Шефката на Държавен архив - Русе: „Корекомите“ са били лост за контрол над хората
Идеята е била да се събере валутата, която жителите имат
Когато през днешния ден приказваме за предишното с носталгия и се укоряваме в консуматорско държание, не е неприятно да си напомним какво сме купували през социализма и къде се продавали стоките, които в този момент са " на една ръка разстояние ".
" Няма. И в склада няма " остана като имитация в речника на всички, които имат мемоари от социалистическото ни минало, споделя пред БНР Толя Чорбаджиева, началник на русенския клон на Държавния списък.
" Сега има, само че майката ми към момента продължава да употребява термина 'пуснали са', " споделя тя.
Изобилие по това време има единствено в " Кореком " - редуциране от френските думи " Comptoir de Representation Commerciale " (Търговско представителство). Това са магазини, до които хората нямат свободен достъп, в тях се продават единствено западни артикули и се пазари единствено със западни пари. А такива имат доста малко хора.
Контрол над хората и парите им
" Създадено е, с цел да могат да се управляват хората и техните пари. Взели сме го от Съветския съюз. Идеята е да се събере валутата, която народът има, " изяснява Толя Чорбаджиева.
" Тук има и една измама – като имаш доларите, би трябвало да докажеш от кое място си ги взел. Не може просто да отидеш и да си купиш нещо. "
Седем магазина в граничния град
В Русе по времето на социализма има седем " Корекома ". Това е обикновено за граничен град, в който туристите идват както по Дунав мост, по този начин и с акостиращите кораби на дунавския бряг. Освен това, в града по това време има и огромно поделение на СОМАТ - Стопанско обединяване " Международен авто превоз " и Българско речно корабоплаване.
Каква е връзката? Шофьорите и моряците имат право да напущат служебно родината и да имат валута, която да харчат в " Корекомите ".
Асортиментът - музей на капитализма
Толя Чорбаджиева споделя и за асортимента в тези магазини - самобитни музеи на капитализма:
" Там се продават маркови уискита, така наречен корекомски яйца и триъгълни шоколади, дънки, разнообразни типове техника. Тези магазини са били като някакво вълшебно място за хората по времето на социализма, изключително за децата. Те съществуват в България до 1991 година. "
Последните дни на валутната търговия
Запазена е забавна дописка от кореспондента на Българска телеграфна агенция в Русе от 1 април 1991 година:
" Над 100 000 $ са изхарчени в 'Корекомите' в Русе в последните три дни преди закриването им. В седемте магазина в крайдунавския град хората са изхарчили своята валута основно за питиета, цигари, битова техника и дрехи. В съпоставяне с една естествена тридневка, този стокооборот е четири пъти по-голям. "
От 1 април 1991 година магазините на русенското отделение на компания " Кореком ", които с изключение на тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, към този момент не работят като валутни магазини. В тях стартира инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равноценност.
Преизпълнен проект и търсени артикули
Сред документите в русенския списък има и информация за осъществяването на проекта през 1979 година. Той е надвишаващ с 328% по отношение на предната година. Обаче заложените високи цели в първите девет месеца не са реализирани и следва напътствие от ръководството:
" Преодоляването на изоставането до известна степен е допустимо при доставка на най-търсените артикули като: касетофони от 80/120 $, уиски 'Джони Уокър', часовници 'Сейко', бижутерия и хладилници от второ направление. "
Толя Чорбаджиева отбелязва: " Цените са по-ниски, в сравнение с в другите страни. Много постоянно туристите, които идват в България, въртят търговия, като купуват от 'Корекомите', след което продават на българите на повишени цени. Тази търговия се прави нелегално и от българи, които могат да пазарят там. "
Дефицит и връзки вместо обилие
Така е през времето на социализма - недостиг и връзки, макар че някои се пробват да го показват като интервал на благоденствие и обилие за народа. Народът цъка с език пред витрините на " Корекомите ", събира станиолчета от шоколади, а облагите са за една шепа хора - партийния хайлайф.
Когато през днешния ден приказваме за предишното с носталгия и се укоряваме в консуматорско държание, не е неприятно да си напомним какво сме купували през социализма и къде се продавали стоките, които в този момент са " на една ръка разстояние ".
" Няма. И в склада няма " остана като имитация в речника на всички, които имат мемоари от социалистическото ни минало, споделя пред БНР Толя Чорбаджиева, началник на русенския клон на Държавния списък.
" Сега има, само че майката ми към момента продължава да употребява термина 'пуснали са', " споделя тя.
Изобилие по това време има единствено в " Кореком " - редуциране от френските думи " Comptoir de Representation Commerciale " (Търговско представителство). Това са магазини, до които хората нямат свободен достъп, в тях се продават единствено западни артикули и се пазари единствено със западни пари. А такива имат доста малко хора.
Контрол над хората и парите им
" Създадено е, с цел да могат да се управляват хората и техните пари. Взели сме го от Съветския съюз. Идеята е да се събере валутата, която народът има, " изяснява Толя Чорбаджиева.
" Тук има и една измама – като имаш доларите, би трябвало да докажеш от кое място си ги взел. Не може просто да отидеш и да си купиш нещо. "
Седем магазина в граничния град
В Русе по времето на социализма има седем " Корекома ". Това е обикновено за граничен град, в който туристите идват както по Дунав мост, по този начин и с акостиращите кораби на дунавския бряг. Освен това, в града по това време има и огромно поделение на СОМАТ - Стопанско обединяване " Международен авто превоз " и Българско речно корабоплаване.
Каква е връзката? Шофьорите и моряците имат право да напущат служебно родината и да имат валута, която да харчат в " Корекомите ".
Асортиментът - музей на капитализма
Толя Чорбаджиева споделя и за асортимента в тези магазини - самобитни музеи на капитализма:
" Там се продават маркови уискита, така наречен корекомски яйца и триъгълни шоколади, дънки, разнообразни типове техника. Тези магазини са били като някакво вълшебно място за хората по времето на социализма, изключително за децата. Те съществуват в България до 1991 година. "
Последните дни на валутната търговия
Запазена е забавна дописка от кореспондента на Българска телеграфна агенция в Русе от 1 април 1991 година:
" Над 100 000 $ са изхарчени в 'Корекомите' в Русе в последните три дни преди закриването им. В седемте магазина в крайдунавския град хората са изхарчили своята валута основно за питиета, цигари, битова техника и дрехи. В съпоставяне с една естествена тридневка, този стокооборот е четири пъти по-голям. "
От 1 април 1991 година магазините на русенското отделение на компания " Кореком ", които с изключение на тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, към този момент не работят като валутни магазини. В тях стартира инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равноценност.
Преизпълнен проект и търсени артикули
Сред документите в русенския списък има и информация за осъществяването на проекта през 1979 година. Той е надвишаващ с 328% по отношение на предната година. Обаче заложените високи цели в първите девет месеца не са реализирани и следва напътствие от ръководството:
" Преодоляването на изоставането до известна степен е допустимо при доставка на най-търсените артикули като: касетофони от 80/120 $, уиски 'Джони Уокър', часовници 'Сейко', бижутерия и хладилници от второ направление. "
Толя Чорбаджиева отбелязва: " Цените са по-ниски, в сравнение с в другите страни. Много постоянно туристите, които идват в България, въртят търговия, като купуват от 'Корекомите', след което продават на българите на повишени цени. Тази търговия се прави нелегално и от българи, които могат да пазарят там. "
Дефицит и връзки вместо обилие
Така е през времето на социализма - недостиг и връзки, макар че някои се пробват да го показват като интервал на благоденствие и обилие за народа. Народът цъка с език пред витрините на " Корекомите ", събира станиолчета от шоколади, а облагите са за една шепа хора - партийния хайлайф.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ