Иън Голдин е професор по глобализация и развитие в Оксфордския

...
Иън Голдин е професор по глобализация и развитие в Оксфордския
Коментари Харесай

Ще убие ли изкуственият интелект икономическия растеж в развиващия се свят

Иън Голдин е професор по глобализация и развиване в Оксфордския университет. Той е създател на документалния филм " Ще убие ли ИИ развиването ", излъчен по Би Би Си.

Изкуственият разсъдък (ИИ) може да отстрани в бъдеще милиони работни места, навреждайки на икономическия напредък в разрастващи се райони като Африка.

Професионалният ми път мина в интернационалното развиване и през последните години сътворих в Оксфордския университет изследователска група, която да се занимава с въздействието на внасящи радикална смяна технологии върху разрастващите се стопански системи. Може би най-важният въпрос, който преглеждаме, е дали изкуственият разсъдък ще съставлява опасност, или ще открие нови благоприятни условия за разрастващите се райони като Африка.

Оптимистите споделят, че такива места могат да употребяват бързо напредващите системи с ИИ, с цел да усилят своята продуктивност и да създадат великански скок напред. Аз обаче съм все по-обезпокоен, че изкуственият разсъдък на процедура ще блокира обичайния път за напредък, като размени нископлатените работни места с роботи.

Както ни споделя Кай-Фу Лий, който работи като в Пекин и влага в изкуствен интелект, ИИ е евентуално най-революционната технология, която ще се появи през този век. Той също така, наред със обвързваните технологии на машинното образование и роботиката, напредва със светкавична скорост.

ИИ към този момент има потенциала да размени доста работни задания, които са учредени на правила и повтарящи се, и не изискват огромна умелост или сърдечност. В развитите стопански системи, да вземем за пример, роботи замениха много повече от половината работни места в автомобилостроенето и свързани с него браншове през последните десетилетия. Автоматичните системи към този момент се радват на по-висок % на удовлетворени консуматори, в сравнение с хората в прът центровете, а това заплашва един основен източник на работни места в доста страни.

По същия метод системи, които разрешават потреблението на ИИ, водят до обилни загуби на работни места в " задните офиси " на банките, здравните, застрахователните и счетоводните компании. Това са работни позиции, които през последните години бяха трансферирани в разрастващи се страни като Индия, Виетнам, Южна Африка и Мароко.

Работни места, изложени на риск?

Според нашето проучване в Оксфорд към 40% от работните места в Европа са уязвими от ИИ през идващите десетилетия. Същото важи за близо половината в Съединени американски щати и още по-голям дял в разрастващите се страни.

Някои настояват, че ИИ ще сътвори също толкоз доста работни места, колкото ще бъдат изгубени поради роботите, и че не трябва да се тревожим прекомерно доста. Аз обаче считам, че тези нови работни места ще бъдат съсредоточени в някои елементи от развития свят и че разрастващите се страни ще останат настрана.

Това е от най-голямо значение в по-бедните страни, които употребяват своята относително нископлатена работна мощ като първи стадий от догонването на развитите стопански системи. Примери за това са Китай, Тайланд и Виетнам. По-голямата част от застрашените работни места на такива места ще бъдат по-ниско квалифицирани. Фактът, че също по този начин има наклонност бедните страни да страдат от дефицит на висококвалифицирани служащи, обаче може да подкопае още повече тяхната конкурентоспособност.

Развитието на спомагателни технологии ще направи предизвикването още по-голямо. 3D принтирането ще се комбинира с ИИ, с цел да разрешат на потребителите в богатите страни да си вършат сами, доста по-близо до дома, облекла, обувки, устройства и други артикули съгласно своите самостоятелни потребности.

Увеличаването на това произвеждане може да значи, че епохата на изнасяне на производства в разрастващите се страни наближава своя край.

Гай Райдър, генералният шеф на Международната организация по труда (МОТ) към Организация на обединените нации, демонстрира по какъв начин политиката на протекционизъм ще форсира тази наклонност. Връщането на производства в развитите страни в никакъв случай не е било на по-високо ниво, макар че вкъщи си идват не работни места, а ИИ и роботизирани процеси.

Нарастващо неравноправие

В миг, когато технологиите играят все по-доминираща роля в световната стопанска система, тези елементи от планетата, които движат техническото развиване, получават още по-голяма мощност. Просто погледнете концентрацията на благосъстояние и приходи тук-там като Силициевата котловина.

Тази наклонност може да стане световна, като усили неравенството. Тъй като цифровата стопанска система е сложна за количествено премерване и е трансгранична, данъчните доходи на страните са подкопани - нещо, което понижава вложенията в инфраструктурата, опазването на здравето и образованието.

Технологичният бранш също така изсмуква гении от целия свят, оставяйки дефицит на човешки капитал в някои страни. Всички стопански системи в този момент изискват висококвалифицирани хора да работят в браншове като изкуствения разсъдък, само че е налице наклонност тези обикалящи света човеци да избират да живеят в сигурни и развити градове, които оферират най-хубавите кариерни благоприятни условия.

С някои изключения, които са впечатляващи, като Бангалор в Индия, за по-бедните страни ще е по-трудно да притеглят и задържат такива служащи, което ще ги направи още по-уязвими.

Ефектът на концентрацията е явен не просто от позиция на местоположението, само че и измежду самите компании. Например, едвам шепа, които работят в Съединени американски щати и Китай, в този момент преобладават бранша на ИИ. Това значи, че европейските и японските компании изостават.

Лъч вяра?

Всичко ли е изгубено? Може би не. Появяват се нови компании, които имат за цел да употребяват ИИ, с цел да покачат икономическия напредък и продуктивността в разрастващите се страни. Те също по този начин обезпечават на жителите достъп до обучение, опазване на здравето, претовареност и други благоприятни условия.

Една такава компания е M-Pesa. Тя употребява система, основаваща се на мобилната телефония, за трансфер на пари, чиято платформа е употребена от над 60% от кенийците. M-Tiba, друго кенийско приложение, употребява сходна технология, с цел да дава здравни услуги на над 4 милиона души.

Някои специалисти настояват, че ИИ може да донесе в развиващия се свят същите внасящи радикална смяна изгоди като мобилните телефони, помагайки за превъзмогване на неналичието на инфраструктура, която способства за ниските приходи и изпадането на развиването в застой.

Публикувани наскоро отчети на плана Pathways for Prosperity Commission и на Световната банка настояват по сходен метод, че изкуственият разсъдък и цифровата стопанска система могат да обезпечат обучение, както и работни места и приходи, за хората в бедните страни, в това число за тези в изолирани селски региони.

Много от тези компании обаче са едвам в началния стадий от развиването си и към момента не е ясно дали те ще съумеят. Не е ясно и дали позитивният опит в дребен брой страни като Кения може да бъде заимствуван сполучливо другаде, нито пък дали позитивите са повече от заканите, не на последно място от позиция на изгубените работни места и данъчни доходи, както и на възходящото неравноправие.

Часовникът цъка и рисковете за развиването, подбудени от изкуствения разсъдък, в никакъв случай не са били по-големи. Политическите ръководители на всички места би трябвало да слушат деликатно и да помислят съществено по какъв начин да отговорят.
/Превод от британски: Николай Станоев/
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР