Илон Мъск искал да превърне OpenAI в машина за колонизация на Марс
Идеята на магната била да построи град на Червената планета за 80 милиарда $
Съдебната борба около OpenAI започва от ден на ден да наподобява на сюжет от научнофантастичен сериал. По време на шумния развой в Калифорния стана ясно, че още преди години Илон Мъск е имал упоритости не просто да управлява компанията зад ChatGPT, а да употребява въздействието и ресурсите ѝ като част от надалеч по-голяма визия – основаването на самоподдържаща се колония на Марс.
Информацията идва от президента на OpenAI Грег Брокман, който даде показания пред съда по делото сред компанията и Мъск. Според него милиардерът е подкрепял концепцията OpenAI да се трансформира в конструкция с комерсиална устременост, тъй като единствено по този начин можели да бъдат събрани задоволително средства за развиването на извънредно скъпите AI модели от ново потомство, пише .
Брокман споделя, че още през 2017 година Мъск е упорствал организацията да се преструктурира и да му бъде даден на практика цялостен надзор. Причината не била единствено развиването на изкуствения разсъдък.
По думите му създателят на Tesla и SpaceX непосредствено е загатнал потребността от към 80 милиарда $ за построяването на град на Марс – концепция, която от години е измежду най-големите упоритости на бизнесмена.
Според свидетелските показания Мъск е считал, че точно той би трябвало да бъде водачът на OpenAI, а не Sam Altman. По време на напрегнати срещи сред ръководителите на организацията милиардерът даже изискал мажоритарен дял, аргументирайки се със своя бизнес опит и способността си да трансформира OpenAI в световен софтуерен колос.
Един от най-любопитните моменти в процеса е описанието на напрегната среща през лятото на 2017 година По думите на Брокман атмосферата в началото била другарска – Мъск даже подарил коли Tesla на част от чиновниците като знак на благодарност за работата им. Но диалозите за структурата на компанията бързо се изострили. След спор към разпределението на контрола и дяловете Мъск внезапно прекратил срещата и декларирал, че ще спре бъдещото финансиране, до момента в който нещата не се развият по неговия проект.
Днес спорът към този момент е в правосъдна зала и залозите са големи. Мъск упреква OpenAI и управлението ѝ, че са го убедили да влага десетки милиони долари в организация с идеална цел, която след това се е трансформирала в бизнес машина за стотици милиарди. Той упорства за колосално обезщетение и желае отстраняването на част от управлението на компанията.
От своя страна OpenAI твърди, че Мъск е напуснал организацията още преди огромния ѝ пробив и през днешния ден е по-скоро нервиран от триумфа ѝ. Компанията загатва и за спор на ползи, защото предприемачът към този момент развива личен AI план посредством xAI, който все по-активно влиза в конкуренция с ChatGPT и останалите модели на OpenAI.
Междувременно финансовите мащаби към изкуствения разсъдък не престават да порастват с невероятна скорост. По време на делото беше разкрито, че единствено през 2026 година
OpenAI възнамерява да влага към 50 милиарда $ в изчислителна инфраструктура и хардуер за образование на идващото потомство AI системи. Анализатори към този момент съпоставят конкуренцията в изкуствения разсъдък с нова галактическа стратегия – единствено че този път борбата не е сред страни, а сред софтуерни колоси и милиардери с упоритости, разпростряли се надалеч оттатък Земята.
Съдебната борба около OpenAI започва от ден на ден да наподобява на сюжет от научнофантастичен сериал. По време на шумния развой в Калифорния стана ясно, че още преди години Илон Мъск е имал упоритости не просто да управлява компанията зад ChatGPT, а да употребява въздействието и ресурсите ѝ като част от надалеч по-голяма визия – основаването на самоподдържаща се колония на Марс.
Информацията идва от президента на OpenAI Грег Брокман, който даде показания пред съда по делото сред компанията и Мъск. Според него милиардерът е подкрепял концепцията OpenAI да се трансформира в конструкция с комерсиална устременост, тъй като единствено по този начин можели да бъдат събрани задоволително средства за развиването на извънредно скъпите AI модели от ново потомство, пише .
Брокман споделя, че още през 2017 година Мъск е упорствал организацията да се преструктурира и да му бъде даден на практика цялостен надзор. Причината не била единствено развиването на изкуствения разсъдък.
По думите му създателят на Tesla и SpaceX непосредствено е загатнал потребността от към 80 милиарда $ за построяването на град на Марс – концепция, която от години е измежду най-големите упоритости на бизнесмена.
Според свидетелските показания Мъск е считал, че точно той би трябвало да бъде водачът на OpenAI, а не Sam Altman. По време на напрегнати срещи сред ръководителите на организацията милиардерът даже изискал мажоритарен дял, аргументирайки се със своя бизнес опит и способността си да трансформира OpenAI в световен софтуерен колос.
Един от най-любопитните моменти в процеса е описанието на напрегната среща през лятото на 2017 година По думите на Брокман атмосферата в началото била другарска – Мъск даже подарил коли Tesla на част от чиновниците като знак на благодарност за работата им. Но диалозите за структурата на компанията бързо се изострили. След спор към разпределението на контрола и дяловете Мъск внезапно прекратил срещата и декларирал, че ще спре бъдещото финансиране, до момента в който нещата не се развият по неговия проект.
Днес спорът към този момент е в правосъдна зала и залозите са големи. Мъск упреква OpenAI и управлението ѝ, че са го убедили да влага десетки милиони долари в организация с идеална цел, която след това се е трансформирала в бизнес машина за стотици милиарди. Той упорства за колосално обезщетение и желае отстраняването на част от управлението на компанията.
От своя страна OpenAI твърди, че Мъск е напуснал организацията още преди огромния ѝ пробив и през днешния ден е по-скоро нервиран от триумфа ѝ. Компанията загатва и за спор на ползи, защото предприемачът към този момент развива личен AI план посредством xAI, който все по-активно влиза в конкуренция с ChatGPT и останалите модели на OpenAI.
Междувременно финансовите мащаби към изкуствения разсъдък не престават да порастват с невероятна скорост. По време на делото беше разкрито, че единствено през 2026 година
OpenAI възнамерява да влага към 50 милиарда $ в изчислителна инфраструктура и хардуер за образование на идващото потомство AI системи. Анализатори към този момент съпоставят конкуренцията в изкуствения разсъдък с нова галактическа стратегия – единствено че този път борбата не е сред страни, а сред софтуерни колоси и милиардери с упоритости, разпростряли се надалеч оттатък Земята.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ