Идеята да бомбардираш напълно разрушена страна, заради това, че ползва

Идеята да бомбардираш изцяло разрушена страна, поради това, че употребява химическо оръжие е прекомерно особена. Изглежда, че грижата на Запада за Сирия се демонстрира единствено когато стане дума за човечност на войната. А това, че войната по принцип е нечовечна, не се загатва. Животното Асад, както го назова Тръмп, е животно единствено тъй като избива нечовешко - само че виж, в случай че избива по каналния ред, може да го прави колкото си желае. Ето по тази причина тук ще предложим пет хрумвания за хуманно позволение на казуса, които би трябвало да бъдат наложени в Сирия. Те оферират повече човещина, повече схващане, повече почитание към жертвите. И в случай че не се случат - дано незабавно въдворим ред с бомбардировки. Нищо, че Bombing for peace - както гласеше един хипарски девиз от 60-те - is like fucking for virginity. Ето пет хуманни хрумвания за войната в Сирия.
1. Да ревизират с какви ножове тъкмо терористите убиват жертвите си
Ами в случай че ножовете за окажат тъпи? Това би било извънредно нечовешко към жертвите. Нека се одобри хуманно предписание: Всеки може да убива колкото си ще с добре наточен нож (тук би трябвало да се вкара някаква физична големина, съвършен стандарт за пронизващата мощ на острието, към който всяка воюваща страна би трябвало да се придържа), и в случай че се окаже, че не е по този начин, би трябвало да бъде бомбардиран за нечовешко държание. Животни! Ми наостроете си хубаво ножовете, постарайте се малко, пък тогава режете глави! Къде е човечността? А по този начин! Браво! Така може! Ето, видяхте ли, че можело значи. Виж по какъв начин бързо и човечно тази глава се отлепи от тялото.
2. Да забележим дали на децата-жертви са разказвани последни приказки
Толкова доста деца жертви в Сирия, само че някой замисля ли се дали умират хуманно? Ето да вземем за пример, Западът би трябвало да се загрижи по въпроса дали на умиращите деца там някой въпреки всичко е разказал приказка, преди да умрат. Нещо от Джани Родари, нещо от братя Грим, нещо от Андерсен. Да умират с усмивка на очите, хуманно. Да знаят, че ще се възнесат при Малката кибритопродавачка. Ако не са им разказвани приказки обаче, ние незабавно ще бомбардираме Сирия, с цел да внесем филантропичен ред! Избивайте колкото желаете малчугани, само че им разказвайте приказки, ей! Писна ни от вас! Ако не сме ние да се погрижим за филантропичните ви порядки, в огромни животни ще се превърнете...
3. Всяко семейство да има последна скайп сесия
С това, че измират татковци и майки, разрушават се или изобщо се изтриват от лицето на земята цели фамилии, ние сме съгласни. Няма никакъв проблем. Всичко е в реда на нещата. Но е належащо да се вкара един филантропичен уклон в цялата работа, с цел да не се постанова да ви бомбардираме. И дано той бъде следният: всяко семейство да има право на едно последно виждане, пък даже и по скайпа. Един диалог преди гибелта фактически би могъл да облекчи съзнанията на жертвите и да въдвори по този начин нужния хуманен детайл в зверството на войната. Западът драговолно е подготвен да даде телефони и интернет на всички жертви, които да могат да се чуят с околните си преди да умрат. В противоположен случай - нужно ли е да повтаряме - бомби!
4. Всеки да може да види Германия на фотография преди да почине
Или да се разноски през Гугъл Maps из Хамбург. Това би внесло облекчение в сърцата на жертвите, които малко преди да се разделят с живота, най-малко ще знаят, че някъде там има хубав, спокоен и организиран свят, в който се живее нехайно, с хиляди евро и без принуждение.
5. А за какво не атомна бомба?
Време е да се замислим най-накрая и за това. Няма нищо по-хуманно от атомната бомба. Скоростта на изпарение на човешки животи е най-голяма, успеваемостта и ефикасността са 100 процентови. Не може ли цялата тази война в Сирия да се позволи по доста по-бърз, безапелационен и човешки метод? В последна сметка - към този момент един път е тествано - всяка огромна война приключва по този метод, дано хуманно спестим мъченията в Близкия изток и да пуснем тук таме нещо нуклеарно.

Автор : Райко Байчев