С нетърпение чакам патетичната реч за опълченците, които – ако бяха живи днес – щеше да нарича „войнолюбци“
Иде трети март. За едни е мотив да си напомнят от какъв жанр идват, за други – да се напият; само че има и едни, за които е мотив да си притиснат писачите на речи да налеят остроумия в политическата им кариера.
Та, очаквам с неспокойствие патетичната тирада точно на националния празник, в която ще се лее за „ подвиг “ и „ всеотдайност “. Ще се веят флагове „ Свобода или гибел “, а след това и веячите на знамената, и държачът на речите ще се обединят към обичаната им теза на миролюбци, че мирът в Украйна ще се реализира с недаване на оръжие и договаряния – което действително си значи едно: украинците да се примирят, че ще бъдат плебеи на кремъл, в случай че спрат да се борят. За какво са им тия независимост и самостоятелност, дет се вика!
Колкото до преговорите… Как се договаря с някой, пристигнал да те убие? Как се договаря с изнасилвачи и серийни убийци на деца?
Мислех си, че даже БГ политиците и „ публицистите “ от кремълския обслужващ кръг имат граница на дебелокожието си, само че се оказа, че нямат, никое дъно не е задоволително надълбоко за тях, постоянно намират по-дълбоко.
Защо? За пари ли? За доста ли?
Не стопира да ме удивява геният по този начин внезапно да смениш и звук, и послания, и всичко: за няма и минута да смениш от „ подвиг “, „ всеотдайност “ и „ борба “, говорейки за героизма на опълченците ни, слизайки от подиума и помирисвайки камерите от близко, да започнеш: „ да не даваме оръжия “, „ удължаваме войната “ и, несъмнено, подигравателното „ войнолюбци “.
Такава внезапна промяна, съгласно мен, е допустима единствено за машините – единствено един компютър може по този начин внезапно да завие, тъй като човешкото схващане (в множеството случаи би трябвало да) изпитва стеснение и позор.
Ако Левски бе жив през днешния ден, измежду нас, дали щеше да стои спокойно и да гледа ордите от орки да вилнеят над свободна Украйна и да вика: не давайте оръжие, не на борбата, преговаряйте с мирни средства?
Не, нали?
А, в случай че беше жив, дали същият вдигач на юмручета и викач: „ Мафията вън! “, нямаше и него на приобщи под общия знаменател на подигравката си: „ Войнолюбци “? Дали нямаше да го постави и него в кюпа с войнолюбците? Такива, като зелените чорапи, е имало и по времето на Османската империя; и те са гледали Раковски и Левски и са викали: „ Пу! Маскари! Само трошат мира в империята! “
Между другото, какво стана с „ Мафията вън! “, отхвърли ли се? Разбраха ли се? Както и да е – това е за размисъл за някой различен път.
Как ли се е чувствал в Мюнхен, доста ми е забавно? Между всички другари на Украйна – с наивната си тирада и личаща си отдалече про-путинска позиция.
Дали е изключил отново всичко човешко – и позор, и съвест, с цел да може да оцелее мозъкът му? Аз персонално не мога да си показва количеството пари, което би предиздвикало някого да изключи всичко човешко у себе си. Може би е боязън, тогава? Лична опасност? Страх от високи прозорци и чай? Кой знае?
Какво ли си мислят за него украинците, слушайки го да им приказва по какъв начин трябвало да седнат да договарят с тези, които избиват децата им?
За това какво ли си мислят българите, слушайки го, няма да разтварям дума, няма смисъл, тук от дълго време живеем „ ден да мине, различен да пристигна “; мисленето и страстите си ги пазим за по-важни неща, като цената на краставиците да вземем за пример и „ кой ще ни даде пари?! “.
Мислех да стартира този текст с подбив за това по какъв начин, в случай че му следват препоръките за миротворчество и договаряния, българските служители на реда да вземем за пример, вместо да се борят с нарушителите би трябвало договарят с тях и никога да не ги въоръжаваме и да не им даваме и пари даже… те нарушителите, убийците, трафикантите са разбрани хора, ще седнат, ще поговорят и…
… единствено че се сетих за двете убити девойки на „ Черни връх “ от надрусан, покровителстван от служители на реда, за убития французин от надрусан, платил на патрулка да го ескортира, за имигрантите, които умряха оня ден, за полицайката, хваната с половин кг трева до Разлог и престана да ми е смешно; отхвърлих се от шегата, стори ми се, че нещата към този момент са изпреварили „ предлагането “ ми и към този момент са поели в тази посока. Да, мирните договаряния с нарушители постоянно са били чудесна концепция.
Та, очаквам с неспокойствие патетичната тирада точно на националния празник, в която ще се лее за „ подвиг “ и „ всеотдайност “. Ще се веят флагове „ Свобода или гибел “, а след това и веячите на знамената, и държачът на речите ще се обединят към обичаната им теза на миролюбци, че мирът в Украйна ще се реализира с недаване на оръжие и договаряния – което действително си значи едно: украинците да се примирят, че ще бъдат плебеи на кремъл, в случай че спрат да се борят. За какво са им тия независимост и самостоятелност, дет се вика!
Колкото до преговорите… Как се договаря с някой, пристигнал да те убие? Как се договаря с изнасилвачи и серийни убийци на деца?
Мислех си, че даже БГ политиците и „ публицистите “ от кремълския обслужващ кръг имат граница на дебелокожието си, само че се оказа, че нямат, никое дъно не е задоволително надълбоко за тях, постоянно намират по-дълбоко.
Защо? За пари ли? За доста ли?
Не стопира да ме удивява геният по този начин внезапно да смениш и звук, и послания, и всичко: за няма и минута да смениш от „ подвиг “, „ всеотдайност “ и „ борба “, говорейки за героизма на опълченците ни, слизайки от подиума и помирисвайки камерите от близко, да започнеш: „ да не даваме оръжия “, „ удължаваме войната “ и, несъмнено, подигравателното „ войнолюбци “.
Такава внезапна промяна, съгласно мен, е допустима единствено за машините – единствено един компютър може по този начин внезапно да завие, тъй като човешкото схващане (в множеството случаи би трябвало да) изпитва стеснение и позор.
Ако Левски бе жив през днешния ден, измежду нас, дали щеше да стои спокойно и да гледа ордите от орки да вилнеят над свободна Украйна и да вика: не давайте оръжие, не на борбата, преговаряйте с мирни средства?
Не, нали?
А, в случай че беше жив, дали същият вдигач на юмручета и викач: „ Мафията вън! “, нямаше и него на приобщи под общия знаменател на подигравката си: „ Войнолюбци “? Дали нямаше да го постави и него в кюпа с войнолюбците? Такива, като зелените чорапи, е имало и по времето на Османската империя; и те са гледали Раковски и Левски и са викали: „ Пу! Маскари! Само трошат мира в империята! “
Между другото, какво стана с „ Мафията вън! “, отхвърли ли се? Разбраха ли се? Както и да е – това е за размисъл за някой различен път.
Как ли се е чувствал в Мюнхен, доста ми е забавно? Между всички другари на Украйна – с наивната си тирада и личаща си отдалече про-путинска позиция.
Дали е изключил отново всичко човешко – и позор, и съвест, с цел да може да оцелее мозъкът му? Аз персонално не мога да си показва количеството пари, което би предиздвикало някого да изключи всичко човешко у себе си. Може би е боязън, тогава? Лична опасност? Страх от високи прозорци и чай? Кой знае?
Какво ли си мислят за него украинците, слушайки го да им приказва по какъв начин трябвало да седнат да договарят с тези, които избиват децата им?
За това какво ли си мислят българите, слушайки го, няма да разтварям дума, няма смисъл, тук от дълго време живеем „ ден да мине, различен да пристигна “; мисленето и страстите си ги пазим за по-важни неща, като цената на краставиците да вземем за пример и „ кой ще ни даде пари?! “.
Мислех да стартира този текст с подбив за това по какъв начин, в случай че му следват препоръките за миротворчество и договаряния, българските служители на реда да вземем за пример, вместо да се борят с нарушителите би трябвало договарят с тях и никога да не ги въоръжаваме и да не им даваме и пари даже… те нарушителите, убийците, трафикантите са разбрани хора, ще седнат, ще поговорят и…
… единствено че се сетих за двете убити девойки на „ Черни връх “ от надрусан, покровителстван от служители на реда, за убития французин от надрусан, платил на патрулка да го ескортира, за имигрантите, които умряха оня ден, за полицайката, хваната с половин кг трева до Разлог и престана да ми е смешно; отхвърлих се от шегата, стори ми се, че нещата към този момент са изпреварили „ предлагането “ ми и към този момент са поели в тази посока. Да, мирните договаряния с нарушители постоянно са били чудесна концепция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ