Идеята, че ние, хората, сме нещо отделно от природата, има

Идеята, че ние, хората, сме нещо настрана от природата, има дълги обичаи в доста култури. В зората на земеделието преди към 12 000 години хората за първи път стартират значително да трансформират средата към себе си, с цел да отглеждат храна и надлежно не просто да се приспособяват към нея, а да я управляват. С появяването на монотеистичните религии преди към 2000 година се заражда концепцията за създател над и отвън природата, основал индивида по собствен облик и сходство и дал му правото да господства над нея, както откри за добре. Тази концепция се доразвива в Древна Гърция с труда на философи като Платон и Аристотел, както и през Просвещението от философи като Декарт, Кант, Лок. С индустриализацията и урбанизацията все попече физически се откъсваме от природата и я възприемаме само като запас за наша приложимост, който няма стойност самичък по себе си. Този мироглед остава главен за западната просвета и до през днешния ден и е в основата на екологичната рецесия, в която се намираме.

Истината обаче е, че ние, хората, не просто подвластен от природата, а сме „ издигнати “ от същите градивни детайли като нея и на процедура сме природа. Ето няколко съответни образци:

Ние сме звезден прахуляк

Ако сте от потомство X или Y (19645-1980 година и 1981-1996 г.), евентуално сте слушали музиката на Джони Мичъл и знаете фразата „ Ние сме звезден прахуляк...въглерод на милиарди години “ (We are stardust...billion-year old carbon “) от. Звучи като хубав лиричен изказ и нищо повече, само че е теоретичен факт. Всeки атом О2 в белите ни дробове, калций в костите и зъбите ни, желязо в кръвта ни – е бил, преди Земята да се роди. Повечето детайли на човешкото тяло – така наречен тежки детайли, като О2, въглерод, калций, желязо – са образувани в звезди. Леките детайли, като хелий и водород, са по-стари – родени са от Големия гърмеж. Когато една звезда завърши живота си, тя експлодира и изхвърля тежките детайли в междузвездното пространство. Те стават част от големи междузвездни облаци, от които се раждат други звезди и планети – като Земята. Как наподобява това съответствие на антични детайли в телата ни? Около 96% от тежестта ни се дължи на: О2 (65%), въглерод (18.5%), водород (9.5%) и азот (3.3%).

Имаме общ предшественик с винените мушици? Невероятно, само че факт!

Над 60% от нашето ДНК е идентично с това и 97.5% идентично с това. Именно по тази причина учените употребяват мишки и винени мушици, с цел да изследват генетиката на разнообразни болести при индивида и да тестват успеваемостта на медикаменти. Заради милиардите години еволюция – в това число бактериите. Фактът, че всички живи организми – от бактерии до хора – употребяват ДНК като притежател на наследствена информация, е доказателство, че. Нещо повече – ген от която и да е клетка на което и да е живо създание може да бъде заимствуван, пренесен и „ прочетен “ от всяко друго живо създание, с цел да се синтезира същия протеин. Благодарение на това изобретение микроби, генетично модифицирани да съдържат копие от гена на човешкия инсулин, през днешния ден.

Тялото ни се състои от също толкоз човешки кафези, колкото бактерии. Но без суматоха!

Тялото на възрастен човек се състои от към и от към 38 трилиона бактерии, ситуирани в чревния ни тракт, в устната ни празнина, върху кожата ни и на процедура на всички места по тялото ни, без значение какъв брой вода и сапун използваме. Това е нашият микробиом. Ако сте израсли с мисълта, че бактериите ни разболяват, ще се изненадате да разберете, че в действителност те са и ключа към здравето ни. Съвременната медицина към този момент на разнообразни болести – от алергии до Паркинсон – с растящите знания за микробиома.

Имаме доста повече микробни, в сравнение с човешки гени

Човешкият геном – цялостният набор от генетични указания за човешкото създание – се състои от 20 000 указания, наречени гени. Но микробните гени в микробиома ни са сред 2 и 20 милиона и съставляват втори геном, който усилва интензивността на нашия личен. Според, микробиолог от Калифорнийския софтуерен институт, на процедура това, което ни прави хора, е комбинацията от човешко и микробно ДНК.

Около 60% от тялото ни е вода

Водата е съществена част освен от повърхността на нашата планета, ¾ от която е вода, само че и от. Например мозъкът и сърцето ни се състоят от 73% вода, а белите дробове – от към 83%. Кожата съдържа 64% вода, мускулите и бъбреците – 79%, а костите: 31%. При други живи организми водата доближава до 90% от тежестта.

Науката ясно демонстрира, че сме свързани с всяко живо създание – от най-големия бозайник, синия кит, до едноклетъчните еуглени. Ние сме природа и грижата за нея не е нещо друго от грижата за нас самите и нашите фамилии. Но методът ни на живот е довел до това през последните 50 години да загубим на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби по света. Още един метод да илюстрираме мащаба на тази доминация: през днешния ден на бозайниците на Земята се дължи на дивите животни, до момента в който останалите 95% е тежестта на всички хора и домашни животни, които отглеждаме, с цел да се прехранваме.

Природата има потребност от нас и нашата грижа, с цел да възстановим салдото сред хората и околната среда. Вече 20 години WWF България работи в тази посока посредством възобновяване и запазване на българските реки, гори и диви животни. Научете повече за WWF и подкрепете организацията тук:

Тази публикация е част от юбилейната акция на WWF „ Природата има потребност от нас “, която се реализира с медийната поддръжка на Edna.bg.