Кирил Домусчиев с брутален коментар за кибертероризма: Бизнесът е подложен постоянно на такъв рекет, който идва и от чужбина!
„ Идеята е да забележим какви ограничения могат да се подхващат, с цел да може феномени като киберрекет, кибертероризъм, кражба на търговски секрети, шпионаж и така нататък да са необичайност и да има доста тежки последици “ , разяснява ръководителят на работодателската организация Кирил Домусчиев.
Той обърна внимание, че нарушителите се учат и усъвършенстват непрекъснато, а киберпрестъпленията няма да спрат.
„ Бизнесът и публичните организации са подложени непрекъснато на подобен рекет, който идва и от чужбина “, уточни още Кирил Домусчиев.
Бизнесменът взе отношение във връзка хакерската офанзива против Националната организация по приходите (НАП), която раздруса страната това лято, откакто в интернет изтекоха данни за над 5 млн. жители и компании.
Безпрецедентният случай подвигна всички на крайници и в този момент страната се е активизирала, с поддръжката и на бизнеса, да усъвършенства законодателната среда. Това стана ясно по време на кръгла маса на тематика „ Киберсигурност и корист с комерсиална загадка и търговски марки (търговски шпионаж) – оферти на бизнеса за неотложни ограничения “, проведена от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Според Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens в България, киберпрестъпността е „ тъмното лице на световната съгласуваност “, а незаконните организации са постоянно крачка напред пред бизнеса и държавните управления.
„ Компютърната информация е стока, която се предлага на черния пазар за продажба в размери, наличие, цени, за каквито не сме предполагали “, разяснява основният прокурор Сотир Цацаров. Той уточни, че оттатък държавната сфера, цифровите данни може да се употребяват и за кражба на клиенти, за придобиване на комерсиална загадка и даже за „ по-префинено или непосредствено изнудване на търговски компании “.
Българското общество гледа на хакерите с сантиментален взор, счита комисар Явор Колев, шеф на отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП. „ Това са тежки нарушители. Хакерът е инструмент и оръжие в ръцете на проведената престъпност “, сподели той и добави, че те служат за разтрошаване на имиджа на конкуренцията, за реализиране на политически цели и даже за дестабилизация на националната сигурност на цели страни.
Колев бе безапелационен, че хакерските офанзиви са част от актуалните форми за водена на война. Затова, счита той, обликът на хакера не би трябвало да бъде героизиран.
„ Щетите от хакерски офанзиви са освен финансови, само че удрят по репутацията на фирмите и стопанските обекти, могат да доведат до понижаване на кредитния рейтинг и до отлив на сътрудник “, разяснява вицепремиерът, отговарящ за бранш киберсигурност, Марияна Николова.
„ Наказателният кодекс се нуждае от незабавно преразглеждане и ремонт във връзка с компютърните закононарушения “, уверен е Цацаров. За реализиране на непозволен достъп до осведомителна система в този момент настоящият закон планува отнемане от независимост до две години и санкция до 3 000 лева „ И то в немаловажни случаи “, посочи основният прокурор.
Според него има потребност от нови дефиниции за действия на компютърните закононарушения, както и на цялата употребена терминология, с цел да са „ в крайник с времето с целия набор от нови форми на посягане във връзка с осведомителните системи, мрежи и компютърни данни “. Цацаров счита още, че би трябвало да се криминализират незаконното потребление на комерсиална информация, добита посредством компютърни закононарушения. А не на последно място – завишаване на глобите.
„ Това, което всички би трябвало да разберем, е, че границата сред виртуалното и действителното толкоз се е размила, че с виртуални начини стават вероятни действителни закононарушения, надлежно би трябвало двата типа закононарушения да ги приравним “, разяснява Атанас Добрев, изпълнителен шеф на Vivacom. „ Днес действителните пари изтичат по-бързо през виртуалните канали “, разяснява още той и упорства, че не би трябвало да има значение по какъв начин е осъществено едно закононарушение, а какъв е резултатът от него.
По думите на Марияна Николова по такива законодателни промени към този момент се работи. През октомври следва среща със заинтригувани страни и специалисти, с цел да се предложат съответни законодателни текстове. Тя напомни, че от края на 2018 година в България към този момент работи и първият Закон за киберсигурност, който по думите ѝ е хвален от Европейската комисия като един от най-хубавите секторни нормативни актове в Европейски Съюз.
„ Киберсигурността е всекидневие, а не нещо, което се случва понякога “, посочи Атанас Добрев и добави, че организациите би трябвало да имат екипи, които всеки ден да се борят против хакерски атаки. „ Ако не знаете, че сте се преборили с избран брой офанзиви най-малко на седмична база, то най-вероятно към този момент сте пробити “, споделя още той.
Добрев обърна внимание и на това, че даже българското законодателство да планува тежки санкции, доста постоянно офанзивите се правят от другия завършек на света и това слага спомагателни въпроси за използването на нормативните актове. Според него е значимо, когато нарушителите бъдат хванати, да бъдат осъдени, само че още по-важно да има предварителна защита.
В тази връзка не е инцидентно, че единствено през тази години световните вложения в киберсигурност са 125 милиарда $, което е 9% растеж на годишна база. За съпоставяне, растежът на общите IT вложения е 3%. „ Целият свят залага три пъти по-голям растеж в ресурсите за киберсигурност и това демонстрира, че казусът не е народен, а международен “, разяснява Веселин Тодоров, изпълнителен шеф на „ Сиела “.
„ Не е моя работа да давам препоръки на държавната администрация, че следва да премисли цялата система за отбрана на своите компютърни мрежи и своите бази данни. В интерес на истината това обвързване в цялостна мяра важи и за правосъдната власт “, заключи Цацаров.
Според Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens в България, киберпрестъпността е „ тъмното лице на световната съгласуваност “, а незаконните организации са постоянно крачка напред пред бизнеса и държавните управления.
„ Компютърната информация е стока, която се предлага на черния пазар за продажба в размери, наличие, цени, за каквито не сме предполагали “, разяснява основният прокурор Сотир Цацаров. Той уточни, че оттатък държавната сфера, цифровите данни може да се употребяват и за кражба на клиенти, за придобиване на комерсиална загадка и даже за „ по-префинено или непосредствено изнудване на търговски компании “.
Българското общество гледа на хакерите с сантиментален взор, счита комисар Явор Колев, шеф на отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП. „ Това са тежки нарушители. Хакерът е инструмент и оръжие в ръцете на проведената престъпност “, сподели той и добави, че те служат за разтрошаване на имиджа на конкуренцията, за реализиране на политически цели и даже за дестабилизация на националната сигурност на цели страни.
Колев бе безапелационен, че хакерските офанзиви са част от актуалните форми за водена на война. Затова, счита той, обликът на хакера не би трябвало да бъде героизиран.
„ Щетите от хакерски офанзиви са освен финансови, само че удрят по репутацията на фирмите и стопанските обекти, могат да доведат до понижаване на кредитния рейтинг и до отлив на сътрудник “, разяснява вицепремиерът, отговарящ за бранш киберсигурност, Марияна Николова.
„ Наказателният кодекс се нуждае от незабавно преразглеждане и ремонт във връзка с компютърните закононарушения “, уверен е Цацаров. За реализиране на непозволен достъп до осведомителна система в този момент настоящият закон планува отнемане от независимост до две години и санкция до 3 000 лева „ И то в немаловажни случаи “, посочи основният прокурор.
Според него има потребност от нови дефиниции за действия на компютърните закононарушения, както и на цялата употребена терминология, с цел да са „ в крайник с времето с целия набор от нови форми на посягане във връзка с осведомителните системи, мрежи и компютърни данни “. Цацаров счита още, че би трябвало да се криминализират незаконното потребление на комерсиална информация, добита посредством компютърни закононарушения. А не на последно място – завишаване на глобите.
„ Това, което всички би трябвало да разберем, е, че границата сред виртуалното и действителното толкоз се е размила, че с виртуални начини стават вероятни действителни закононарушения, надлежно би трябвало двата типа закононарушения да ги приравним “, разяснява Атанас Добрев, изпълнителен шеф на Vivacom. „ Днес действителните пари изтичат по-бързо през виртуалните канали “, разяснява още той и упорства, че не би трябвало да има значение по какъв начин е осъществено едно закононарушение, а какъв е резултатът от него.
По думите на Марияна Николова по такива законодателни промени към този момент се работи. През октомври следва среща със заинтригувани страни и специалисти, с цел да се предложат съответни законодателни текстове. Тя напомни, че от края на 2018 година в България към този момент работи и първият Закон за киберсигурност, който по думите ѝ е хвален от Европейската комисия като един от най-хубавите секторни нормативни актове в Европейски Съюз.
„ Киберсигурността е всекидневие, а не нещо, което се случва понякога “, посочи Атанас Добрев и добави, че организациите би трябвало да имат екипи, които всеки ден да се борят против хакерски атаки. „ Ако не знаете, че сте се преборили с избран брой офанзиви най-малко на седмична база, то най-вероятно към този момент сте пробити “, споделя още той.
Добрев обърна внимание и на това, че даже българското законодателство да планува тежки санкции, доста постоянно офанзивите се правят от другия завършек на света и това слага спомагателни въпроси за използването на нормативните актове. Според него е значимо, когато нарушителите бъдат хванати, да бъдат осъдени, само че още по-важно да има предварителна защита.
В тази връзка не е инцидентно, че единствено през тази години световните вложения в киберсигурност са 125 милиарда $, което е 9% растеж на годишна база. За съпоставяне, растежът на общите IT вложения е 3%. „ Целият свят залага три пъти по-голям растеж в ресурсите за киберсигурност и това демонстрира, че казусът не е народен, а международен “, разяснява Веселин Тодоров, изпълнителен шеф на „ Сиела “.
„ Не е моя работа да давам препоръки на държавната администрация, че следва да премисли цялата система за отбрана на своите компютърни мрежи и своите бази данни. В интерес на истината това обвързване в цялостна мяра важи и за правосъдната власт “, заключи Цацаров.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
Той обърна внимание, че нарушителите се учат и усъвършенстват непрекъснато, а киберпрестъпленията няма да спрат.
„ Бизнесът и публичните организации са подложени непрекъснато на подобен рекет, който идва и от чужбина “, уточни още Кирил Домусчиев.
Бизнесменът взе отношение във връзка хакерската офанзива против Националната организация по приходите (НАП), която раздруса страната това лято, откакто в интернет изтекоха данни за над 5 млн. жители и компании.
Безпрецедентният случай подвигна всички на крайници и в този момент страната се е активизирала, с поддръжката и на бизнеса, да усъвършенства законодателната среда. Това стана ясно по време на кръгла маса на тематика „ Киберсигурност и корист с комерсиална загадка и търговски марки (търговски шпионаж) – оферти на бизнеса за неотложни ограничения “, проведена от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Според Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens в България, киберпрестъпността е „ тъмното лице на световната съгласуваност “, а незаконните организации са постоянно крачка напред пред бизнеса и държавните управления.
„ Компютърната информация е стока, която се предлага на черния пазар за продажба в размери, наличие, цени, за каквито не сме предполагали “, разяснява основният прокурор Сотир Цацаров. Той уточни, че оттатък държавната сфера, цифровите данни може да се употребяват и за кражба на клиенти, за придобиване на комерсиална загадка и даже за „ по-префинено или непосредствено изнудване на търговски компании “.
Българското общество гледа на хакерите с сантиментален взор, счита комисар Явор Колев, шеф на отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП. „ Това са тежки нарушители. Хакерът е инструмент и оръжие в ръцете на проведената престъпност “, сподели той и добави, че те служат за разтрошаване на имиджа на конкуренцията, за реализиране на политически цели и даже за дестабилизация на националната сигурност на цели страни.
Колев бе безапелационен, че хакерските офанзиви са част от актуалните форми за водена на война. Затова, счита той, обликът на хакера не би трябвало да бъде героизиран.
„ Щетите от хакерски офанзиви са освен финансови, само че удрят по репутацията на фирмите и стопанските обекти, могат да доведат до понижаване на кредитния рейтинг и до отлив на сътрудник “, разяснява вицепремиерът, отговарящ за бранш киберсигурност, Марияна Николова.
„ Наказателният кодекс се нуждае от незабавно преразглеждане и ремонт във връзка с компютърните закононарушения “, уверен е Цацаров. За реализиране на непозволен достъп до осведомителна система в този момент настоящият закон планува отнемане от независимост до две години и санкция до 3 000 лева „ И то в немаловажни случаи “, посочи основният прокурор.
Според него има потребност от нови дефиниции за действия на компютърните закононарушения, както и на цялата употребена терминология, с цел да са „ в крайник с времето с целия набор от нови форми на посягане във връзка с осведомителните системи, мрежи и компютърни данни “. Цацаров счита още, че би трябвало да се криминализират незаконното потребление на комерсиална информация, добита посредством компютърни закононарушения. А не на последно място – завишаване на глобите.
„ Това, което всички би трябвало да разберем, е, че границата сред виртуалното и действителното толкоз се е размила, че с виртуални начини стават вероятни действителни закононарушения, надлежно би трябвало двата типа закононарушения да ги приравним “, разяснява Атанас Добрев, изпълнителен шеф на Vivacom. „ Днес действителните пари изтичат по-бързо през виртуалните канали “, разяснява още той и упорства, че не би трябвало да има значение по какъв начин е осъществено едно закононарушение, а какъв е резултатът от него.
По думите на Марияна Николова по такива законодателни промени към този момент се работи. През октомври следва среща със заинтригувани страни и специалисти, с цел да се предложат съответни законодателни текстове. Тя напомни, че от края на 2018 година в България към този момент работи и първият Закон за киберсигурност, който по думите ѝ е хвален от Европейската комисия като един от най-хубавите секторни нормативни актове в Европейски Съюз.
„ Киберсигурността е всекидневие, а не нещо, което се случва понякога “, посочи Атанас Добрев и добави, че организациите би трябвало да имат екипи, които всеки ден да се борят против хакерски атаки. „ Ако не знаете, че сте се преборили с избран брой офанзиви най-малко на седмична база, то най-вероятно към този момент сте пробити “, споделя още той.
Добрев обърна внимание и на това, че даже българското законодателство да планува тежки санкции, доста постоянно офанзивите се правят от другия завършек на света и това слага спомагателни въпроси за използването на нормативните актове. Според него е значимо, когато нарушителите бъдат хванати, да бъдат осъдени, само че още по-важно да има предварителна защита.
В тази връзка не е инцидентно, че единствено през тази години световните вложения в киберсигурност са 125 милиарда $, което е 9% растеж на годишна база. За съпоставяне, растежът на общите IT вложения е 3%. „ Целият свят залага три пъти по-голям растеж в ресурсите за киберсигурност и това демонстрира, че казусът не е народен, а международен “, разяснява Веселин Тодоров, изпълнителен шеф на „ Сиела “.
„ Не е моя работа да давам препоръки на държавната администрация, че следва да премисли цялата система за отбрана на своите компютърни мрежи и своите бази данни. В интерес на истината това обвързване в цялостна мяра важи и за правосъдната власт “, заключи Цацаров.
Според Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens в България, киберпрестъпността е „ тъмното лице на световната съгласуваност “, а незаконните организации са постоянно крачка напред пред бизнеса и държавните управления.
„ Компютърната информация е стока, която се предлага на черния пазар за продажба в размери, наличие, цени, за каквито не сме предполагали “, разяснява основният прокурор Сотир Цацаров. Той уточни, че оттатък държавната сфера, цифровите данни може да се употребяват и за кражба на клиенти, за придобиване на комерсиална загадка и даже за „ по-префинено или непосредствено изнудване на търговски компании “.
Българското общество гледа на хакерите с сантиментален взор, счита комисар Явор Колев, шеф на отдел „ Киберпрестъпност “ в ГДБОП. „ Това са тежки нарушители. Хакерът е инструмент и оръжие в ръцете на проведената престъпност “, сподели той и добави, че те служат за разтрошаване на имиджа на конкуренцията, за реализиране на политически цели и даже за дестабилизация на националната сигурност на цели страни.
Колев бе безапелационен, че хакерските офанзиви са част от актуалните форми за водена на война. Затова, счита той, обликът на хакера не би трябвало да бъде героизиран.
„ Щетите от хакерски офанзиви са освен финансови, само че удрят по репутацията на фирмите и стопанските обекти, могат да доведат до понижаване на кредитния рейтинг и до отлив на сътрудник “, разяснява вицепремиерът, отговарящ за бранш киберсигурност, Марияна Николова.
„ Наказателният кодекс се нуждае от незабавно преразглеждане и ремонт във връзка с компютърните закононарушения “, уверен е Цацаров. За реализиране на непозволен достъп до осведомителна система в този момент настоящият закон планува отнемане от независимост до две години и санкция до 3 000 лева „ И то в немаловажни случаи “, посочи основният прокурор.
Според него има потребност от нови дефиниции за действия на компютърните закононарушения, както и на цялата употребена терминология, с цел да са „ в крайник с времето с целия набор от нови форми на посягане във връзка с осведомителните системи, мрежи и компютърни данни “. Цацаров счита още, че би трябвало да се криминализират незаконното потребление на комерсиална информация, добита посредством компютърни закононарушения. А не на последно място – завишаване на глобите.
„ Това, което всички би трябвало да разберем, е, че границата сред виртуалното и действителното толкоз се е размила, че с виртуални начини стават вероятни действителни закононарушения, надлежно би трябвало двата типа закононарушения да ги приравним “, разяснява Атанас Добрев, изпълнителен шеф на Vivacom. „ Днес действителните пари изтичат по-бързо през виртуалните канали “, разяснява още той и упорства, че не би трябвало да има значение по какъв начин е осъществено едно закононарушение, а какъв е резултатът от него.
По думите на Марияна Николова по такива законодателни промени към този момент се работи. През октомври следва среща със заинтригувани страни и специалисти, с цел да се предложат съответни законодателни текстове. Тя напомни, че от края на 2018 година в България към този момент работи и първият Закон за киберсигурност, който по думите ѝ е хвален от Европейската комисия като един от най-хубавите секторни нормативни актове в Европейски Съюз.
„ Киберсигурността е всекидневие, а не нещо, което се случва понякога “, посочи Атанас Добрев и добави, че организациите би трябвало да имат екипи, които всеки ден да се борят против хакерски атаки. „ Ако не знаете, че сте се преборили с избран брой офанзиви най-малко на седмична база, то най-вероятно към този момент сте пробити “, споделя още той.
Добрев обърна внимание и на това, че даже българското законодателство да планува тежки санкции, доста постоянно офанзивите се правят от другия завършек на света и това слага спомагателни въпроси за използването на нормативните актове. Според него е значимо, когато нарушителите бъдат хванати, да бъдат осъдени, само че още по-важно да има предварителна защита.
В тази връзка не е инцидентно, че единствено през тази години световните вложения в киберсигурност са 125 милиарда $, което е 9% растеж на годишна база. За съпоставяне, растежът на общите IT вложения е 3%. „ Целият свят залага три пъти по-голям растеж в ресурсите за киберсигурност и това демонстрира, че казусът не е народен, а международен “, разяснява Веселин Тодоров, изпълнителен шеф на „ Сиела “.
„ Не е моя работа да давам препоръки на държавната администрация, че следва да премисли цялата система за отбрана на своите компютърни мрежи и своите бази данни. В интерес на истината това обвързване в цялостна мяра важи и за правосъдната власт “, заключи Цацаров.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ