Идеологията на Руската федерация на Путин се гради на основите

...
Идеологията на Руската федерация на Путин се гради на основите
Коментари Харесай

Идеологът на Путин Дугин посочи бъдещето на България 


Идеологията на Руската федерация на Путин се гради на основите на останките от комунизма, царизма и православието.Според него ние българите не сме и не би трябвало да сме част от Европейската-континентална цивилизация, а от Руския свят - Руска (православно-евразийска) цивилизация.

Ето какво написа той в превод на проруското издание Поглед. Инфо:

"Вероятно малко хора обърнаха съществено внимание на обстоятелството, че Четвъртата политическа доктрина, към която се придържам, обръща най-сериозно внимание на рецензията на национализма. Най-поразителна е рецензията на либерализма и отхвърлянето на марксистката доктрина. Но също толкоз належащо и фундаментално е радикалното отменяне освен на национализма, само че даже и на нацията.

Специално място в Четвъртата политическа доктрина заема фронталната и безкомпромисна рецензия на расизма, който може да се преглежда като една от версиите на национализма или, по-широко, като обща парадигма на отношението на западната цивилизация към всички останали нации и култури.

Във време, когато Русия организира военна интервенция в Украйна, чиято цел е денацификация, би трябвало да се спрем на това по-подробно.

Плурализъм на цивилизациите и многополюсност

Четвъртата политическа доктрина се основава на фундаменталната концепция за голям брой цивилизации и култури, т.е. концепцията за многополюсен свят - като история, настоящо положение на нещата и план за бъдещето. Това значи, че западната цивилизация и по-специално актуалната западна цивилизация, която се е развила в Ново време, е единствено един от разновидностите на цивилизацията и отвън нейните граници са съществували, и най-важното, би трябвало и ще съществуват други цивилизации, учредени на първичните правила на други цивилизации.

Тези незападни цивилизации са:

· Руска (православно-евразийска) цивилизация (с нея започваме, тъй като това сме ние) (б. ред. включително влизат всички православни нации без Гърция);

· Китайска (доста унифицирана и през днешния ден политически формализирана);



· Ислямска (многополюсна и многовекторна сама по себе си)



· Индийска (все още не работи като самостоятелен полюс);

· Латиноамериканска (в развой на раждане);

· Африканска (потенциална и показана от плана за панафриканизъм).

Освен това в самата западна цивилизация могат да се разграничат два бранша:

· Англосаксонски (САЩ, Англия, Австралия, Канада)

· Европейско-континентален (предимно френско-германски).

В същото време западната цивилизация се показва като неповторима и универсална, приравнявайки своите полезности и настройки с тези на цялото човечество. Това е бездънен западен расизъм (етноцентризъм), който е в основата на класическия колониализъм и остава подобен – само че единствено малко по-завоалиран – в плановете на глобализма.

Расистката природа на еднополюсността: Западната надмощие и сътрудниците на въздействие

На равнище геополитика и геостратегия западният расизъм се показва в еднополюсен модел – Западът (САЩ и НАТО) управляват цялото човечество въз основата на пълноспектърно владичество (военно, икономическо, дипломатическо, осведомително и културно господство).

Всяка страна и всеки човек може да се съгласи с претенцията на Запада за универсализъм (тоест еднополярност) или може да го отхвърли. Изборът на еднополярност или многополярност не е даденост – той постоянно е отворен.

Всеки руснак, китаец, мохамеданин, индус, африканец или латиноамериканец може да признае хегемонията на Запада или може да й каже изрично „ не “, кълнейки се в личната си цивилизационна еднаквост. Така че всичко зависи от позицията, която заемаме.

Ако приемем универсалността на Запада и неговото стратегическо и културно владичество, ние ставаме сътрудници на въздействието на НАТО. И нищо друго. Ако не се съгласим, тогава ще изпитаме удара на международната надмощие. Тоест, ние влизаме в борба със Запада, НАТО и неговите сътрудници на въздействие, т.е. с всички, които споделят „ да “ на Запада.

Днес Русия организира военна интервенция против Запада и неговата надмощие. Именно с него влязохме в директна борба. Това значи, че Русия – като отличителна цивилизация и нуклеарна мощ – отхвърля претенциите на Запада за надмощие и универсализъм. Москва дълго се колебаеше, само че най-после реши да каже коренно „ не “.



Съвсем естествено расисткият глобалистки Запад дава отговор на Русия по същия метод. Той гневно води прокси война с нас и посредством проксита, с поддръжката на неонацисткия режим, който е отгледал в Украйна.



Има въоръжена борба сред многополюсния и еднополюсния свят. Това е конфликт на цивилизации. Цивилизации в множествено число. А не война на една „ единствена цивилизация с варварите “, както пропагандира Западът.

Тъй като войната (не с Украйна, а със Запада) към този момент е в ход, затова тъкмо в този момент е моментът, в който би трябвало да се противопоставим на Запада с нашите цивилизационни структури – теории, хрумвания, парадигми, учения, полезности, правила. И западните полезности би трябвало най-малко да бъдат релативизирани или изцяло изхвърлени. Да релативизираш значи да кажеш: „ харесва ти, добре,, само че е твое и единствено твое, а не универсално “. За да се изхвърли, всичко е ясно. Но в подмяна във всички случаи е належащо да одобрите нещо свое, автентично и цялостно.

Хегемонията в политическата просвета

Точно както някои медии и публични организации в Русия от известно време са задължени да носят етикета „ непознат сътрудник “, по този начин е и с политическите теории. Либерализмът, комунизмът и национализмът, които съставляват необикновен интерес за нас, са главните политически и идеологически версии на западната модерност.

И трите типичен идеологии (либерализъм, комунизъм, национализъм) са образувани точно на Запад и дават отговор на неговия исторически опит и неговата еднаквост. В останалите незападни общества и цели цивилизации тези три теории бяха разширени в хода на интелектуалната колонизация. Днес те се смятат за общи и универсални и затова използвани за всевъзможни нации и страни. Но в действителност става дума за концептуалните и теоретични артикули единствено на една част от човечеството, една цивилизация – актуалната западна.

Във всички незападни общества ревюто на либерализма (днес преобладаващ и затова най-опасен), комунизма и национализма би трябвало да стартира с предизвестие – „ Внимавайте! Имаме работа с токсично колониално-империалистическо наличие! ”

Тоест последователите на либерализма, комунизма и национализма отвън Запада са съзнателни или несъзнателни „ непознати сътрудници “. Освен в случай че, несъмнено, не подложат тези теории освен на рецензия, само че най-малко на сравнение със личните си учения и теории, построени на основата на началото на тяхната цивилизация. А това се случва доста рядко и като предписание незабавно се потиска.

Да си либерал, болшевик или националист отвън Запада е все едно да си сътрудник на въздействие, колаборационист и "пета колона ".

Това е общ извод от многополярността и признаването на голям брой цивилизации, както и фундаменталната основа на Четвъртата политическа доктрина, учредена на отхвърлянето на изказванието на западната политическа просвета и нейните три съществени теории - 1. демократизъм, 2 комунизъм, 3. шовинизъм - за повсеместност.

Западната политическа просвета като артикул на капитализма

Нещо повече, би трябвало да се добави, че имаме работа с политологията на актуалния Запад, която се оформя точно в онази ера, когато Западът изцяло скъса със своето класическо и средновековно завещание – на първо място с християнството.

Три политически теории станаха основата на западната политическа просвета дружно с буржоазната система.

Либерализмът в началото прокламира буржоазния индивидуализъм и гражданското общество в вселенски - планетарен мащаб.

Национализмът е същият индивидуализъм и поданство, само че единствено в границите на една буржоазна страна.

И комунизмът, приемайки капитализма като неизбежна фаза на човешкото развиване (расистка и европоцентрична теза), твърди, че преодолява буржоазния ред (който е съдбоносен първо да стане глобален), само че резервира вярата в напредъка и техническото развиване, продължавайки - само че единствено в всеобщ либерален и съсловен ключ - буржоазна нравственос на "освобождение " от традиция, вяра, семейство и т. н.

Разбира се, откакто завоюва в незападните общества (противно на самия Маркс, който вярваше, че това е невъзможно), комунизмът се промени качествено (в Русия, Китай и т. н.), само че не направи обилни корекции в самата доктрина, оставайки част на евроцентрична политическа просвета.

Национализмът като анти-традиционализъм

Сега по-конкретно за национализма. Национализмът е западен буржоазно-капиталистически феномен. В Европа се явява като отменяне на средновековния метод на живот – вяра, единна европейска черква, империята, класовата организация на обществото. Европейският шовинизъм е същата изкуствена и инструментална структура като другите версии на западните идеологии. Това не е опция на капиталистическата модерност, това е неин директен артикул.

Разбира се, либерализмът по-пълно подхожда на капиталистическата система и в началото е умислен като глобализъм, т.е. като разпространяване на нормите и настройките на буржоазната система към цялото човечество. Това, апропо, беше добре разбрано от марксистите.

Национализмът, въпреки това, беше промеждутъчен стадий, когато беше належащо да се разрушат общоевропейските институции от Средновековието - католицизма, империята, класовата организация на обществото и да се предложи нещо в подмяна на краткотрайното опазване на страната, към този момент в плен на буржоазната олигархия.

Не е изненадващо, че национализмът се появява за първи път в протестантските страни, където, започвайки от Холандия и Англия, виждаме и трите съществени признака на зараждащ се капитализъм (антицърковност, антиимперия, антийерархия) - отвод от Рим, гневна съпротива против Хабсбургите и прекачване на самодейността в стопанската система и политиката от аристокрацията и свещеничеството към класата на градските търговци.

Именно буржоазните антитрадиционалистки – антикатолически, антидържавни и антиимперски – кръгове на европейските общества се трансфораха в съществени носители на национализма.

В исторически проект капитализмът се развива на стадии: първо под формата на шовинизъм, по-късно под формата на глобалистки демократизъм, макар че демократичните теории се образуват на ранен стадий, а глобализмът на Адам Смит е еднакъв по своите очертания с териториите на международната английска колониална империя.

С триумфа на буржоазната система капитализмът става все по-либерален и все по-малко народен, само че в доста случаи националните форми не изчезват – буржоазните национални страни са оживели и до през днешния ден.

Съвременните демократични глобалисти желаят да ги отстранен допустимо най-скоро, като трансферират властта на Световното държавно управление, само че те към момента съществуват и, в случай че е належащо, се употребяват от капиталистическите елити, които ги управляват. Въпреки това е разумно национализмът да се смята за ранен етап на капитализма, а либерализма (глобализма) за късен.

Комунизмът в този подтекст е заобиколен път. Комунистите (поне догматичните марксисти) са солидарни с глобалистите в отхвърлянето на националните страни и считат триумфа на космополитния капитализъм в планетарен мащаб за належащо и неизбежно. Затова в битката против очевидно националистическите режими те постоянно се оказват на страната на либералите.

Но в това време те чакат момента, когато капиталистическата система, станала световна и интернационална, ще влезе в рецесия и тогава, съгласно тях, ще се основат условия за пролетарската международна гражданска война. Тук ще се почувства борбата сред комунизма и либерализма. Такава е нереалната доктрина на комунизма, изцяло опровергана от историческата процедура.

Всъщност комунистическите режими не са се оформили в капиталистическо и интернационално общество, а в земеделски страни с съвсем феодален метод на живот. И те се трансфораха в нещо национал-болшевишко, което забележителна част от западните марксисти като цяло отхвърлиха да считат за „ социализъм “ или „ комунизъм “.

И по този начин, обратно на чистата марксистка доктрина, някои комунистически режими (Съветска Русия, Китай и др.) започнаха да построяват социализъм в една страна, т.е. в действителност обвързаха комунизма с националния подтекст (без обаче да му дават теоретична формулировка).

Всичко това сътвори извънредно комплициране в термините, защото всички партии бяха принудени да вършат идеологически намеси и пропагандни ходове, целящи по някакъв метод да прикрият очевидните теоретични несъгласия.

Във всеки случай национализмът е нещо чисто съвременно, западно и капиталистическо.

Нацията като мислена общественост

Изкуствената природа на национализма е красиво разказана от социолога Бенедикт Андерсън. Той безапелационно демонстрира, че за разлика от народа или етноса „ нацията” е политическо и изкуствено разбиране, основано за прагматични цели от буржоазни идеолози, когато е било належащо по някакъв метод обществото да се задържи дружно, откакто то е отхвърлило традицията – религиозна, класова и йерархична (имперска).

Андерсън назовава книгата си "Въображаема общественост ", в която акцентира илюзорността на нацията, като случайно и фиктивно създание на интелигенцията, идеологически обслужващо ползите на буржоазията.

Бенедикт Андерсън прави доста значимо изказване: национализмът не следва нацията като негова последна форма, а предхожда нацията. На първо място идва национализмът и едвам по-късно самата нация. Всяка нация е измислена от националисти. Националистите стартират с измислянето на антични корени за съответен исторически народ, който няма нищо общо с тях.

Съвременната буржоазна страна е провъзгласена за правоприемник на някаква велика империя. И тогава националистите постановат на цялото население на страната някакъв случаен език (най-често всред диалектите, той се назовава "идиом "), обединен културен код и обща правна система на самостоятелна - гражданска - основа.

Тази сбирка от обособени жители, които са били принудени да приказват един и същи език и се считат за фиктивни потомци на велики (или измислени) предшественици, е нужна единствено с цел да не се разпадне едно фрагментирано и атомизирано общество въобще, само че в това време тъй че нито религиозни, нито религиозното съсловие или имперски институции или селски общности.

И с цел да се сплоти тази разнородна маса, е нужен зложелател, пред който всички тези човешки фрагменти (части без цяло) биха се солидарили в ненавист и безпричинно предимство.

В същото време е значима и самата дума „ гражданин”, която идва от думата „ град”, т.е. „ гражданин”. Такава е и етимологията на думата буржоа, от думата Burg, „ град “. Национализмът е градско, урбанистично събитие, където хората живеят разпръснати и атомизирани - за разлика от селските общности.

Такъв е всеки шовинизъм. Първо се образува в доктрина, която по-късно се ползва на процедура. Национализмът образува политическата нация.

Оттук и чувството за неорганичност и грозотия, които са неразривно свързани с всички форми на шовинизъм. Те се основават на неистини, подправяне и заличаване на същинския органически живот на нации, култури и общности.

Функционален расизъм

Расизмът е крайната форма на шовинизъм. В тази версия национализмът доближава своя краен етап. Членовете на някаква фиктивна нация, в която наложително ще участват разнообразни етнически и културни детайли (но точно това се отхвърля от национализма и расизма), се афишират за „ господарска раса “, на която (не се знае от кого, тъй като религията се смята се за реликт) се дава правотода завладя по-нисшите.

Расизмът беше най-важният съставен елемент на европейския колониализъм, на първо място англосаксонския, където правото да подчиняват и поробват цели континенти се основаваше на „ расовото предимство на белия човек “.

В обичайните империи от древността всеки превзет народ е имал личен юридически статут и на никого не му е хрумвало да ги пороби или да ги счита за по-долни. Европейският расизъм поражда в модерните времена и също е буржоазно откритие.

Расата е толкоз мислено събитие, колкото и нацията. Но акцентира биологичните характерности, както в тази ситуация на животните - да вземем за пример чистокръвните жребци.

Типичният външен тип на този или оня народ, несъмнено, има значение, само че концепцията за учредяване на обществената и икономическа подчиненост върху биологичните разлики е чист парадокс. Може би гениите и културите на другите нации в действителност са разнообразни, само че е невероятно да се построи подчиненост сред тях, без случайно да се вземе един от народите за модел и блян. И това е расизъм: отъждествяването на нечия просвета (собствения цвят на кожата, език, история, полезности и т. н.) с повсеместен модел.

Ако за някои - на първо място за англосаксонците, основали първите приключени расови теории - расизмът служи като опрощение за колониално владичество и иго, то в други случаи - в нацистка Германия - расизмът се употребява - също като национализма, само че е единствено повече коренен - да сплоти буржоазното общество, разпадащо се, когато обичайните религиозни, политически и обществени институции изчезват.

Простият шовинизъм не беше задоволителен, с цел да сплоти другите немски земи на Западна и Южна Германия с протестантската Прусия, която беше изцяло друга от тях, в единна „ мислена империя “. Следователно беше сменен от ултранационализмът – т.е. биологичният расизъм, заимстван от британците и доведен до най-абсурдните и безчовечен теории – прославянето на арийската раса (която беше разпозната с германците), оповестяването на други нации за „ не- хора “ (включително индоевропейските славяни или цигани) и тяхното всеобщо изтребване.

И още веднъж за същата чисто прагматична цел – да се сплоти разпадналото се на атоми общество с помощтта на подправена доктрина.

Защо Четвъртата политическа доктрина отхвърля национализма

Четвъртата политическа доктрина отхвърля расизма и всяка форма на шовинизъм точно тъй като са антитрадиционна буржоазна, западна и модернистична структура. А оперирането с концепцията и теорията на национализма за пояснение на политическите и обществени процеси на незападните, и изключително обичайните общества е акт на същата универсалистка - всъщност колониална тактика.

Ето къде се крие расизмът и изказванието, че Западът и неговата политическа просвета имат последната дума при обяснението на всички социално-политически процеси във всички нации и общества. След като се съгласим да използваме трите теории (либерализъм, комунизъм и национализъм), ние към този момент сме под директния идеологически надзор на западната надмощие.

Четвъртата политическа доктрина изрично не е съгласна с главните предпоставки на национализма:

- с неизбежността на разчленяването на едно органично (цяло) общество на атоми, т.е. със западната интерпретация на „ модерността “;

- с капитализма като нужен стадий от развиването на човечеството,

- с линеен и заимствуван от западната история обществен напредък, който се състои във от ден на ден и повече индивидуализъм, комфорт, техническо развиване, фиктивно разпространяване на властта върху атомизираните маси и действително увеличение на контрола от скритите олигархични кланове и техните монополи.

- с поданството в неговата европейска модернистична интерпретация,

- със наложителна секуларност (по създание антирелигиозна),

- с премахването на съсловията

- с унищожаването на селските общности в интерес на урбанизираните „ самотни тълпи “ – и буржоазни, и пролетарски.

И защото тези феномени принадлежат към историята на Запада, Четвъртата политическа доктрина ги преглежда като локален, районен случай.

Други цивилизации не би трябвало безусловно да преминат през този стадий - Модерност, капитализъм, секуларизъм, индустриализация и урбанизация - може да минат, само че може и да не минат през тях. И нито капитализмът, нито неговите националистически или расистки етапи съставляват някакъв повсеместен закон на развиването.

Показателно е, че съветските славянофили и техните почитатели както в десния, по този начин и в левия набор на съветския политически живот от 19-ти и началото на 20-ти век са мислили по един и същи метод. Славянофилите отхвърлят универсалността на Запада и изключително на актуалния Запад.

Същата линия беше подкрепена, от една страна, от консервативните православно-монархически кръгове, а от друга – от съветските популисти. Руските евразийци отхвърлиха още по-ясно и коренно претенциите на Запада за повсеместност.

Структурата на украинския нацизъм

Тези теоретични забележки дават опция да се разбере по-добре обстановката, в която модерна Русия е изправена пред феномена шовинизъм и даже нацизъм при положение на постсъветска Украйна и изключително след Майдана и по време на специфичната военна интервенция, където украинският шовинизъм (в своята последна форма) се оказа в ролята на основния политически идеологически зложелател на Русия.

Тук виждаме всички типичен черти на национализма:

· зов към фиктивни предшественици (до идиотски творения за "древните украинци "),

· обликът на врага (предимно в лицето на руснаците и Русия, т.е. функционално Империята),

· подстрекателство за хипотетично предимство (над същите тези руснаци),

· налагането на един - изкуствено основан език единствено за чисто политически цели (идиом като езика),

· буржоазно-олигархична система,

· бърза урбанизация на селското население.

И всички тези идеологически принадлежности са ориентирани към една цел – да се сътвори нация, която не съществува, и която няма и не е имала никакви исторически предпоставки за съществуването си.

Национализмът и изключително неговите крайни расистки форми свидетелстват за обстоятелството, че буржоазната нация към момента не съществува. Но към този момент няма народ, обичайно общество или имаме работа с разнообразни нации и идентичности, които инцидентно се озоваха в рамките на една и съща ефимерна държавност. В такава обстановка на обезверено отчуждение, прибързаното основаване на „ квадрат “ изисква изключителни ограничения - точно те оживиха актуалния украински нацизъм.

Тук поражда натурален въпрос: по какъв начин Западът, който е в напълно друга фаза, когато националните страни са съвсем отстранени, сменени от световни институции, а либерализмът се стреми да унищожи даже остатъците от национализма, позволи такава украинска афазия? Има два отговора на това:

· Западът си затваря очите за украинския нацизъм поради изразената му русофобска ориентация; Русия има капацитет да се трансформира в самостоятелен полюс, който би лимитирал хегемонията на Запада, до момента в който Украйна не съставлява сериозна опасност.

· Украинският шовинизъм се възприемаше от Запада като неизбежна възходяща болежка, фаза, която западните общества от дълго време са минали и (както те смятат) са преодоляли.

Украйна, навлизайки в ерата на капитализма и олигархията, е принудена да разчита на национализма, с цел да построи допустимо най-бързо страна при много сложни условия, поради неналичието на какъвто и да е градивен опит и капацитета на Русия като мощен цивилизационен полюс, опция на Запада.

В резултат на това в Украйна Западът поддържаше всичко, против което се бореше обезверено вкъщи. До какво докара тази политика е известно: следващият опит за създаване на украинска страна още веднъж се провали – първо Крим и Донбас, по-късно специфичната военна интервенция. И никакъв нацизъм не оказа помощ, макар че следствията от него този път бяха чудовищни по мащаб.

Идеологията на нова Русия

Последно нещо. Важно е да се разбере, че Русия, която твърди, че се бори с нацизма в Украйна и упорства за денацификация, в действителност работи от позицията на Четвъртата политическа доктрина. Очевидно Москва не залага на демократичния глобализъм, с който, в противен случай, е влезнала в смъртоносна борба.

Либералният Запад и в по-широк проект световният капитализъм под ръководството на международната олигархия са главният зложелател на Русия като полюс, цивилизация и просвета. Борбата за многополярност не може да се основава на либерализма, т.е. на идеологията на врага.

Съвременна Русия няма нищо общо - с изключение на относително близкото минало - с комунистическата идеология. Комунизмът рухна точно тъй като изгуби вътрешната си жизнеспособност.

Руският и евразийския фактор, традицията, религията и общностният дух не бяха включени в марксистката догматика, т.е. в действителност съществуващият националболшевизъм не беше осмислен и признат. Това породи несъгласия сред това, което беше Съюз на съветските социалистически републики и догматичното мисленето на неговия партиен хайлайф.

Но и актуалният политически режим в Русия не може да се назова националистичен – пътят е съветски, а не украински. И това би било несъгласие, защото в Русия-Евразия вземат участие разнообразни етноси и култури, елементарно интегрирани в Империята, само че опълчени на директната и изкуствена русификация, превръщаща се в нация.

Тоест нито една от трите западни политически идеологии не съществува в модерна Русия и не може да съществува. Днес обаче тя въобще няма идеология.

И въпреки всичко, битката през днешния ден е с национализма като идеология – и то много характерна. Но е невероятно да се борим с идеологията без идеология. Защото в този случай никой няма да може да разбере или изясни – с какво тъкмо, за какво и на какво съображение се води тази битка.

Има единствено един излаз: да отхвърлим Запада и неговата цивилизация като нещо универсално и да се върнем към личните си корени, към нашата история, към нашия фундаментален светоглед, към нашата традиция, от която всички източни славяни (и великоруси, и украинци, и беларуси) бяха част.

Няма по-добра политологична система от Четвъртата политическа доктрина (както и нейните версии – славянофилство, евразийство, традиционализъм, консерватизъм и т. н.). Само тя е в положение да обоснове нашата битка против украинския нацизъм и демократичния глобализъм, а всичко останало не е по този начин. Идеологическият вакуум в такива условия може да докара до съдбовни последствия. Petel bg

Източник: struma.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР