Хората, които изпробваха Теоремата за безкрайната маймуна
Идеята, че с задоволително време, даже изцяло безредна активност може да докара до нещо потребно, е на най-малко няколко хиляди години. Не е ясно кой облича тази концепция в Теоремата за безкрайната маймуна, само че съвсем универсално се счита, че е Томас Хенри Хъксли (1825-1895) – британски доктор, природоизследовател и мъдрец. Той е прочут и с прякора Булдога на Дарвин поради това, че буйно пази теорията на еволюцията.
На 30 юни 1860 година Хъксли и англиканският свещеник Самюъл Уилбърфорс влизат в открита полемика в Оксфорд дружно с още няколко видни учени. Темата е относително новата доктрина на Дарвин и обратно на упованията през днешния ден, причините на свещеник Уилбърфорс са като цяло повече научни, а не религиозни.
По време на полемиката, Уилбърфорс излага класическия мотив, че „ съществуването на часовника допуска съществуването на часовникар “ – с други думи сходна комплицирана система не би могла да се появи инцидентно, все някой би трябвало да я е основал. Хъксли, твърди се, споделя нещо от рода на:
Наистина ли Хъксли сподели това? Най-вероятно не. Докато това е може би един от най-значимите и известни научни диспути през последните няколко века, по това време никой не си прави труда да го документира тъкмо. Повечето от цитатите, които имаме от срещата, идват от мемоари на хора няколко десетилетия след нея.
И по този начин, кой в действителност пръв изрича модерната версия на тази остаряла концепция? Изглежда, че първият прочут случай идва от книгата на френския академик Емил Борел от 1913 година „ La mécanique statique et l’irréversibilité “, където той написа:
Същите изказвания се вършат и от няколко други учени през идващите десетилетия, преди в последна сметка теоремата да се припише на Хъксли, започвайки от творбата „ The Mysterious Universe “ от Джеймс Джийнс от 1930 година, въпреки там да не категорично обещано цялостното име на Томас Хенри Хъксли, а просто да написа, че някой на име „ Хъксли “ го споделя.
Томас Хенри Хъксли
Независимо кой пръв споделя за маймуните и пишещите машини, концепцията съумява да завладее въображенията на мнозина. И напоследък няколко смели откриватели се пробват да тестват тази догадка.
Например, през 2003 година преподаватели и студенти от Института за цифрови изкуства и технологии на Университета в Плимут (i-DAT) получават безплатна финансова помощ от 2000 английски лири (приблизително Щатски долар 3665 днес) от Съвета за изкуства на учебното заведение и с парите слагат компютър и клавиатура в клетката на макаците в зоопарка в Пейнтън.
След месец игра с компютъра макаците Гъм, Хедър, Мисълтоу, Елмо, Холи и Роуан съумяват да произведат пет страници неправилен текст. Когато не пишат, те вършат с компютъра разнообразни неща, които най-вече природата ги е подтиквала да вършат, и в последна сметка той стопира да работи. Според шефа на i-DAT, планът е сполучлив, и защото се предава онлайн в интернет, „ дава доста стимулиращо и завладяващо гледане “.
Преминавайки към напълно цифровото пространство – стратегия, симулираща инцидентно пишещи маймуни, която този път не се въздейства от природата, сполучливо основава първите 19 знака на творбата на Уилям Шекспир „ Двамата веронци “ – „ VALENTINE. Cease to “ (в българското издание първите 19 знака от творбата са „ ВАЛЕНТИН Не ме възп “). На виртуалната маймуна са й нужни едвам 42 162 500 000 милиарда милиарда маймунски години, с цел да реализира това.
В сходен опит, The Monkey Shakespeare Simulator, след едвам 2 737 850 милиарда милиарда милиарда маймунски години съумява да създаде част „ Хенри IV “: „ RUMOUR. Open your ears… “ („ МЪЛВАТА Наостряйте уши… “).
Друг опит от 21 август 2011 година Този път виртуалните „ маймурни “ в действителност са милиони екземпляри на една и съща компютърна стратегия, които работят по едно и също време на облака на Amazon, SC2. Програмата е основана да извежда инцидентни низове от девет знака. След единствено един месец, те (в известна степен) написали „ Жалбата на любовника “ и съвсем бяха приключили цялото друго творчество на Шекспир.
Имаше обаче измама. След като някоя „ маймуна “ изпише един низ от девет букви, който попада в някое от творбите на Уилям, този низ се смята написана (без значение къде е пунктуацията и дистанцията сред думите, както в предните примери). Според професора по математика доктор Иън Стюард, това е единственият удобен метод да се направи опитът, защото „ да се напишат цялостните творби в верния ред без никакви неточности, ще отнеме доста повече време от възрастта на Вселената “.
…
Разбира се, дали една безкрайна група маймуни, които тероризират безконечен брой пишещи машини, в миналото биха могли да напишат „ Хамлет “, е неприятен мотив срещу или в поддръжка на еволюцията, защото не взема поради външния напън за основаването на сходно произведение и по този метод писането остава изцяло случайно, до момента в който еволюцията малко или доста се въздейства от външните условия.
Както споделя компютърният академик и експерт по изкуствен интелект от Калифорнийския университет в Бъркли доктор Робърт Виленски: „ Всички сме чували, че милион маймуни с милиони пишещи машини в последна сметка ще възпроизведат всички творби на Шекспир. Благодарение на Интернет през днешния ден знаем, че това не е правилно. “
