Леви партии, сдружения и синдикати поискаха данъчна справедливост
Идеята беше показана президента на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов (на снимката) и от ръководителя на съдружие " Солидарна България " Ваня Григорова
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Бюджет, приходи, стопанска система: Хубав проект А, само че няма Б
Държавата предлага съвсем ултимативно минималната заплата да продължи да пораства приблизително с по към 10% на година и да доближи 610 лева през 2020 година Политиката на намаляващ дълг и недостиг ще подсигурява предвидимост, само че рискът е прогнозите да не се осъществен
19 май 2017
Какво дават обещание партиите за приходите и налозите
Повечето политически сили залагат на обещания за по-високи приходи, зад които не стоят съответни сметки и ограничения
24 мар 2017
Институтът за пазарна стопанска система показа книгата " Плосък налог в България "
В нея са включени разбори и есета на осем български икономисти
15 мар 2017
Плосък налог и други нелепости
Бюджетът на страната се трансформира в политически пленник
18 ное 2016
Липсва каквото и да е предложение по какъв начин да се компенсира по-малкия доход в бюджета.Десет години след премахването на необлагаемия най-малко и въвеждането на плоския налог върху приходите, България е с най-голям показател на неравноправие в Европейски Съюз. Това съгласно основателите на " Да спрем машината за неравноправие " обуславя потребността от " всеобхватна данъчна промяна ". Затова те стартират петиция с две претенции: необлагаем най-малко за приходите до размера на минималната работна заплата (460 лева.) и понижени Данък добавена стойност ставки от 9% по сходство на тази за туризма за вода, съществени и детски храни, медикаменти, учебници и книги.
Инициативата беше показана президента на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов и от ръководителя на съдружие " Солидарна България " Ваня Григорова, която е и стопански консултант в синдиката. Идеята е подкрепена от няколко дребни леви партии - АБВ, Движение 21, Българска левица и Зелена партия, а също и от редица икономисти и академични преподаватели в персонално качество. Организаторите обясниха определения миг за пускане на подписката със започващите диспути към бюджета за идната година като се ангажираха да внесат събраните подписи редом или малко преди внасянето на плана за бюджет в Народното събрание.
Без точна сметка
Извън безконечния спор ляво-дясно, самодейността има проблем с финансовата си аргументация. Според уредниците България може да си разреши тези ограничения, които биха коствали към 1.2-1.4 милиарда лева доходи на бюджета. Те се оправдаха за дребното елементи с неналичието на задоволително данни. Според тях " гъвкавият Данък добавена стойност " ще е по-евтината от двете ограничения и се прави оценка на 180-300 млн. лева, а необлагаемият най-малко би означавал 1-1.4 милиарда лева по-малко доходи при разнообразни сюжети. И по двете линии числата не са заковани и могат се вършат настройки.
От самодейността обаче към този момент не се ангажираха с оферти по какъв начин да се попълни тази дупка, като обявиха, че по тази причина всички плащаме на държавната администрация. Икономистът Димитър Събев посочи и че към края на август фискалният остатък е 2.2 милиарда лева Това обаче не регистрира, че обичайно в края на годината са струпани основни разноски и в действителност бюджетът е плануван на 1.3 милиарда лева недостиг за 2017 година, както и за идната - 1 милиарда лева или към 1% от Брутният вътрешен продукт. Това значи, че в случай че тези хрумвания се приложат, те би трябвало да са придружени и с компенсиращи ограничения - рязане на разноски или пък други доходи. Участниците показаха като допустима такава въвеждането на напредничав налог върху приходите и акцентираха, че персонално те го поддържат, само че това не е застъпено в самодейността им.
" Въпросът е за базисната правдивост и какъв брой коства тя. Дали е един милиард? Според мен може и да е доста повече ", изясни водача на Движение 21 Татяна Дончева.
" С тези оферти действително дебатът се обръща и не се адресират аргументите. Проблемът са ниските приходи, а не високите налози и напъните би трябвало да са ориентирани натам. Ако стопанската система създава повече и хората с по-ниски приходи ще го усетят, а в това време проблемите им би трябвало да се адресират с обучение и обществена политика. Намаляването на един или различен налог единствено краткотрайно купува успокоение, само че разбалансира системата - за компенсиране на изгубения доход от налог общ приход и Данък добавена стойност би трябвало или да се вдигнат техните ставки или на някой различен налог ", разяснява Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.
Без да отчетем рецесията
" Преди 10 години беше анулиран необлагаемия най-малко и по уверенията трябваше да настъпи благополучие. Резултатът е тъкмо противоположния - беднотия и неравноправие ", сподели Ваня Григорова. За нея настояванията не са радикални, а просто се търси връщане към естествените европейски равнища.
Според основателите България е единствената страна в Европейски Съюз без никаква форма на поддръжка за хората с най-ниски приходи под формата на необлагаем най-малко, данъчно облекчение или данъчен заем. Също по този начин е опустошен и салдото, като прекомерно доста фискални доходи идват от косвени налози. България е посочена и като една от страните, които минимум ползват понижени ставки на Данък добавена стойност.
При рецензията на настоящия данъчен модел обаче също има пропуски. Например, не се регистрира, че при въвеждането на 10-процентните ставки на подоходния и корпоративния налози се целеше привличане на вложения, само че това съответства с световната финансова рецесия, която пресуши финансовите потоци. Вместо планове анализът оферираше по-скоро лозунги и популистки съпоставения като премерване на резултата в хлябове и приравняването на 46 лева за хората с минимална заплата на ученическа чанта и тетрадки.
Според основателите те търсят възникване на спор, а не политически дивиденти и бягат от всевъзможни обвързаности. На въпрос дали ще се търси поддръжка от Българска социалистическа партия, като парламентарно показана мощ със сходни визии, беше обяснено, че настояванията ще бъдат отправени към Народното събрание и всички парламентарни партии ще могат да преценяват дали да се вслушат в тях.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Бюджет, приходи, стопанска система: Хубав проект А, само че няма Б
Държавата предлага съвсем ултимативно минималната заплата да продължи да пораства приблизително с по към 10% на година и да доближи 610 лева през 2020 година Политиката на намаляващ дълг и недостиг ще подсигурява предвидимост, само че рискът е прогнозите да не се осъществен
19 май 2017
Какво дават обещание партиите за приходите и налозите
Повечето политически сили залагат на обещания за по-високи приходи, зад които не стоят съответни сметки и ограничения
24 мар 2017
Институтът за пазарна стопанска система показа книгата " Плосък налог в България "
В нея са включени разбори и есета на осем български икономисти
15 мар 2017
Плосък налог и други нелепости
Бюджетът на страната се трансформира в политически пленник
18 ное 2016
Липсва каквото и да е предложение по какъв начин да се компенсира по-малкия доход в бюджета.Десет години след премахването на необлагаемия най-малко и въвеждането на плоския налог върху приходите, България е с най-голям показател на неравноправие в Европейски Съюз. Това съгласно основателите на " Да спрем машината за неравноправие " обуславя потребността от " всеобхватна данъчна промяна ". Затова те стартират петиция с две претенции: необлагаем най-малко за приходите до размера на минималната работна заплата (460 лева.) и понижени Данък добавена стойност ставки от 9% по сходство на тази за туризма за вода, съществени и детски храни, медикаменти, учебници и книги.
Инициативата беше показана президента на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов и от ръководителя на съдружие " Солидарна България " Ваня Григорова, която е и стопански консултант в синдиката. Идеята е подкрепена от няколко дребни леви партии - АБВ, Движение 21, Българска левица и Зелена партия, а също и от редица икономисти и академични преподаватели в персонално качество. Организаторите обясниха определения миг за пускане на подписката със започващите диспути към бюджета за идната година като се ангажираха да внесат събраните подписи редом или малко преди внасянето на плана за бюджет в Народното събрание.
Без точна сметка
Извън безконечния спор ляво-дясно, самодейността има проблем с финансовата си аргументация. Според уредниците България може да си разреши тези ограничения, които биха коствали към 1.2-1.4 милиарда лева доходи на бюджета. Те се оправдаха за дребното елементи с неналичието на задоволително данни. Според тях " гъвкавият Данък добавена стойност " ще е по-евтината от двете ограничения и се прави оценка на 180-300 млн. лева, а необлагаемият най-малко би означавал 1-1.4 милиарда лева по-малко доходи при разнообразни сюжети. И по двете линии числата не са заковани и могат се вършат настройки.
От самодейността обаче към този момент не се ангажираха с оферти по какъв начин да се попълни тази дупка, като обявиха, че по тази причина всички плащаме на държавната администрация. Икономистът Димитър Събев посочи и че към края на август фискалният остатък е 2.2 милиарда лева Това обаче не регистрира, че обичайно в края на годината са струпани основни разноски и в действителност бюджетът е плануван на 1.3 милиарда лева недостиг за 2017 година, както и за идната - 1 милиарда лева или към 1% от Брутният вътрешен продукт. Това значи, че в случай че тези хрумвания се приложат, те би трябвало да са придружени и с компенсиращи ограничения - рязане на разноски или пък други доходи. Участниците показаха като допустима такава въвеждането на напредничав налог върху приходите и акцентираха, че персонално те го поддържат, само че това не е застъпено в самодейността им.
" Въпросът е за базисната правдивост и какъв брой коства тя. Дали е един милиард? Според мен може и да е доста повече ", изясни водача на Движение 21 Татяна Дончева.
" С тези оферти действително дебатът се обръща и не се адресират аргументите. Проблемът са ниските приходи, а не високите налози и напъните би трябвало да са ориентирани натам. Ако стопанската система създава повече и хората с по-ниски приходи ще го усетят, а в това време проблемите им би трябвало да се адресират с обучение и обществена политика. Намаляването на един или различен налог единствено краткотрайно купува успокоение, само че разбалансира системата - за компенсиране на изгубения доход от налог общ приход и Данък добавена стойност би трябвало или да се вдигнат техните ставки или на някой различен налог ", разяснява Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.
Без да отчетем рецесията
" Преди 10 години беше анулиран необлагаемия най-малко и по уверенията трябваше да настъпи благополучие. Резултатът е тъкмо противоположния - беднотия и неравноправие ", сподели Ваня Григорова. За нея настояванията не са радикални, а просто се търси връщане към естествените европейски равнища.
Според основателите България е единствената страна в Европейски Съюз без никаква форма на поддръжка за хората с най-ниски приходи под формата на необлагаем най-малко, данъчно облекчение или данъчен заем. Също по този начин е опустошен и салдото, като прекомерно доста фискални доходи идват от косвени налози. България е посочена и като една от страните, които минимум ползват понижени ставки на Данък добавена стойност.
При рецензията на настоящия данъчен модел обаче също има пропуски. Например, не се регистрира, че при въвеждането на 10-процентните ставки на подоходния и корпоративния налози се целеше привличане на вложения, само че това съответства с световната финансова рецесия, която пресуши финансовите потоци. Вместо планове анализът оферираше по-скоро лозунги и популистки съпоставения като премерване на резултата в хлябове и приравняването на 46 лева за хората с минимална заплата на ученическа чанта и тетрадки.
Според основателите те търсят възникване на спор, а не политически дивиденти и бягат от всевъзможни обвързаности. На въпрос дали ще се търси поддръжка от Българска социалистическа партия, като парламентарно показана мощ със сходни визии, беше обяснено, че настояванията ще бъдат отправени към Народното събрание и всички парламентарни партии ще могат да преценяват дали да се вслушат в тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ