Надя Афеян загубила рожба в живота и на сцената
И поради тяхната суетност потъват в давност тези, които творяха в 70-те и 80-те години, които бяха задължени да пеят на български и по този метод печелеха вечно младата аудитория. Не са един или двама - Лиляна Барева, Юлия Винер-Ченишева, Любомир Бодуров, Павел Куршумов, Пенка Маринова, Кирил Кръстев, Мария Бохачек, Тодор Костов.
Сред мецосопраните от това златно потомство със своя ярка светлина блестеше Надя Афеян
Арменската фамилия придаваше сантиментална багра на името й, въпреки че Надя Йонкова - Афеян е чистокръвна българка. Арменец бе вторият й брачен партньор - огромният оперен режисьор Бохос Афеян.
Но коя в действителност е Надя Афеян? Потомка е на остарял зографски жанр от Трявна. Родена на 3 май 1917-а във Варна. Баща й има тапия номер 1 на Рисувалното учебно заведение в София. Майка й приключва френския лицей във Варна, пее и свири хубаво на пиано. Детството на бъдещата оперна звезда минава край морето. Оттам и волният дух, който ще я съпровожда постоянно.
Рецитира прелестно. Като 15-годишна гимназистка е поканена да взе участие в тържественото разкриване на Варненския трагичен спектакъл дружно с професионални актьори от столицата и града.
Забелязва я тенорът Петър Райчев, който я поучава да учи пеене
Какъв нюх е имал този човек! Скоро фамилията се реалокира в София. Надя кандидатства в Музикалната академия и е призната преди всичко, само че не става студентка там, а постъпва като хористка в операта.
През сезона 1936-1937-а работи, без да получава заплата. И попива всичко. А на сцената тогава творят Михаил Попов, Георги Хинчев, Петър Райчев, Любен Минчев, Михаил Люцканов, Сийка Петрова, Илка Попова, Надя Тодорова. Забелязват я и стартират да й дават дребни функции. Първата е на индианката Уокли от “Момичето от Запад” на Пучини. Получава и една друга задача - да показва на сцената скулптура в “Раймонда”, балетна режисура на Анастас Петров. Разказва какъв брой тежко е било за нея дългото неподвижно стоене на сцената, само че все пак се е радвала, че са избрали нея.
Надя има връзка с известния артист от Народния спектакъл Иван Кирчев
В тези години, а и до построяването на постройка на Операта през 1953-та, двата колектива съжителстват под един покрив - в Народния спектакъл. Надя Афеян се записва в Театралната школа на Николай Масалитинов и даже има желание да се опитва за трагична актриса. Вече съпрузи, през 1941-ва Надя и Иван отпътуват за Берлин, където тя учи пеене в консерваторията при проф. Карл Емге и актьорско майсторство в студията на Бургтеатър при проф. Полевицкая. После войната ги отвява към Виена. Тук, през 1945 година, ги спохожда страшна покруса -
при бомбардировките умира няколкомесечното им детенце
Умира и самият Иван Кирчев. Надя оцелява като по знамение, ранена е, завръща се в София. Приемат я за постоянна артистка в известния оперетен спектакъл “Одеон”. Продължава да се усъвършенства като певица при огромната певица Катя Спиридонова. През 1947 година се явява на конкурс в Операта и е призната за постоянна артистка. Минава подготовка в Студията на оперния режисьор Илия Иванов, където младите усвояват и метода на Станиславски, а вокален възпитател е Христо Бръмбаров. Поверяват й две виновни функции - Азучена от “Трубадур” и Ефросина от “Момчил” на Любомир Пипков.
Азучена се трансформира в нейна визитна картичка, тъй като и вокално, и актьорски ролята доста й подхожда. В ориста на циганката, която в миг на лудост хвърля рожбата си в огъня, а след това отглежда като свое детето на врага, тя открива парченце от претърпяното - ужаса във Виена, където губи първата си рожба. В Операта още веднъж я спохожда любовта - Надя се омъжва за Бохос Афеян, надарен режисьор, от който ражда щерка, Наталия
Като Амнерис в “Аида”
След време тя ще поеме по нейните стъпки. Сякаш щастието този път е цялостно! Но след близо 20 години брак, когато Бохос Афеян е към този момент прочут режисьор в Пловдивската опера, гибелта връхлита отново върху фамилията. В началото на 1969-а той ненадейно умира от инфаркт в разцвета на креативните си сили. Надя остава сама с детето.
И продължава да пее, тъй като сцената е животът й. Сред най-ефектните й функции е кралица Мария в “Ивайло” от Марин Големинов. Една майка, бореща се за трона на сина си. Драматичната партия композиторът писал особено за нея. По-късно играе Елен Безухова във “Война и мир” на Прокофиев. Там е царствена и красива, с елегантното театрално наличие. Една от оперите, с които колективът на нашия пръв спектакъл пътува в чужбина, е “Хованщина” на Мусоргски в редакцията на Дмитрий Шостакович. Надя Афеян играе Марфа - покорява с тази роля Брюксел, Париж, Мадрид, Москва, Прага, Братислава, Атина. Гласът й, богат на нюанси, топъл и мистериозен в низините, се извисява във височините - по този начин певицата показва спорните усеща, които раздират героинята й. Марфа на Надя Афеян доближава онази степен на фанатично отдаване на вярата, при която духът се освобождава посредством самоизгарянето в скита на староверците. Сцената на гаданието постоянно й носи бурни аплаузи.
Като Амнерис от “Аида” - една от коронните функции на певицата, Надя Афеян е недостижима. Трима велики играят в тази опера - Юлия Винер - Аида, Никола Николов - Радамес, и Надя Афеян - Амнерис. За тази роля певицата получава званието Лауреат на Димитровска премия единствено на 35-годишна възраст.
“При нейната Амнерис е налице онази чувствена основа на облика, която трансформира чаровната влюбена фараонска щерка в беснееща от ревнивост и засегнатост хала на отмъщението” - по този начин я разказва огромният наш режисьор Михаил Хаджимишев. Гласът й извайва нежните пианисими, когато се пробва да съблазни Радамес, става самобитно високомерен в нападките против Аида, още веднъж потъва в мекост, мечтаейки за любовта на боеца победител. Подобно разнообразие на цветове и нюанси носи и нейната принцеса Еболи от “Дон Карлос “. Ярък спомен оставят и българските й функции - Ефросина от “Момчил”, Елена от “Юлска нощ” на Парашкев Хаджиев.
Повече от десетилетие Надя Афеян пее редом и в Софийската, и в Берлинската Щатсопер, където е със статут на непрекъснат гастрольор. За приноса си към немската просвета получава високата купа Камерзенгерин. В Берлин се оформя една постоянна българска група артисти, която сезони наред въодушевява немската аудитория и бележи ярки художествени акценти в историята на огромния берлински оперен спектакъл. Между тях са Лиляна Барева, Юлия Винер, Любомир Бодуров, Мария Корели, Петър Гугалов, Николай Гаубич и други В Берлин Надя Афеян е оценена от един популярен диригент - Франц Конвични, който ще каже, че в Щатстопер
гласът на Надя Афеян звучи по този начин красиво и пълноценно, като че ли самата зала е издигната особено за нея!
1975 - 1976 година е последният сезон на мецосопраното в Софийската опера. Тогава й поверяват роля в операта на Кирил Молчанов “Утрините тук са тихи “. Постановка на Семьон Щейн, основен режисьор на Минската опера, и на художника от Болшой спектакъл Валери Левентал. Надя Афеян играе Маря - елементарна съветска жена, дарила с топлота и искреност капитан Васков. Никой не допуска, че това ще бъде последната й роля. Репетира съществено, въодушевено, като че ли й предстоят години на обичаната сцена. Това е нейният финален урок към по-младите актьори, включени в постановката.
Тръгва си почтено от театъра при започване на новия сезон. Излиза в пенсия. Народна артистка е и може да стачкува, да желае да остане, тъй като е в отлична вокална форма. Не го прави. Отива си от театъра без тържествено изпращане, с високо вдигната глава. После
отпътува за Австралия с щерка си Наталия и дребния си внук
Заедно с още двама българи основава радиостанцията на български език SBS, като продължава да работи с гласа си към този момент като диктор, читател и рецитатор. Единият българин е брат й Светослав Йонков, другият - оперният артист Тихомир Тихов. Продължителността на българската радиопрограма е 30 минути на седмица.
Отива си от белия свят на 27 септември 2000 година след тежка болест. За жал Софийската опера нито един път не я празнува. Сякаш не я е имало! Опероманите, които имат живи мемоари от нея, от ден на ден редеят. Добре е, че фотографията й краси албума “Паметта на светлината” на Петър Папакочев, който видя бял свят преди броени седмици.
Нели ЙОРДАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Сред мецосопраните от това златно потомство със своя ярка светлина блестеше Надя Афеян
Арменската фамилия придаваше сантиментална багра на името й, въпреки че Надя Йонкова - Афеян е чистокръвна българка. Арменец бе вторият й брачен партньор - огромният оперен режисьор Бохос Афеян.
Но коя в действителност е Надя Афеян? Потомка е на остарял зографски жанр от Трявна. Родена на 3 май 1917-а във Варна. Баща й има тапия номер 1 на Рисувалното учебно заведение в София. Майка й приключва френския лицей във Варна, пее и свири хубаво на пиано. Детството на бъдещата оперна звезда минава край морето. Оттам и волният дух, който ще я съпровожда постоянно.
Рецитира прелестно. Като 15-годишна гимназистка е поканена да взе участие в тържественото разкриване на Варненския трагичен спектакъл дружно с професионални актьори от столицата и града.
Забелязва я тенорът Петър Райчев, който я поучава да учи пеене
Какъв нюх е имал този човек! Скоро фамилията се реалокира в София. Надя кандидатства в Музикалната академия и е призната преди всичко, само че не става студентка там, а постъпва като хористка в операта.
През сезона 1936-1937-а работи, без да получава заплата. И попива всичко. А на сцената тогава творят Михаил Попов, Георги Хинчев, Петър Райчев, Любен Минчев, Михаил Люцканов, Сийка Петрова, Илка Попова, Надя Тодорова. Забелязват я и стартират да й дават дребни функции. Първата е на индианката Уокли от “Момичето от Запад” на Пучини. Получава и една друга задача - да показва на сцената скулптура в “Раймонда”, балетна режисура на Анастас Петров. Разказва какъв брой тежко е било за нея дългото неподвижно стоене на сцената, само че все пак се е радвала, че са избрали нея.
Надя има връзка с известния артист от Народния спектакъл Иван Кирчев
В тези години, а и до построяването на постройка на Операта през 1953-та, двата колектива съжителстват под един покрив - в Народния спектакъл. Надя Афеян се записва в Театралната школа на Николай Масалитинов и даже има желание да се опитва за трагична актриса. Вече съпрузи, през 1941-ва Надя и Иван отпътуват за Берлин, където тя учи пеене в консерваторията при проф. Карл Емге и актьорско майсторство в студията на Бургтеатър при проф. Полевицкая. После войната ги отвява към Виена. Тук, през 1945 година, ги спохожда страшна покруса -
при бомбардировките умира няколкомесечното им детенце
Умира и самият Иван Кирчев. Надя оцелява като по знамение, ранена е, завръща се в София. Приемат я за постоянна артистка в известния оперетен спектакъл “Одеон”. Продължава да се усъвършенства като певица при огромната певица Катя Спиридонова. През 1947 година се явява на конкурс в Операта и е призната за постоянна артистка. Минава подготовка в Студията на оперния режисьор Илия Иванов, където младите усвояват и метода на Станиславски, а вокален възпитател е Христо Бръмбаров. Поверяват й две виновни функции - Азучена от “Трубадур” и Ефросина от “Момчил” на Любомир Пипков.
Азучена се трансформира в нейна визитна картичка, тъй като и вокално, и актьорски ролята доста й подхожда. В ориста на циганката, която в миг на лудост хвърля рожбата си в огъня, а след това отглежда като свое детето на врага, тя открива парченце от претърпяното - ужаса във Виена, където губи първата си рожба. В Операта още веднъж я спохожда любовта - Надя се омъжва за Бохос Афеян, надарен режисьор, от който ражда щерка, Наталия
Като Амнерис в “Аида”
След време тя ще поеме по нейните стъпки. Сякаш щастието този път е цялостно! Но след близо 20 години брак, когато Бохос Афеян е към този момент прочут режисьор в Пловдивската опера, гибелта връхлита отново върху фамилията. В началото на 1969-а той ненадейно умира от инфаркт в разцвета на креативните си сили. Надя остава сама с детето.
И продължава да пее, тъй като сцената е животът й. Сред най-ефектните й функции е кралица Мария в “Ивайло” от Марин Големинов. Една майка, бореща се за трона на сина си. Драматичната партия композиторът писал особено за нея. По-късно играе Елен Безухова във “Война и мир” на Прокофиев. Там е царствена и красива, с елегантното театрално наличие. Една от оперите, с които колективът на нашия пръв спектакъл пътува в чужбина, е “Хованщина” на Мусоргски в редакцията на Дмитрий Шостакович. Надя Афеян играе Марфа - покорява с тази роля Брюксел, Париж, Мадрид, Москва, Прага, Братислава, Атина. Гласът й, богат на нюанси, топъл и мистериозен в низините, се извисява във височините - по този начин певицата показва спорните усеща, които раздират героинята й. Марфа на Надя Афеян доближава онази степен на фанатично отдаване на вярата, при която духът се освобождава посредством самоизгарянето в скита на староверците. Сцената на гаданието постоянно й носи бурни аплаузи.
Като Амнерис от “Аида” - една от коронните функции на певицата, Надя Афеян е недостижима. Трима велики играят в тази опера - Юлия Винер - Аида, Никола Николов - Радамес, и Надя Афеян - Амнерис. За тази роля певицата получава званието Лауреат на Димитровска премия единствено на 35-годишна възраст.
“При нейната Амнерис е налице онази чувствена основа на облика, която трансформира чаровната влюбена фараонска щерка в беснееща от ревнивост и засегнатост хала на отмъщението” - по този начин я разказва огромният наш режисьор Михаил Хаджимишев. Гласът й извайва нежните пианисими, когато се пробва да съблазни Радамес, става самобитно високомерен в нападките против Аида, още веднъж потъва в мекост, мечтаейки за любовта на боеца победител. Подобно разнообразие на цветове и нюанси носи и нейната принцеса Еболи от “Дон Карлос “. Ярък спомен оставят и българските й функции - Ефросина от “Момчил”, Елена от “Юлска нощ” на Парашкев Хаджиев.
Повече от десетилетие Надя Афеян пее редом и в Софийската, и в Берлинската Щатсопер, където е със статут на непрекъснат гастрольор. За приноса си към немската просвета получава високата купа Камерзенгерин. В Берлин се оформя една постоянна българска група артисти, която сезони наред въодушевява немската аудитория и бележи ярки художествени акценти в историята на огромния берлински оперен спектакъл. Между тях са Лиляна Барева, Юлия Винер, Любомир Бодуров, Мария Корели, Петър Гугалов, Николай Гаубич и други В Берлин Надя Афеян е оценена от един популярен диригент - Франц Конвични, който ще каже, че в Щатстопер
гласът на Надя Афеян звучи по този начин красиво и пълноценно, като че ли самата зала е издигната особено за нея!
1975 - 1976 година е последният сезон на мецосопраното в Софийската опера. Тогава й поверяват роля в операта на Кирил Молчанов “Утрините тук са тихи “. Постановка на Семьон Щейн, основен режисьор на Минската опера, и на художника от Болшой спектакъл Валери Левентал. Надя Афеян играе Маря - елементарна съветска жена, дарила с топлота и искреност капитан Васков. Никой не допуска, че това ще бъде последната й роля. Репетира съществено, въодушевено, като че ли й предстоят години на обичаната сцена. Това е нейният финален урок към по-младите актьори, включени в постановката.
Тръгва си почтено от театъра при започване на новия сезон. Излиза в пенсия. Народна артистка е и може да стачкува, да желае да остане, тъй като е в отлична вокална форма. Не го прави. Отива си от театъра без тържествено изпращане, с високо вдигната глава. После
отпътува за Австралия с щерка си Наталия и дребния си внук
Заедно с още двама българи основава радиостанцията на български език SBS, като продължава да работи с гласа си към този момент като диктор, читател и рецитатор. Единият българин е брат й Светослав Йонков, другият - оперният артист Тихомир Тихов. Продължителността на българската радиопрограма е 30 минути на седмица.
Отива си от белия свят на 27 септември 2000 година след тежка болест. За жал Софийската опера нито един път не я празнува. Сякаш не я е имало! Опероманите, които имат живи мемоари от нея, от ден на ден редеят. Добре е, че фотографията й краси албума “Паметта на светлината” на Петър Папакочев, който видя бял свят преди броени седмици.
Нели ЙОРДАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ