Кабинетът възнамерява да си играе на търговец с горива за милиарди левове
Идеята страната да купува всички ресурси за рецесии за 90 дни е неработеща, смятат специалисти
Докато с едната ръка закрива недомислената „ Държавна петролна компания “, икономическото министерство разисква друго неработещо предложение. Ако новата концепция бъде осъществена, страната ще се трансформира в един от най-крупните търговци с горива, купувайки и продавайки количества за милиарди левове. Това няма по какъв начин да стане без огромни загуби и големи спомагателни вложения, разясняват специалисти, предава.
В момента страната и бизнесът са длъжни да поддържат наложителни ресурси от петрол и нефтопродукти за изключителни обстановки в общ размер, покриващ 90 дни среднодневния чист импорт и вътрешнообщностни придобивания. Задължението на страната е да поддържа ресурси за 30 дни, а на бизнеса – за останалите 60 дни. На съвещание на икономическата комисия в Народно събрание министърът на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова разгласи, че се разисква друга концепция, с цел да има цялостни гаранции, че наложителните ресурси са налични. „ Обсъждаме вид страната да купува и съхранява всички горива, за което има задоволително терени, а задълженият бизнес единствено да заплаща количествата “, разгласи Нинова. Задължени да съхраняват ресурси са всички вносители на горива, като количествата се дефинират съразмерно на присъединяване им в общия импорт и придобивания.
Лансираната от икономическото министерство концепция не е работещо решение, а реализирането му би лишило години, разясниха специалисти. Закупуването на такива количества би трансформирало страната в главния състезател на пазара с горива. По остарели данни от бюджета на държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “ за 2020 година донатрупването на ресурси за 2,2 дни бе оценена на 30,5 млн. лева към оня миг. Ако би трябвало да купи горива за 60 дни, колкото е ангажиметът на бизнеса, по груби сметки това значи страната да се нагърби с реализирането на покупка на горива за най-малко 1 милиарда лева От думите на Нинова излиза, че бизнесът самичък ще заплати количествата, а страната единствено ще ги съхранява.
Това обаче въобще не е толкоз елементарно, тъй като няма задоволително данъчни хранилища. Дори да има свободни терени, построяването на данъчни хранилища би коствало десетки милиони и би лишило съществено време, акцентират осведомени. Ако ще купува всички горива, държавната организация ще би трябвало и да ги обновява, което на собствен ред значи загуба на големи средства. Цените, по които се продават на борсата горива с изтичащ период на валидност на запаса, са по-ниски, като няма метод продажбата на остарели горива и обновяването им с нови да се прави без загуба. Това значи периодическа загуба на всеки две-три години в размер на десетки милиони при тези количества. При бизнеса подобен проблем не стои, тъй като той не се съхранява едно и също гориво, а то от време на време се обновява. Извън това по подръжката на базите, в случай че такива бъдат построени, ще има спомагателни разноски за личен състав, защита, режийни.
Искането на бизнеса страната да поеме съхранението на тези горива не е ново. От Българската петролна и газова асоциация предложиха неотдавна модел разноските за пазаруване на горива да се финансират не от държавния бюджет, а от такса за всеки литър продадено гориво по сходство на акцизите. От фирмите настояват, че това няма да оскъпи горивата, тъй като и в този момент разноските за поддържане на ресурси били калкулирани в цената. От асоциацията смятат, че задължението за поддържане на ресурси от 90 е вменено на страната, а не на икономическите оператори. В Европа обаче има разнообразни модели на разпределение на това обвързване, като в България е преценено това обвързване да е поделено сред страна и оператор.
Докато с едната ръка закрива недомислената „ Държавна петролна компания “, икономическото министерство разисква друго неработещо предложение. Ако новата концепция бъде осъществена, страната ще се трансформира в един от най-крупните търговци с горива, купувайки и продавайки количества за милиарди левове. Това няма по какъв начин да стане без огромни загуби и големи спомагателни вложения, разясняват специалисти, предава.
В момента страната и бизнесът са длъжни да поддържат наложителни ресурси от петрол и нефтопродукти за изключителни обстановки в общ размер, покриващ 90 дни среднодневния чист импорт и вътрешнообщностни придобивания. Задължението на страната е да поддържа ресурси за 30 дни, а на бизнеса – за останалите 60 дни. На съвещание на икономическата комисия в Народно събрание министърът на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова разгласи, че се разисква друга концепция, с цел да има цялостни гаранции, че наложителните ресурси са налични. „ Обсъждаме вид страната да купува и съхранява всички горива, за което има задоволително терени, а задълженият бизнес единствено да заплаща количествата “, разгласи Нинова. Задължени да съхраняват ресурси са всички вносители на горива, като количествата се дефинират съразмерно на присъединяване им в общия импорт и придобивания.
Лансираната от икономическото министерство концепция не е работещо решение, а реализирането му би лишило години, разясниха специалисти. Закупуването на такива количества би трансформирало страната в главния състезател на пазара с горива. По остарели данни от бюджета на държавната организация „ Държавен запас и военновременни ресурси “ за 2020 година донатрупването на ресурси за 2,2 дни бе оценена на 30,5 млн. лева към оня миг. Ако би трябвало да купи горива за 60 дни, колкото е ангажиметът на бизнеса, по груби сметки това значи страната да се нагърби с реализирането на покупка на горива за най-малко 1 милиарда лева От думите на Нинова излиза, че бизнесът самичък ще заплати количествата, а страната единствено ще ги съхранява.
Това обаче въобще не е толкоз елементарно, тъй като няма задоволително данъчни хранилища. Дори да има свободни терени, построяването на данъчни хранилища би коствало десетки милиони и би лишило съществено време, акцентират осведомени. Ако ще купува всички горива, държавната организация ще би трябвало и да ги обновява, което на собствен ред значи загуба на големи средства. Цените, по които се продават на борсата горива с изтичащ период на валидност на запаса, са по-ниски, като няма метод продажбата на остарели горива и обновяването им с нови да се прави без загуба. Това значи периодическа загуба на всеки две-три години в размер на десетки милиони при тези количества. При бизнеса подобен проблем не стои, тъй като той не се съхранява едно и също гориво, а то от време на време се обновява. Извън това по подръжката на базите, в случай че такива бъдат построени, ще има спомагателни разноски за личен състав, защита, режийни.
Искането на бизнеса страната да поеме съхранението на тези горива не е ново. От Българската петролна и газова асоциация предложиха неотдавна модел разноските за пазаруване на горива да се финансират не от държавния бюджет, а от такса за всеки литър продадено гориво по сходство на акцизите. От фирмите настояват, че това няма да оскъпи горивата, тъй като и в този момент разноските за поддържане на ресурси били калкулирани в цената. От асоциацията смятат, че задължението за поддържане на ресурси от 90 е вменено на страната, а не на икономическите оператори. В Европа обаче има разнообразни модели на разпределение на това обвързване, като в България е преценено това обвързване да е поделено сред страна и оператор.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ