Дори идеалните връзки не издържат, ако са налице следните 9 фактора
„ Идеална връзка “ е наивно определение за връзки, които са почти хармонични, хората се усещат добре един с различен и са мощно ангажирани с мисълта за колегата.
Ако към това и без туй рядко комбиниране, се прибави и доза обич – връзката може да стане много устойчива. Любовта оказва помощ, увеличавайки толерантността и приемането на индивида до нас. Тя почиства неяснотите и усилва доверието…
Но може би е ненужно даже на този стадий да захаросваме нещата и да се самозалъгваме, че съществуването на обич прави връзките безконечни. Или, прехвърляйки виновността за положителните връзки върху феномени като шанс и случайност, да имаме вяра, е идеалната връзка е даденост, подарък от ориста.
Вместо това е по-добре да признаем, че има фактори, пред които и най-силните и изпълнени с любов връзки не могат да устоят и стартират да се клатят. И тези фактори са в нас самите – източникът им нормално сме ние и вътрешният ни свят.
Какво се случва? Как по този начин внезапно неразбирателството и отчуждението се настаниха в една сполучлива другояче връзка? Кога пристигнаха разграничаването, безразличието, съревноваването и експанзията? Защо към този момент като че ли не можем да показваме любовта си, а и все по-малко ни се желае?
Има най-малко 9 фактора, които са „ отговорни “ и които могат да приключат даже една добра и изпълнена с обич връзка. Ето ги:
1. Лош метод на връзка
Неумението да сме почтени и открити. Нежеланието да показваме нещата ясно, разумно или буйно, само че пък обикновено и с наличие, както първоначално. Мълчанието ни е към този момент е наказателно или защитно. Започваме да изпитваме неспособност да изразим потребностите си. Говорим пасивно-агресивно. Казваме неща, които звучат обидно, а даже да нямаме желание да наскърбяваме
Всички починали връзки са паднали в борба, извършена в полето на неприятната връзка.
2. Лоши фамилни образци и отрицателни ролеви модели
Учим се да сътворяваме и поддържаме интимни връзки посредством разнообразни образци. Най-често, имитирайки образеца на родителите си. До степен даже да си мислим, че сме програмирани от техните връзки. Запомнили сме по какъв начин са се държали и комуникирали. Или по какъв начин са спорили и са се крали. Или по какъв начин въобще не са общували. Също и по какъв начин са се отнасяли с нас самите.
Често се оказва, че във връзката си чисто механично повтаряме типа връзки, които имаме с нашите родители, деца и другари. И даже се опитваме да си създадем проблеми, сходни на тези, които сме запомнили от детските си ролеви модели. Ако родителите ни са били сдържани и некомуникативни, се улавяме, че се държим по същия метод. Ако са се държали спортно и нападателно един с различен, този модел търсим и ние.
В някои случаи постъпваме тъкмо противоположното на предстоящото, само че това също съставлява реакция към научените модели.
И в случай че във връзката си имате информационни проблеми, може би е добре да се замислите върху моделите си от детство. Онова, което ни се коства, че е проблем с половинката, може да се окаже да вземем за пример проекция на проблем с някой от родителите ни.
3. Непоемане на отговорност за личните усеща, вярвания, възгледи
Вярванията ни значително дефинират и действителността ни. Ако желаеме нова действителност, се постанова да променим вярванията, които имаме за себе си, за близките и въобще за света към нас. Но не трябва да упрекваме другите за това, което усещаме. Най-близкият ни човек няма отговорност за нашите възгледи. Той няма да се промени, каквито и обвинявания да му сипем. Редно е да поемем отговорност за нашите лични вярвания, да ги осмислим, а не да се опитваме да ги наложим на другите.
4. Желание другият човек да запълни празините ни и да отговори на упованията ни
Вярваме, че другият по магичен метод ще ни достави това, от което имаме потребност. Че ще запълни празнините ни. Че ще тушира болката и ще задоволи потребността и самотата. Че ще ни извърши сигурно и възприятие за стойност.
Но истината е, че няма кой да ни даде сигурност и самочувствие, в случай че го нямаме. Ако не сме в харомния със себе си и не сме се научили да запълваме празнините си сами, което значи да развием свое лично възприятие за вътрешна сигурност, мощ, религия в себе си, приемане на себе си във всички обстановки – няма по какъв начин извън да получим вътрешна валидация.
5. Социалният фактор и мисълта „ Какво ще кажат другите “?
Мнението на обществото за връзката ни. Мнението на роднините за нашия сътрудник. Мнението на приятелите за нашите връзки. Всички имат мнение, само че в случай че стартираме да се вслушваме в непознатите отзиви (които постоянно показват чисто персонални опасения), сигурно ще би трябвало да се разделим с половинката.
Ако питате майка си, никой не е задоволително добър за вас, даже обичаният ви човек. Ако питате съседката, мъжът ви не ви оказва помощ задоволително с носенето на багажа, по какъв начин го позволявате? Ако питате сестра си, нейната лична връзка е доста по-успешна от вашата.
Проблемът не е в съществуването на мнение за нашите персонални връзки, а в устрема ни да променим другия, с цел да се „ впише “ по добре в обществото, да се хареса на някой различен. Защо го вършим? За да вдигнем и своето лично възприятие за полезност ли?
Нормално е сътрудникът да реши, че мнението на някой различен е по-важно за нас, в сравнение с любовта и приемането му, подобен какъвто е. И в действителност показваме тъкмо това и рискуваме въобще връзката си в името на някаква социална фантазия.
6. Липса на задоволително лична сила
Ако енергийното равнище на единия от сътрудниците стартира да пада доста и стане ниско, дисхармонията в връзките е неизбежна. Когато единият престане да се грижи за своето тяло, дух, мисъл, когато се извърши с негативизъм към всички в близост, във връзката стартира да липсва въздух. Изчезва яснотата, търпението, разбирателството.
Хората с ниска лична сила стартират да центрират света към своето его, което обезверено желае да взема. Такива хора застават в защитна позиция, с цел да се предпазят. Не се усещат сигурни. Могат да се трансфорат в по този начин наречените „ енергийни вампири “, а първият им източник, от който да почерпят сила, е сътрудникът им.
Никой не може да се усеща добре в емоционлано нечиста среда, т.е. такава, изпълнена с отрицателни мисли, усеща, недоволства, рецензии, обвинявания, болежка, яд или меланхолия. Всички бихме желали да бъдем в среда, изпълнена с положителни страсти като обич, наслада, смях, наслаждение и положителни мисли и усеща. Но това изисква сила.
Можем да сътворяваме и да поддържаме високо енергийно равнище, като се храним вярно, практикуваме извършения, направляваме напрежението, като използваме дихателни техники да вземем за пример. Като направляваме тревогата и импулсивността си посредством техники за утешение и медитация. Както и посредством целеустремено положително мислене.
Алкохолът, който е депресант, както и незадоволителното спане, също смъкват енергийното равнище, което сме длъжни да поддържаме в името на връзката си.
7. Живеене с предишното
Не живеем в сегашния миг. Все още сме в предишното и се усещаме като индивида тогава, само че физически, до момента в който ситуационно към този момент не сме. Или пък виждаме предишното в колегата си, само че не можем да забележим неговото настояще. Ако той ни е разочаровал в миналото, продължаваме да се държим все едно това е настояще. Затрудняваме се да разпознаем обичания си човек, тъй като сърцето ни е засенчено от предишното. Това провокира непроменяемо напрежение във връзката и слага оцеляването й пред предизвикателство.
8. Липса на схващане какво е естетика в връзките и бойкот
Ако сме живели с отрицателни ролеви модели в детството или прекомерно дълго сме имали образеца на отрицателната връзка в живота си, тогава не можем да си представим, а и да приемем, позитивните връзки.
Нашите подсъзнателни модели раждат отрицателно отношение към връзката и ни пречат да оценим насладата, щастието и безгрижието на това да прекарваш времето с обичания си човек, без драма, сълзи и напрежение.
Понякога сътрудникът ни наподобява нападателен, неправдив и недоверчив, само че това е тъй като не сме способни да си представим по-позитивна реалност, нашите отрицателни преживявания и упования са отговорни за това кое по какъв начин одобряваме.
Ясно е, че никоя връзка не може да оцелее при прилива на сходен негативизъм. Но е наша отговорност да се опитаме да овладеем своите подсъзнателни модели – дали посредством техники на релаксация или посредством деликатната интервенция на психотерапевт.
9. Наличие на вътрешен спор
Вътрешните ни спорове постоянно излизат на повърхността под формата на спор с най-близкия човек – нормално колегата. Когато вярванията, потребностите ни, полезностите ни или вътрешните ни стремежи са в несъгласие, започваме да проектираме тези спорове върху тези към нас, особено най-близките. Вярваме, че те са отговорни за нашата драма, а и те стартират да се усещат нападнати, тъй като не мислят, че имат каквато и да е виновност.
Така сътрудникът заема отбранителната стана, само че не тъй като му се желае да взе участие в тази драма, ами тъй като посредством своите подозрения му изпращаме подсъзнателни послания по какъв начин да се държи. И ни се коства, че той е в спор с нас, до момента в който в действителност ние самите сме в спор със себе си. Докато не решим този вътрешен спор, кавгите ще продължат.
Ако към това и без туй рядко комбиниране, се прибави и доза обич – връзката може да стане много устойчива. Любовта оказва помощ, увеличавайки толерантността и приемането на индивида до нас. Тя почиства неяснотите и усилва доверието…
Но може би е ненужно даже на този стадий да захаросваме нещата и да се самозалъгваме, че съществуването на обич прави връзките безконечни. Или, прехвърляйки виновността за положителните връзки върху феномени като шанс и случайност, да имаме вяра, е идеалната връзка е даденост, подарък от ориста.
Вместо това е по-добре да признаем, че има фактори, пред които и най-силните и изпълнени с любов връзки не могат да устоят и стартират да се клатят. И тези фактори са в нас самите – източникът им нормално сме ние и вътрешният ни свят.
Какво се случва? Как по този начин внезапно неразбирателството и отчуждението се настаниха в една сполучлива другояче връзка? Кога пристигнаха разграничаването, безразличието, съревноваването и експанзията? Защо към този момент като че ли не можем да показваме любовта си, а и все по-малко ни се желае?
Има най-малко 9 фактора, които са „ отговорни “ и които могат да приключат даже една добра и изпълнена с обич връзка. Ето ги:
1. Лош метод на връзка
Неумението да сме почтени и открити. Нежеланието да показваме нещата ясно, разумно или буйно, само че пък обикновено и с наличие, както първоначално. Мълчанието ни е към този момент е наказателно или защитно. Започваме да изпитваме неспособност да изразим потребностите си. Говорим пасивно-агресивно. Казваме неща, които звучат обидно, а даже да нямаме желание да наскърбяваме
Всички починали връзки са паднали в борба, извършена в полето на неприятната връзка.
2. Лоши фамилни образци и отрицателни ролеви модели
Учим се да сътворяваме и поддържаме интимни връзки посредством разнообразни образци. Най-често, имитирайки образеца на родителите си. До степен даже да си мислим, че сме програмирани от техните връзки. Запомнили сме по какъв начин са се държали и комуникирали. Или по какъв начин са спорили и са се крали. Или по какъв начин въобще не са общували. Също и по какъв начин са се отнасяли с нас самите.
Често се оказва, че във връзката си чисто механично повтаряме типа връзки, които имаме с нашите родители, деца и другари. И даже се опитваме да си създадем проблеми, сходни на тези, които сме запомнили от детските си ролеви модели. Ако родителите ни са били сдържани и некомуникативни, се улавяме, че се държим по същия метод. Ако са се държали спортно и нападателно един с различен, този модел търсим и ние.
В някои случаи постъпваме тъкмо противоположното на предстоящото, само че това също съставлява реакция към научените модели.
И в случай че във връзката си имате информационни проблеми, може би е добре да се замислите върху моделите си от детство. Онова, което ни се коства, че е проблем с половинката, може да се окаже да вземем за пример проекция на проблем с някой от родителите ни.
3. Непоемане на отговорност за личните усеща, вярвания, възгледи
Вярванията ни значително дефинират и действителността ни. Ако желаеме нова действителност, се постанова да променим вярванията, които имаме за себе си, за близките и въобще за света към нас. Но не трябва да упрекваме другите за това, което усещаме. Най-близкият ни човек няма отговорност за нашите възгледи. Той няма да се промени, каквито и обвинявания да му сипем. Редно е да поемем отговорност за нашите лични вярвания, да ги осмислим, а не да се опитваме да ги наложим на другите.
4. Желание другият човек да запълни празините ни и да отговори на упованията ни
Вярваме, че другият по магичен метод ще ни достави това, от което имаме потребност. Че ще запълни празнините ни. Че ще тушира болката и ще задоволи потребността и самотата. Че ще ни извърши сигурно и възприятие за стойност.
Но истината е, че няма кой да ни даде сигурност и самочувствие, в случай че го нямаме. Ако не сме в харомния със себе си и не сме се научили да запълваме празнините си сами, което значи да развием свое лично възприятие за вътрешна сигурност, мощ, религия в себе си, приемане на себе си във всички обстановки – няма по какъв начин извън да получим вътрешна валидация.
5. Социалният фактор и мисълта „ Какво ще кажат другите “?
Мнението на обществото за връзката ни. Мнението на роднините за нашия сътрудник. Мнението на приятелите за нашите връзки. Всички имат мнение, само че в случай че стартираме да се вслушваме в непознатите отзиви (които постоянно показват чисто персонални опасения), сигурно ще би трябвало да се разделим с половинката.
Ако питате майка си, никой не е задоволително добър за вас, даже обичаният ви човек. Ако питате съседката, мъжът ви не ви оказва помощ задоволително с носенето на багажа, по какъв начин го позволявате? Ако питате сестра си, нейната лична връзка е доста по-успешна от вашата.
Проблемът не е в съществуването на мнение за нашите персонални връзки, а в устрема ни да променим другия, с цел да се „ впише “ по добре в обществото, да се хареса на някой различен. Защо го вършим? За да вдигнем и своето лично възприятие за полезност ли?
Нормално е сътрудникът да реши, че мнението на някой различен е по-важно за нас, в сравнение с любовта и приемането му, подобен какъвто е. И в действителност показваме тъкмо това и рискуваме въобще връзката си в името на някаква социална фантазия.
6. Липса на задоволително лична сила
Ако енергийното равнище на единия от сътрудниците стартира да пада доста и стане ниско, дисхармонията в връзките е неизбежна. Когато единият престане да се грижи за своето тяло, дух, мисъл, когато се извърши с негативизъм към всички в близост, във връзката стартира да липсва въздух. Изчезва яснотата, търпението, разбирателството.
Хората с ниска лична сила стартират да центрират света към своето его, което обезверено желае да взема. Такива хора застават в защитна позиция, с цел да се предпазят. Не се усещат сигурни. Могат да се трансфорат в по този начин наречените „ енергийни вампири “, а първият им източник, от който да почерпят сила, е сътрудникът им.
Никой не може да се усеща добре в емоционлано нечиста среда, т.е. такава, изпълнена с отрицателни мисли, усеща, недоволства, рецензии, обвинявания, болежка, яд или меланхолия. Всички бихме желали да бъдем в среда, изпълнена с положителни страсти като обич, наслада, смях, наслаждение и положителни мисли и усеща. Но това изисква сила.
Можем да сътворяваме и да поддържаме високо енергийно равнище, като се храним вярно, практикуваме извършения, направляваме напрежението, като използваме дихателни техники да вземем за пример. Като направляваме тревогата и импулсивността си посредством техники за утешение и медитация. Както и посредством целеустремено положително мислене.
Алкохолът, който е депресант, както и незадоволителното спане, също смъкват енергийното равнище, което сме длъжни да поддържаме в името на връзката си.
7. Живеене с предишното
Не живеем в сегашния миг. Все още сме в предишното и се усещаме като индивида тогава, само че физически, до момента в който ситуационно към този момент не сме. Или пък виждаме предишното в колегата си, само че не можем да забележим неговото настояще. Ако той ни е разочаровал в миналото, продължаваме да се държим все едно това е настояще. Затрудняваме се да разпознаем обичания си човек, тъй като сърцето ни е засенчено от предишното. Това провокира непроменяемо напрежение във връзката и слага оцеляването й пред предизвикателство.
8. Липса на схващане какво е естетика в връзките и бойкот
Ако сме живели с отрицателни ролеви модели в детството или прекомерно дълго сме имали образеца на отрицателната връзка в живота си, тогава не можем да си представим, а и да приемем, позитивните връзки.
Нашите подсъзнателни модели раждат отрицателно отношение към връзката и ни пречат да оценим насладата, щастието и безгрижието на това да прекарваш времето с обичания си човек, без драма, сълзи и напрежение.
Понякога сътрудникът ни наподобява нападателен, неправдив и недоверчив, само че това е тъй като не сме способни да си представим по-позитивна реалност, нашите отрицателни преживявания и упования са отговорни за това кое по какъв начин одобряваме.
Ясно е, че никоя връзка не може да оцелее при прилива на сходен негативизъм. Но е наша отговорност да се опитаме да овладеем своите подсъзнателни модели – дали посредством техники на релаксация или посредством деликатната интервенция на психотерапевт.
9. Наличие на вътрешен спор
Вътрешните ни спорове постоянно излизат на повърхността под формата на спор с най-близкия човек – нормално колегата. Когато вярванията, потребностите ни, полезностите ни или вътрешните ни стремежи са в несъгласие, започваме да проектираме тези спорове върху тези към нас, особено най-близките. Вярваме, че те са отговорни за нашата драма, а и те стартират да се усещат нападнати, тъй като не мислят, че имат каквато и да е виновност.
Така сътрудникът заема отбранителната стана, само че не тъй като му се желае да взе участие в тази драма, ами тъй като посредством своите подозрения му изпращаме подсъзнателни послания по какъв начин да се държи. И ни се коства, че той е в спор с нас, до момента в който в действителност ние самите сме в спор със себе си. Докато не решим този вътрешен спор, кавгите ще продължат.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ