Глобалният технологичен сектор съкращава служители, българският търси
" IBM редуцира 3 900 работни места и не реализира предстоящите облаги ". " Microsoft уволнява хиляди чиновници ". " Съкращенията на чиновници в криптоиндустрията не престават ". " Уволненията в Amazon съвсем два пъти повече от плануваното ". Това са единствено част от заглавията от софтуерната сфера, с които Profit.bg приключи предходната година. Те отразяват ясно едно - откакто тази промишленост беше обект на същинска гражданска война по време на пандемията - къде частично поради потребността от отдалечена връзка, къде тъй като гъвкавостта е заложена в ДНК-то на бранша, в края на предходната година тя беше върната от Марс на Земята. Ако можем да създадем паралел с фантазиите на една от нейните емблеми - Илон Мъск. Според английския ефирен канал Sky News в Microsoft към този момент е в ход проект за редуциране на към 5% от работната мощ на компанията, или към 11 000 души. В същото време през ноември 2022 година колосът в електронната търговия Amazon разгласи, че възнамерява да уволни 10 000 свои чиновници. В последна сметка уволнениеята доближиха 18 000 позиции. Boeing, на собствен ред, отстрани повече от 12 000 работни места в Съединени американски щати, а съкращенията в софтуерни колоси като Meta и Гугъл доближиха десетки хиляди. И този лист надалеч не претендира за цялост. Напротив - софтуерните водачи, които лимитират числеността на работната си ръка в устрема си да задоволят апетитите на вложителите, са стотици. А може би даже и хиляди. При тази отрицателна наклонност и задълбочаващата се рецесия на интернационалната сцена, която води след себе си опасения за международна икономическа криза, е разумно да се запитаме какво е отражението на тези световни процеси върху българската ИТ промишленост. Един от най-бързо разрастващите се стопански сегменти у нас през последното десетилетие, тя беше една от първите, които обезпечи на работещите в нея, най-вече младежи, европейски стандарт на живот. Част ли е тя от задълбочаващата се рецесия във връзка с работните места в международния софтуерен бранш, или в противен случай - българските ИТ компании не престават да изпитват дефицит на гении?
Това е и главният въпрос, на който дава отговор Наталия Футекова, член на УС на БАИТ с сектор „ Образование “ и ръководещ сътрудник на ЕRP.bg, пред Profit.bg.
В края на предходната година и началото на тази софтуерният бранш стана очевидец на доста уволнения в световен мащаб. Каква е повода за това? Причината за промени в дадена организация постоянно са строго самостоятелни. В момента има рецесия в световен мащаб. За къс интервал от време имаше, а и сега продължава да има, доста събития, които оказват въздействие на всеки аспект от бизнеса и живота.
Всяка една рецесия води до смяна на парадигмата. Това изисква бързи и внезапни промени, а какъв ще е резултатът от тях ще забележим след време.
Предизвикателствата, пред които сме сложени всички, изискват нови модели на работа, а това нормално е обвързвано с въвеждане на нови технологии, смяна в екипите, преструктуриране или понижаване на ресурса, до момента в който се овладее обстановката. Как се случи по този начин, че до неотдавна си говорихме за непрекъснатата липса на фрагменти, а в този момент сме очевидци на сходна (обратната) наклонност? Тенденция в България и света е повишеният интерес към специалностите в областта на осведомителните технологии. Разбира се, въздействие оказа и пандемията, която от една страна провокира ускоряване на процесите по цифровизация, въпреки това тогава се видя, че по-устойчивите и сигурни специалности са в областта на осведомителните технологии, тъй като този вид експерти се приспособиха бързо към променените условия и резервираха работните си места. Това докара до пренасищане във връзка с младши експерти и беше предстоящо, че може да има сходна обстановка на пазара на труда.
Как стоят нещата в България? Нашият софтуерен бранш има доста по-различен профил. Защити ли го това? Трудно е да се направи съпоставяне на обстановката в България и по света поради разликата в мащаба. Тук секторът ни е доста млад и занапред е в развой на разгръщане. Със сигурност обаче това оказа позитивно въздействие и трансформира рецесията във опция за развиване. Какви са упованията във връзка с наемането на нови чиновници в софтуерния бранш у нас за 2023 година? Тендецията за търсене на квалифицирани фрагменти в бранша ще се резервира. Развитието на обстановките в световен мащаб и всички процеси, през които прекосяваме доведоха до нуждата от ускорение на дигитализацията, което изисква забележителен запас от експерти, които да осъществят тази стъпка. Остава ли неналичието на фрагменти проблем за българските компании в бранша? С сътрудници от сектора постоянно разясняваме тази тематика през последните години. Професиите в региона на осведомителните технологии, и по особено програмирането, станаха доста известни. В основата на този интерес, изключително измежду младежите, постоянно е по-високото възнаграждение, което получават програмистите.
Това единствено по себе си обаче е неверна мотивация. За да бъде един човек добър програмист, е належащо да постави доста старания, самата работа има несъмнено равнище на натоварване, а и избрани персони характерности, които отличават положителните експерти.
Точно тук е моментът, в който визиите и практиката се разграничават осезаемо. Има доста подготвени младши експерти, които нямат качествата и търпението да се развиват на високо равнище, а браншът има потребност от тъкмо това високо равнище на експертност. В същото време секторът на осведомителните технологии предлага доста благоприятни условия за развиване, разнообразни от програмирането – бизнес консултанти, експерти по поддръжка, анализатори, търговци, маркетолози и доста други. На фона на интереса към програмирането, този вид специалности остават на назад във времето и още веднъж има недостиг.
Доскоро заплатите в промишлеността у нас растяха непрекъснато. Запазва ли се тази наклонност предвид на икономическите провокации? Увеличаването на заплащането в бранша, изключително за висококвалифицирани експерти, се резервира, поради повишените равнища на натовареност и нуждата от експертност. Пандемията даде опция на българските компании в областта на осведомителните технологии да стартират да работят повече и на световно равнище, което е в допълнение изискване за растеж в приходите и капацитета за развиване. Какви са упованията ви за развиването на обстановката с работната ръка в софтуерния бранш - както в световен, по този начин и в народен мащаб? Ние живеем в един софтуерен свят, който ще продължава да се развива все по-бързо. Това постанова образование и развиване на огромен размер експерти, както в световен, по този начин и в народен мащаб. Моето мнение е, че страната, просветителните институции и бизнеса би трябвало да работят дружно за създаване на устойчива тактика, която да разпространява, да построява верни показа и да дава ясни послания за вида експерти, които са нужни в този момент и в бъдеще.
Иван Гайдаров
Това е и главният въпрос, на който дава отговор Наталия Футекова, член на УС на БАИТ с сектор „ Образование “ и ръководещ сътрудник на ЕRP.bg, пред Profit.bg.
В края на предходната година и началото на тази софтуерният бранш стана очевидец на доста уволнения в световен мащаб. Каква е повода за това? Причината за промени в дадена организация постоянно са строго самостоятелни. В момента има рецесия в световен мащаб. За къс интервал от време имаше, а и сега продължава да има, доста събития, които оказват въздействие на всеки аспект от бизнеса и живота.
Всяка една рецесия води до смяна на парадигмата. Това изисква бързи и внезапни промени, а какъв ще е резултатът от тях ще забележим след време.
Предизвикателствата, пред които сме сложени всички, изискват нови модели на работа, а това нормално е обвързвано с въвеждане на нови технологии, смяна в екипите, преструктуриране или понижаване на ресурса, до момента в който се овладее обстановката. Как се случи по този начин, че до неотдавна си говорихме за непрекъснатата липса на фрагменти, а в този момент сме очевидци на сходна (обратната) наклонност? Тенденция в България и света е повишеният интерес към специалностите в областта на осведомителните технологии. Разбира се, въздействие оказа и пандемията, която от една страна провокира ускоряване на процесите по цифровизация, въпреки това тогава се видя, че по-устойчивите и сигурни специалности са в областта на осведомителните технологии, тъй като този вид експерти се приспособиха бързо към променените условия и резервираха работните си места. Това докара до пренасищане във връзка с младши експерти и беше предстоящо, че може да има сходна обстановка на пазара на труда.
Как стоят нещата в България? Нашият софтуерен бранш има доста по-различен профил. Защити ли го това? Трудно е да се направи съпоставяне на обстановката в България и по света поради разликата в мащаба. Тук секторът ни е доста млад и занапред е в развой на разгръщане. Със сигурност обаче това оказа позитивно въздействие и трансформира рецесията във опция за развиване. Какви са упованията във връзка с наемането на нови чиновници в софтуерния бранш у нас за 2023 година? Тендецията за търсене на квалифицирани фрагменти в бранша ще се резервира. Развитието на обстановките в световен мащаб и всички процеси, през които прекосяваме доведоха до нуждата от ускорение на дигитализацията, което изисква забележителен запас от експерти, които да осъществят тази стъпка. Остава ли неналичието на фрагменти проблем за българските компании в бранша? С сътрудници от сектора постоянно разясняваме тази тематика през последните години. Професиите в региона на осведомителните технологии, и по особено програмирането, станаха доста известни. В основата на този интерес, изключително измежду младежите, постоянно е по-високото възнаграждение, което получават програмистите.
Това единствено по себе си обаче е неверна мотивация. За да бъде един човек добър програмист, е належащо да постави доста старания, самата работа има несъмнено равнище на натоварване, а и избрани персони характерности, които отличават положителните експерти.
Точно тук е моментът, в който визиите и практиката се разграничават осезаемо. Има доста подготвени младши експерти, които нямат качествата и търпението да се развиват на високо равнище, а браншът има потребност от тъкмо това високо равнище на експертност. В същото време секторът на осведомителните технологии предлага доста благоприятни условия за развиване, разнообразни от програмирането – бизнес консултанти, експерти по поддръжка, анализатори, търговци, маркетолози и доста други. На фона на интереса към програмирането, този вид специалности остават на назад във времето и още веднъж има недостиг.
Доскоро заплатите в промишлеността у нас растяха непрекъснато. Запазва ли се тази наклонност предвид на икономическите провокации? Увеличаването на заплащането в бранша, изключително за висококвалифицирани експерти, се резервира, поради повишените равнища на натовареност и нуждата от експертност. Пандемията даде опция на българските компании в областта на осведомителните технологии да стартират да работят повече и на световно равнище, което е в допълнение изискване за растеж в приходите и капацитета за развиване. Какви са упованията ви за развиването на обстановката с работната ръка в софтуерния бранш - както в световен, по този начин и в народен мащаб? Ние живеем в един софтуерен свят, който ще продължава да се развива все по-бързо. Това постанова образование и развиване на огромен размер експерти, както в световен, по този начин и в народен мащаб. Моето мнение е, че страната, просветителните институции и бизнеса би трябвало да работят дружно за създаване на устойчива тактика, която да разпространява, да построява верни показа и да дава ясни послания за вида експерти, които са нужни в този момент и в бъдеще.
Иван Гайдаров
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ