са все по-настоятелни в настояването си да се върне остарелият режим. Само че държавният фонд, от който се изплащат болничните, от най-малко 10 години е на недостиг.
Колко е огромен казусът?
Нека си го кажем непосредствено – взимането на болничен от персоналния доктор, който да се употребява вместо няколко дни отпуск, е елементарно и доста хора се възползват от наложилата се от социализма процедура. С този мотив напред излязоха и ръководещите, когато предложиха първият ден да не се заплаща от никого. Данни на Национален осигурителен институт демонстрират, че да вземем за пример незабавно след 1 май на 2 май са издадени близо 10.3 хиляди болнични листа, като 4 и 5 май още веднъж са почивни. За съпоставяне - среднодневният брой болнични за месеца е към 6.7 хиляди
В един от последните разбори на Национален осигурителен институт се показва, че броят на платените от Държавното публично обезпечаване (ДОО) дни по болест стабилно нараства, като за пет години (от 2014 до 2018) нарастването е с близо 19% до почти 2.9 млн. работни дни. Заедно с това пораства и броят на издадените болнични листове и на хората, които употребяват сходни компенсации. Техният ритъм при равни други условия изпреварва този на наетите, който е близо 7% за интервала. От Национален осигурителен институт означават, че движеща причина е по-големият брой издадени болнични листове с по-голяма дълготрайност - най-много от 15 до 30 календарни дни.
Паралелно нараства и броят на изплатените от работодателите дни (първите три) – от 4.8 млн. през 2014 година на 5.8 млн. през 2018 година, което също е нарастване от близо 20% за целия интервал.
Болните зони
И до момента в който една част от растежа на късите болнични евентуално се дължи на надхитряне със системата на дребно, обособен проблем е продължителното неявяване от работа заради болест. Тук евентуално една огромна част от приноса е на администрацията – при промяна на шефа/властта или при риск от уволняване работещите в държавните ведомства са склонни да си взимат дълги болнични, а контролът надали е висок. От Национален осигурителен институт обаче споделят, че нямат разбивка и разбор каква част от компенсациите се издават на работещи в частния бранш и каква – в обществения, нито с каква дълготрайност са те.
Частният бранш също има своя принос – има търговски сдружения, които са регистрирани единствено с цел да точат болнични. " Назначават се 10-ина души, не се заплащат никакви осигурителни вноски за тях, компанията не развива никаква активност, само че тъй като те са регистрирани в Национална агенция за приходите, се внасят подправени болнични за тези служащи и се теглят пари ", споделя Димитър Манолов от КТ " Подкрепа " пред Българска национална телевизия. Той уточни и случаи, в които хора си взимат по няколко месеца болнични, като през това време отиват на работа зад граница.
Зад растежа на болничните стои и различен доста по-дълбок проблем – нереформираната здравна система. Контролът кой какво издава на равнище персонален доктор не е доста висок и в случай че няма всеобщи измами, е доста сложен. Д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС за извънболничната помощ и общопрактикуващ доктор, обаче твърди, че от тях идват единствено 15% от издадените болнични. Болниците също имат своя принос. Техният тласък е да одобряват повече пациенти, тъй като с тях идват заплащанията по клинични пътеки. Отделно - за някои проучвания, поети от здравната каса, се изисква болничен банкет – да вземем за пример ядредно-магнитен резонанс. А за всяко влизане в болница се издава... болничен.
През последните две години да вземем за пример при намаляващо население с към 50 хиляди души на година хоспитализациите се усилват с към 70 хиляди
Защо беше този звук
Начинът, по който ръководещите показаха казуса и предложиха решение, обаче беше тотално сбъркан. Първо, това се случи след съдружен съвет, без спор и защото работодателите неведнъж са поставяли въпроса с първите три дни на масата, остана усещане за скрити сделки сред властта и част от бизнеса.
Второ, аргументацията на ръководещите беше слаба - ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова изясни, че парите, които ще се спестят от подправените болнични в администрацията, ще се насочат за нарастване на пенсиите.
Финансовият министър Владислав Горанов пък съобщи, че има хора, които избират да употребяват този механизъм за обезпечаване на една няколкодневна отмора, да вземем за пример на северното гръцко море. Никой от тях обаче не съумя да изясни съответно за какво би трябвало да бъдат осъдени всички, когато дребна част мамят системата. Още повече че за всеки нает се внасят 3.5% от осигурителния приход във Фонд " Общо заболяване и майчинство " точно за, когато се разболее, да получи някаква отплата оттова. Друг е въпросът, че за 2018 година той е на недостиг от съвсем 160 млн. лева
Тоест, в случай че страната теоретично одобри да заплаща и първите три дни, както е било преди, минусът ще се усили с още най-малко 100 млн. лева
Никой не адресира и казуса с дългите болнични, с които, в случай че не са основателни, също се точи публичен запас. Въобще числата, доказателствата за смисъла на мярката и връзката отсъстваха.
Има ли решение
Драмата с болничните не се играе за пръв път.
Преди две години да вземем за пример имаше предложение първите три дни, които се покриват от работодателя, да се заплащат не 70% от брутното заплащане, а 50%. Идеята обаче отпадна доста бързо след среща с премиера и заричане за по-строг надзор. Такъв очевидно не е извършен. А той може да е както през персоналните лекари, по този начин и през Национален осигурителен институт - с малко по-умна обработка на данните и разбор на рисковите компании и хора.
От института настояват, че най-честите аргументи да апелират някой болничен лист е за техническо несъвършенство по период и диагноза. Обжалваните от института болнични листове, разумно, са под 1% от всички издадени на година. Отделно - процедурата е многостепенна и комплицирана и на процедура трае дълго.
Засега не наподобява да е прибавен и по-дълбок разбор на данните - да вземем за пример има ли ведомства или компании " първенци " по болнични и механизъм по какъв начин да се управлява бързо (още по време на епидемията).
Вариант е и страната да даде персонален образец - като следи по-стриктно честотата и дължината на болничните в многохилядната си войска от служители. Такива практики има въведени в огромните компании и работят съгласно HR експерти.
Възможно решение е да се понижат дните, които могат да се употребяват за болничен.
Такава концепция даде общественият министър Бисер Петков, който съобщи пред БНР, че преди време е имало ограничавания - дните, които се заплащат от работодателя, да бъдат не повече от 15 в границите на годината.
Друг вид съгласно него е да се понижи срокът на болничния, който може да издава персоналният доктор, на половина от сегашните 14 дни. Подобни рестрикции има в съвсем всички страни от Европейски Съюз.
А България е една от дребното страни без таван на дните болнични, които могат да се вземат през годината.
Преди няколко години по поръчка на еврокомисията беше изработен обзор на политиката на обществена отбрана при болест в Европейски Съюз. От него стана ясно, че злоупотребите с болнични не са български патент и всяка страна взема решение друго този проблем съгласно националните си особености. Някъде в действителност се вкарват дни, за които болният не получава обезщетение, в други страни се понижава процентът на заменяне на прихода.
В разбора обаче се показва, че сходни ограничения по-лесно се вкарват по време на рецесия, тъй като хората се опасяват за работните си места и са по-склонни да одобряват и рестрикции.
Този проблем обаче сподели, че заемът на публично доверие към ГЕРБ е изтъркан. Каквато и промяна да стартира държавното управление сега, тя ще спре до първата малко по-шумна опозиция от някой обиден. Този танц се играе към този момент 10 години, само че историята с болничните сподели, че за ГЕРБ дансингът става все по-тесен.
*Източник: https://www.capital.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ