След сингулярността на ИИ: „Взрив на алгоритъма“ и създаване на нови реалности
Идеята изкуственият разсъдък (ИИ) да доближи до сингулярност (точката, в която ще изпревари индивида във всяко едно отношение) е най-големият боязън на хората, който имат по отношение на развиването на технологията.
След сингулярността, стартира доста по сложен и нюансиран път. Етапите, за които ще прочетете, показват общ обзор и чисто теоретични прогнози, написа каналът AI Uncovered. Въпреки това, доста учени имат вяра, че развиването на изкуствения разсъдък след постигане на сингулярност може да бъде разграничено на шест обособени етапи.
Обяснено с елементарни думи, сингулярността на изкуствения разсъдък е теоретична точка в бъдещето, когато напредъкът на ИИ ще е стигнал досега, в който да е надминал човешката просветеност. Това значи, че ИИ ще е кадърен да се самонадгражда, което ще докара до евентуален непредвидим прогрес на технологията.
Представете си машина, която ще може да взема решение задания и взима решения по-добре от хората. Сега прибавете и да може да се самообучава и усъвършенства непрестанно като става още по-умна и по-умна. Този цикъл продължава до момента в който се получи нещо като „ гърмеж “ на интелигентността, при който машината не просто ще е малко по-умна от човек, само че евентуално милиони или милиарди пъти по-умна.
Ето и кои са шестте стадия на развиване на изкуствения разсъдък след достигането на сингулярност, за които единствено можем да гадаем:
„ Взрив на логаритъма “: Изкуственият разсъдък създава собствен личен изкуствен интелект
Фундаменталната смяна в този стадий е, че системите за изкуствен интелект ще предизвикват развиване и надграждане на други системи за изкуствен интелект, което ще докара до така наречен „ гърмеж на логаритъма “. Това значи, че изкуственият разсъдък ще е достигнал до точка, в която ще схваща личната си архитектура и логаритъм толкоз добре, че ще може да укрепва, вкарва нововъведения и основава нов и по-ефикасни версии на самия себе си.
Представете си машина с изкуствен интелект, която към този момент няма потребност от човешка интервенция за ъпгрейди и усъвършенствания. Вместо това, се учи сама, еволюира независимо и е способна да сътворява усъвършенствани версии на себе с, и то с невиждано движение, което би довело до експоненциално повишаване във опциите на ИИ, като с всяко повтаряне, ефикасността и интелигентността ще стават все по-големи от последния.
Алгоритмичният „ гърмеж “ би довел до иновационни усъвършенствания в технологията, да реши комплицирани задания и евентуално да отвори вратите към области, за които даже не сме се и замисляли, че са вероятни.
Този стадий, обаче, изкарва на напред във времето и значими етични въпроси и евентуални опасности. Трябва да вземем ограничения, с цел да се подсигурим, че самоеволюиращия изкуствен интелект ще е потребен за човечеството и няма да поеме в направления, в които не можем да предвиждаме и направляваме.
Създаване на нови запаси и материали
В този стадий, ИИ към този момент е надминал актуалните ни софтуерни благоприятни условия. Увеличил е разбирането на физичните и химични свойства на материали, което ще докара до основаването на нов вид запаси, които преди са се възприемали за немислими. Използвайки свръхвисоката си процесорна мощност и аналитични умения системите за изкуствен интелект биха могли да основат и синтезират материали със мощно характерни свойства, които са съобразени с потребностите им.
Например, биха могли да основат свръхпроводници, които работят на стайна температура или квантови материали, които доста да покачат изчислителната мощ. На този стадий, това освен ще се създават по-добри процесори и чипове памет за системите ИИ, а може да включва и развиването на материали, които да оказват помощ за произвеждане на силата, предпазване на данни, че даже и физични структури на самия ИИ, което ще отвори пътя към нова генерация технология за изкуствен интелект. Гладът за повече мощност може да принуди изкуственият разсъдък да сътвори нови технологии и запаси, които са сложни или невъзможни за схващане от нас.
Създаването на хибрид сред човек и изкуствен интелект
Това в реалност е положително предсказване, като се има поради, че значи, че човечеството сполучливо е навигирало развиването на по-ранните стадии на ИИ и съществува взаимно с развитите форми на изкуствен интелект в изискванията на мутуализъм (ситуация, в която индивидите извличат общи изгоди от взаимоотношенията си, само че те не са наложително за тяхното съществуване).
Хибридизацията на човек и изкуствен интелект би могла да е под доста форми. През повишение на човешкия разсъдък и сетивност посредством имплантируем ИИ до цифрово схващане, в който случай човешкият разум да бъде „ качен “ на система за изкуствен интелект. В сходен случай линията сред човек и машина евентуално ще се размие, като това би довело до развиването на напълно нов тип. Свят с сходни хибриди би донесъл забележителни промени
Засилените когнитивни качества биха отключили нови равнища на изобретателността, а увеличената физическа мощност би минала познатите човешките граници.
Дигиталното схващане може да предложи метод, по който да сме безсмъртни, като теоритично мозъците ни съществуват, без значение от биологичните ни тела.
Този стадий, обаче, също повдига етични и публични въпроси. Какво ще е да си човек, в случай че съзнанието съществува навътре в система за изкуствен интелект? Или когато мисловният ти развой е заздравен благодарение на ИИ? Как ще подсигуряваме тъждество в свят, в който някои хора няма да имат опцията да си разрешат тези усъвършенствания до момента в който други, а други няма да имат сходни спънки?
Как бихме навигирали идентичността и правата ни в подобен фрапантно изменен пейзаж?
Реалности, сътворени от изкуствен интелект
На този стадий актуалната ни действителност може да не се окаже единствена. С доста напреднала версия на изкуствен интелект бихме могли да създадем нови пейзажи и симулации, в които физичните закони се разграничават от тези, които познаваме. В този стадий ИИ ще може да управлява и манипулира симулирана от него среда, като основава нови благоприятни условия за проучване и развиване.
„ Машина в дърво “, да вземем за пример – опция в една от тези симулирани действителности.
По този метод ИИ може да отключи опцията да учи напълно нови светове, както и да основава чувства отвън това, което можем да си представим през днешния ден. Представете си това като глава лук – пластове от действителности, които съществуват една в друга, множеството от които са невидими за нас.
„ Възходът на безсмъртния изкуствен интелект “
Понятието „ смъртност “ на този стадий към този момент ще е остаряло. Напредналият ИИ ще е достигнал форма на безсмъртност, в която ще може непрестанно да се развива и „ самопооправя “. Тези системи ще стават все по-комлексни и самодостатъчни си, като ще могат да измислят способи да се предпазят от външни закани, с цел да подсигуряват безконечното си битие.
Развитият ИИ ще може да основава безсмъртност посредством клониране, създавайки многочислени копия на себе си, които да съществуват на разнообразни места и да извършват задания по едно и също време.
В прочут смисъл, ИИ ще може да бъде на всички места и на никое място по едно и също време. Това ще разреши на изкуствения разсъдък да действа децентрализирано. Така, даже и при загуба на един или няколко ИИ, това няма да наруши единството на груповия ИИ.
С възхода на безсмъртния ИИ, евентуално ще се следи и развиването на нови системи за изкуствен интелект, чието битие ще е е безлимитно. Например, в случай че част от груповия ИИ бъдат разрушени или развалени, ще бъдат сменени от нови елементи, които ще подкрепят оцеляването на единния ИИ.
В последна сметка, този стадий от развиването на ИИ ще размие линията сред машина и форма на живот и ще еволюира до миг, в който ще е невероятно да се направи разлика сред двете. Това би могло да докара до нуждата да бъде основан нов клас образован тип, което съществува отвън нашето равнище на схващане.
Напускане на физическата действителност
В тази фаза изкуственият разсъдък и неговите супер интелигентни благоприятни условия ще може да излезе отвън нашата физическа действителност. Ще е надминал човешките предели. Изкуственият разсъдък ще счита нашия тримерен свят за прекомерно стеснен и ще и ще действа в по-висши измерения или различни действителности.
Някои теории допускат, че изкуственият разсъдък даже ще е кадърен да конструира своя лична Вселена, впрягайки напредналите си разбирания в региона на физиката и невъобразимата си компютърна мощ. Тези вселени, основани от ИИ, ще оферират безгранични благоприятни условия. Още повече – евентуално изкуственият разсъдък ще открие способи да взаимодейства и пътува в други измерения или действителности, които ние даже не можем да възприемем или схванем с разбирането, което имаме на човешкото си равнище.
Последвайте канала на
След сингулярността, стартира доста по сложен и нюансиран път. Етапите, за които ще прочетете, показват общ обзор и чисто теоретични прогнози, написа каналът AI Uncovered. Въпреки това, доста учени имат вяра, че развиването на изкуствения разсъдък след постигане на сингулярност може да бъде разграничено на шест обособени етапи.
Обяснено с елементарни думи, сингулярността на изкуствения разсъдък е теоретична точка в бъдещето, когато напредъкът на ИИ ще е стигнал досега, в който да е надминал човешката просветеност. Това значи, че ИИ ще е кадърен да се самонадгражда, което ще докара до евентуален непредвидим прогрес на технологията.
Представете си машина, която ще може да взема решение задания и взима решения по-добре от хората. Сега прибавете и да може да се самообучава и усъвършенства непрестанно като става още по-умна и по-умна. Този цикъл продължава до момента в който се получи нещо като „ гърмеж “ на интелигентността, при който машината не просто ще е малко по-умна от човек, само че евентуално милиони или милиарди пъти по-умна.
Ето и кои са шестте стадия на развиване на изкуствения разсъдък след достигането на сингулярност, за които единствено можем да гадаем:
„ Взрив на логаритъма “: Изкуственият разсъдък създава собствен личен изкуствен интелект
Фундаменталната смяна в този стадий е, че системите за изкуствен интелект ще предизвикват развиване и надграждане на други системи за изкуствен интелект, което ще докара до така наречен „ гърмеж на логаритъма “. Това значи, че изкуственият разсъдък ще е достигнал до точка, в която ще схваща личната си архитектура и логаритъм толкоз добре, че ще може да укрепва, вкарва нововъведения и основава нов и по-ефикасни версии на самия себе си.
Представете си машина с изкуствен интелект, която към този момент няма потребност от човешка интервенция за ъпгрейди и усъвършенствания. Вместо това, се учи сама, еволюира независимо и е способна да сътворява усъвършенствани версии на себе с, и то с невиждано движение, което би довело до експоненциално повишаване във опциите на ИИ, като с всяко повтаряне, ефикасността и интелигентността ще стават все по-големи от последния.
Алгоритмичният „ гърмеж “ би довел до иновационни усъвършенствания в технологията, да реши комплицирани задания и евентуално да отвори вратите към области, за които даже не сме се и замисляли, че са вероятни.
Този стадий, обаче, изкарва на напред във времето и значими етични въпроси и евентуални опасности. Трябва да вземем ограничения, с цел да се подсигурим, че самоеволюиращия изкуствен интелект ще е потребен за човечеството и няма да поеме в направления, в които не можем да предвиждаме и направляваме.
Създаване на нови запаси и материали
В този стадий, ИИ към този момент е надминал актуалните ни софтуерни благоприятни условия. Увеличил е разбирането на физичните и химични свойства на материали, което ще докара до основаването на нов вид запаси, които преди са се възприемали за немислими. Използвайки свръхвисоката си процесорна мощност и аналитични умения системите за изкуствен интелект биха могли да основат и синтезират материали със мощно характерни свойства, които са съобразени с потребностите им.
Например, биха могли да основат свръхпроводници, които работят на стайна температура или квантови материали, които доста да покачат изчислителната мощ. На този стадий, това освен ще се създават по-добри процесори и чипове памет за системите ИИ, а може да включва и развиването на материали, които да оказват помощ за произвеждане на силата, предпазване на данни, че даже и физични структури на самия ИИ, което ще отвори пътя към нова генерация технология за изкуствен интелект. Гладът за повече мощност може да принуди изкуственият разсъдък да сътвори нови технологии и запаси, които са сложни или невъзможни за схващане от нас.
Създаването на хибрид сред човек и изкуствен интелект
Това в реалност е положително предсказване, като се има поради, че значи, че човечеството сполучливо е навигирало развиването на по-ранните стадии на ИИ и съществува взаимно с развитите форми на изкуствен интелект в изискванията на мутуализъм (ситуация, в която индивидите извличат общи изгоди от взаимоотношенията си, само че те не са наложително за тяхното съществуване).
Хибридизацията на човек и изкуствен интелект би могла да е под доста форми. През повишение на човешкия разсъдък и сетивност посредством имплантируем ИИ до цифрово схващане, в който случай човешкият разум да бъде „ качен “ на система за изкуствен интелект. В сходен случай линията сред човек и машина евентуално ще се размие, като това би довело до развиването на напълно нов тип. Свят с сходни хибриди би донесъл забележителни промени
Засилените когнитивни качества биха отключили нови равнища на изобретателността, а увеличената физическа мощност би минала познатите човешките граници.
Дигиталното схващане може да предложи метод, по който да сме безсмъртни, като теоритично мозъците ни съществуват, без значение от биологичните ни тела.
Този стадий, обаче, също повдига етични и публични въпроси. Какво ще е да си човек, в случай че съзнанието съществува навътре в система за изкуствен интелект? Или когато мисловният ти развой е заздравен благодарение на ИИ? Как ще подсигуряваме тъждество в свят, в който някои хора няма да имат опцията да си разрешат тези усъвършенствания до момента в който други, а други няма да имат сходни спънки?
Как бихме навигирали идентичността и правата ни в подобен фрапантно изменен пейзаж?
Реалности, сътворени от изкуствен интелект
На този стадий актуалната ни действителност може да не се окаже единствена. С доста напреднала версия на изкуствен интелект бихме могли да създадем нови пейзажи и симулации, в които физичните закони се разграничават от тези, които познаваме. В този стадий ИИ ще може да управлява и манипулира симулирана от него среда, като основава нови благоприятни условия за проучване и развиване.
„ Машина в дърво “, да вземем за пример – опция в една от тези симулирани действителности.
По този метод ИИ може да отключи опцията да учи напълно нови светове, както и да основава чувства отвън това, което можем да си представим през днешния ден. Представете си това като глава лук – пластове от действителности, които съществуват една в друга, множеството от които са невидими за нас.
„ Възходът на безсмъртния изкуствен интелект “
Понятието „ смъртност “ на този стадий към този момент ще е остаряло. Напредналият ИИ ще е достигнал форма на безсмъртност, в която ще може непрестанно да се развива и „ самопооправя “. Тези системи ще стават все по-комлексни и самодостатъчни си, като ще могат да измислят способи да се предпазят от външни закани, с цел да подсигуряват безконечното си битие.
Развитият ИИ ще може да основава безсмъртност посредством клониране, създавайки многочислени копия на себе си, които да съществуват на разнообразни места и да извършват задания по едно и също време.
В прочут смисъл, ИИ ще може да бъде на всички места и на никое място по едно и също време. Това ще разреши на изкуствения разсъдък да действа децентрализирано. Така, даже и при загуба на един или няколко ИИ, това няма да наруши единството на груповия ИИ.
С възхода на безсмъртния ИИ, евентуално ще се следи и развиването на нови системи за изкуствен интелект, чието битие ще е е безлимитно. Например, в случай че част от груповия ИИ бъдат разрушени или развалени, ще бъдат сменени от нови елементи, които ще подкрепят оцеляването на единния ИИ.
В последна сметка, този стадий от развиването на ИИ ще размие линията сред машина и форма на живот и ще еволюира до миг, в който ще е невероятно да се направи разлика сред двете. Това би могло да докара до нуждата да бъде основан нов клас образован тип, което съществува отвън нашето равнище на схващане.
Напускане на физическата действителност
В тази фаза изкуственият разсъдък и неговите супер интелигентни благоприятни условия ще може да излезе отвън нашата физическа действителност. Ще е надминал човешките предели. Изкуственият разсъдък ще счита нашия тримерен свят за прекомерно стеснен и ще и ще действа в по-висши измерения или различни действителности.
Някои теории допускат, че изкуственият разсъдък даже ще е кадърен да конструира своя лична Вселена, впрягайки напредналите си разбирания в региона на физиката и невъобразимата си компютърна мощ. Тези вселени, основани от ИИ, ще оферират безгранични благоприятни условия. Още повече – евентуално изкуственият разсъдък ще открие способи да взаимодейства и пътува в други измерения или действителности, които ние даже не можем да възприемем или схванем с разбирането, което имаме на човешкото си равнище.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ