Какво е „уморена светлина - теорията, отричаща Големия взрив?
Идеята, че Вселената се уголемява, е препоръчана за първи път от Едуин Хъбъл в края на 20-те години на предишния век и е неведнъж подкрепяна от емпирични наблюдения през предишния век. Въпреки това, една различна концепция, известна като теорията за „ изтощената светлина “, е на противоположното мнение.
Големият гърмеж
И двата сюжета зависят от обстоятелството, че по-далечните галактики наподобяват по-червени от тези, които са по-близо до Земята – феномен, прочут като алено отместване. Това се случва, тъй като дължината на вълната на светлината се усилва, когато обектите се отдалечават един от различен, като по този метод я измества към аления завършек на спектъра.
Тъй като всички галактики са с алено изместване, следва, че всички те се отдалечават от нас. Хъбъл беше този, който видя, че аленото отместване на небесен обект постоянно е съразмерно на дистанцията му от Земята, което значи, че колкото по-далеч е една вселена, толкоз по-бързо се форсира.
Тези открития поддържат разширяващата се Вселена и въодушевяват белгийския физик Жорж Льометр да предложи концепцията за Големия гърмеж през 1931 година Според актуалните оценки тази космогонична детонация се е случила преди към 13,8 милиарда години и е сложила Вселената на нейния път на безсърдечен напредък.
Уморена светлина
Червената светлина, предавана от далечни галактики притегли вниманието и на съвременник на Хъбъл на име Фриц Цвики, който предложи различно пояснение за тази тайнственост. Според Цвики аленото изместване, следено от Земята, се получава, тъй като фотоните губят сила, до момента в който пътуват през големи дистанции, като по този метод понижават честотата си и получават червен нюанс.
Тази по този начин наречена доктрина за изтощената светлина гласи, че по-отдалечените обекти наподобяват по-червени, тъй като светлината, която излъчват, е трябвало да пътува по-далеч и затова е изгубила повече мощ. Следователно хипотезата оспорва концепцията, че по-отдалечените галактики се движат по-бързо от околните и се употребява за поддържане на статична галактика, а не на разширяваща се.
И спечелилият е…
От една страна, нито едно емпирично наблюдаване в никакъв случай не е показвало, че фотоните губят сила, до момента в който пътуват в космоса, и когато го попитаха за теорията за изтощената светлина през 1931 година, Алберт Айнщайн означи, че „ никой човек не може да си показа по какъв начин се случва това “.
Съвсем неотдавна откриването на енергийните остатъци от Големия гърмеж – известни като галактически микровълнов декор – дружно с наблюденията на светлинни флуктуации, идващи от свръхнови, значително взеха решение дебата в интерес на Хъбъл.
Превод: GlasNews.bg
Големият гърмеж
И двата сюжета зависят от обстоятелството, че по-далечните галактики наподобяват по-червени от тези, които са по-близо до Земята – феномен, прочут като алено отместване. Това се случва, тъй като дължината на вълната на светлината се усилва, когато обектите се отдалечават един от различен, като по този метод я измества към аления завършек на спектъра.
Тъй като всички галактики са с алено изместване, следва, че всички те се отдалечават от нас. Хъбъл беше този, който видя, че аленото отместване на небесен обект постоянно е съразмерно на дистанцията му от Земята, което значи, че колкото по-далеч е една вселена, толкоз по-бързо се форсира.
Тези открития поддържат разширяващата се Вселена и въодушевяват белгийския физик Жорж Льометр да предложи концепцията за Големия гърмеж през 1931 година Според актуалните оценки тази космогонична детонация се е случила преди към 13,8 милиарда години и е сложила Вселената на нейния път на безсърдечен напредък.
Уморена светлина
Червената светлина, предавана от далечни галактики притегли вниманието и на съвременник на Хъбъл на име Фриц Цвики, който предложи различно пояснение за тази тайнственост. Според Цвики аленото изместване, следено от Земята, се получава, тъй като фотоните губят сила, до момента в който пътуват през големи дистанции, като по този метод понижават честотата си и получават червен нюанс.
Тази по този начин наречена доктрина за изтощената светлина гласи, че по-отдалечените обекти наподобяват по-червени, тъй като светлината, която излъчват, е трябвало да пътува по-далеч и затова е изгубила повече мощ. Следователно хипотезата оспорва концепцията, че по-отдалечените галактики се движат по-бързо от околните и се употребява за поддържане на статична галактика, а не на разширяваща се.
И спечелилият е…
От една страна, нито едно емпирично наблюдаване в никакъв случай не е показвало, че фотоните губят сила, до момента в който пътуват в космоса, и когато го попитаха за теорията за изтощената светлина през 1931 година, Алберт Айнщайн означи, че „ никой човек не може да си показа по какъв начин се случва това “.
Съвсем неотдавна откриването на енергийните остатъци от Големия гърмеж – известни като галактически микровълнов декор – дружно с наблюденията на светлинни флуктуации, идващи от свръхнови, значително взеха решение дебата в интерес на Хъбъл.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ