Ще помогне ли на "Български пощи" номерът с ДДС
И за незадълбочено осведомените с пощенския пазар у нас е явно, че „ Български пощи “ ЕАД не е в положение да се оправи с усилващия се конкурентен напън. От няколко години насам това е очевидно даже в региона на универсалната пощенска услуга (УПУ), където допреди десетилетие компанията има монополна позиция. Причината е, че когато става дума за избор, потребителите все по-често избират услугите на частни компании, изключително в границите на огромните градове.
През 2004 година държавното дружество държи 50% от общия пазар на пощенски услуги в страната - дял, който се срутва до 13% през 2017 година (последната, за която Комисията за контролиране на известията (КРС) е разгласила данни). Спадът показва превъзходството на частните компании.
Тежкото положение на " Български пощи " се дължи както на неспособността на управлението му да го трансформира в конкурентоспособно сдружение, по този начин и на недостатъци в нормативната уредба. И до момента в който признатият на първо четене план за промени в Закона за пощенските услуги сякаш визира някои от тях, паралелните дейности на Национална агенция за приходите през последните месеци основават усещането, че страната се пробва да удари приятелско рамо на държавните пощи за сметка на съперниците им.
Данък добавена стойност със задна дата
Ключовата смяна е в член 4, от Закона за пощенските услуги, който разделя двата вида пощенски услуги - универсална и неуниверсална. Обхватът на двата вида пощенски услуги, както и на метода за тяхното даване, са ясно написани в настоящото законодателство. Сега обаче се прави ново разграничаване - сред „ универсална пощенска услуга “ и „ услуги, включени в обсега на универсалната пощенска услуга “.
Това на процедура значи, че оттук нататък за потребителите една и съща услуга ще е с 20% по-скъпа, когато я дава частен оператор, който ще би трябвало да начислява Данък добавена стойност - за разлика от " Български пощи “ ЕАД, което ще продължи да ползва правото да не начислява Данък добавена стойност. По-скандалното е, че Национална агенция за приходите е споделила на операторите, че в действителност техните услуги, представяни през последното десетилетие, е трябвало от самото начало да бъдат облагани с Данък добавена стойност. Поради което НАП търси несъбраните данъчни доходи за 5 години обратно - колкото е давностният период.
Част от пощенските оператори оповестиха, че към този момент са почнали да начисляват Данък добавена стойност, макар че измененията в закона към момента не са признати. Причината е ясна – в случай че измененията влязат в действие, Национална агенция за приходите ще си потърси и тези пари, без значение дали те в миналото са били събрани от потребителите. Но има и друго - ако не бъдат признати измененията, може да се претендира за безпричинно обогатяване, защото по в този момент настоящият закон не би следвало да се начислява Данък добавена стойност.
Ясно е, че сред институциите е съществувал някакъв дълготраен спор за това кои услуги следва да бъдат освобождавани от ДДС и кои не. С измененията в този момент законодателят на процедура признава неяснотата на нормативната уредба до този миг, само че се кани да накаже за тази неизясненост компаниите, които са спазвали закона, както е бил написан.
Това приказва или за безспорен неуспех в активността на Национална агенция за приходите през последното десетилетие, или (много по-вероятно) за необразовано написан настоящ закон, несъблюдаването на чиито призрачни правила ще накажем със задна дата. Абсолютно оттатък здравия разсъдък е догатката, че участниците на пазар с размер над 425 млн. лева в продължение на близо десетилетие заедно недобросъвестно заобикалят да извършват отговорностите си, а Национална агенция за приходите открива това едвам през 2019 година За какви вложения и за какъв Volkswagen въобще си приказваме, откакто законодателят, регулаторът (КРС), Национална агенция за приходите и други заинтригувани институции внезапно вземат решение, че спазването на разпоредбите на играта на даден пазар през последното десетилетие в действителност се оказва нарушаване със задна дата?
Може би най-малко преструктуриране на пощенската мрежа?
Като по-скоро позитивна смяна може да определим смяната в закона, с която се отстранява настоящето изискване КРС да дефинира точките за достъп до мрежата на " Български пощи ", тъй че те " да подхождат по брой и плътност на потребностите на потребителите “. Това би трябвало да даде опция за известна еластичност при преструктурирането на клоновете на „ Български пощи “.
Според последния обществено наличен доклад на предприятието - той е от 2016 година, то има 2980 пощенски станции, като 78% от тях са в селата. Промените в ЗПУ плануват обвързване за поддържане на стационарни станции единствено в обитаеми места с повече от 800 души, което значи, че 1538, или съвсем 52% от станциите стават „ незадължителни “. Подобно решение се чака от дълго време, изключително при намаляването на смисъла на обичайните пощенски услуги и съществуването на редица други възможности за даването им. Поддържането на подобен голям брой станции, изключително в по-малките обитаеми места, освен е нецелесъобразно - поради софтуерното развиване и демографските трендове, само че и напряко нездравословно за финансовото здраве на компанията. Това се показва и в доклада на регулатора (КРС) за 2017 г:
„ Пощенската мрежа на БП не е преструктурирана от началото на либерализирането на пощенския пазар, което води до високи разноски за поддържането й. С оглед чувствителността на въпроса за закриване на пощенски станции и социалния и политическия му отзив следва да бъде създадена и призната цялостна идея за усъвършенстване на пощенската мрежа на отговорности оператор, защото даването на УПУ не допуска наложително съществуването на стационарна пощенска станция. Задълженият оператор може да употребява различните форми на обслужване като мобилна пощенска станция, пощенски агентства, изнесени гишета, каквато е практиката на неговите съперници. “
В претекстовете към законопроекта обаче тълкуването е друго, а точно, че „ Промяната на броя и на разположението на част от стационарните пощенски станции в огромните градове няма да повлияе на съществуващата мрежа в дребните обитаеми места, където „ Български пощи “ е единствен оператор, предоставящ пощенски услуги “.
Остава усещането, че законодателят вижда опция за икономии през затварянето на пощенски станции в градовете. Това мощно стеснява границите за евентуално преустрояване на пощенската мрежа. И възможностите на " Български пощи " ЕАД да оцелее.
През 2004 година държавното дружество държи 50% от общия пазар на пощенски услуги в страната - дял, който се срутва до 13% през 2017 година (последната, за която Комисията за контролиране на известията (КРС) е разгласила данни). Спадът показва превъзходството на частните компании.
Тежкото положение на " Български пощи " се дължи както на неспособността на управлението му да го трансформира в конкурентоспособно сдружение, по този начин и на недостатъци в нормативната уредба. И до момента в който признатият на първо четене план за промени в Закона за пощенските услуги сякаш визира някои от тях, паралелните дейности на Национална агенция за приходите през последните месеци основават усещането, че страната се пробва да удари приятелско рамо на държавните пощи за сметка на съперниците им.
Данък добавена стойност със задна дата
Ключовата смяна е в член 4, от Закона за пощенските услуги, който разделя двата вида пощенски услуги - универсална и неуниверсална. Обхватът на двата вида пощенски услуги, както и на метода за тяхното даване, са ясно написани в настоящото законодателство. Сега обаче се прави ново разграничаване - сред „ универсална пощенска услуга “ и „ услуги, включени в обсега на универсалната пощенска услуга “.
Това на процедура значи, че оттук нататък за потребителите една и съща услуга ще е с 20% по-скъпа, когато я дава частен оператор, който ще би трябвало да начислява Данък добавена стойност - за разлика от " Български пощи “ ЕАД, което ще продължи да ползва правото да не начислява Данък добавена стойност. По-скандалното е, че Национална агенция за приходите е споделила на операторите, че в действителност техните услуги, представяни през последното десетилетие, е трябвало от самото начало да бъдат облагани с Данък добавена стойност. Поради което НАП търси несъбраните данъчни доходи за 5 години обратно - колкото е давностният период.
Част от пощенските оператори оповестиха, че към този момент са почнали да начисляват Данък добавена стойност, макар че измененията в закона към момента не са признати. Причината е ясна – в случай че измененията влязат в действие, Национална агенция за приходите ще си потърси и тези пари, без значение дали те в миналото са били събрани от потребителите. Но има и друго - ако не бъдат признати измененията, може да се претендира за безпричинно обогатяване, защото по в този момент настоящият закон не би следвало да се начислява Данък добавена стойност.
Ясно е, че сред институциите е съществувал някакъв дълготраен спор за това кои услуги следва да бъдат освобождавани от ДДС и кои не. С измененията в този момент законодателят на процедура признава неяснотата на нормативната уредба до този миг, само че се кани да накаже за тази неизясненост компаниите, които са спазвали закона, както е бил написан.
Това приказва или за безспорен неуспех в активността на Национална агенция за приходите през последното десетилетие, или (много по-вероятно) за необразовано написан настоящ закон, несъблюдаването на чиито призрачни правила ще накажем със задна дата. Абсолютно оттатък здравия разсъдък е догатката, че участниците на пазар с размер над 425 млн. лева в продължение на близо десетилетие заедно недобросъвестно заобикалят да извършват отговорностите си, а Национална агенция за приходите открива това едвам през 2019 година За какви вложения и за какъв Volkswagen въобще си приказваме, откакто законодателят, регулаторът (КРС), Национална агенция за приходите и други заинтригувани институции внезапно вземат решение, че спазването на разпоредбите на играта на даден пазар през последното десетилетие в действителност се оказва нарушаване със задна дата?
Може би най-малко преструктуриране на пощенската мрежа?
Като по-скоро позитивна смяна може да определим смяната в закона, с която се отстранява настоящето изискване КРС да дефинира точките за достъп до мрежата на " Български пощи ", тъй че те " да подхождат по брой и плътност на потребностите на потребителите “. Това би трябвало да даде опция за известна еластичност при преструктурирането на клоновете на „ Български пощи “.
Според последния обществено наличен доклад на предприятието - той е от 2016 година, то има 2980 пощенски станции, като 78% от тях са в селата. Промените в ЗПУ плануват обвързване за поддържане на стационарни станции единствено в обитаеми места с повече от 800 души, което значи, че 1538, или съвсем 52% от станциите стават „ незадължителни “. Подобно решение се чака от дълго време, изключително при намаляването на смисъла на обичайните пощенски услуги и съществуването на редица други възможности за даването им. Поддържането на подобен голям брой станции, изключително в по-малките обитаеми места, освен е нецелесъобразно - поради софтуерното развиване и демографските трендове, само че и напряко нездравословно за финансовото здраве на компанията. Това се показва и в доклада на регулатора (КРС) за 2017 г:
„ Пощенската мрежа на БП не е преструктурирана от началото на либерализирането на пощенския пазар, което води до високи разноски за поддържането й. С оглед чувствителността на въпроса за закриване на пощенски станции и социалния и политическия му отзив следва да бъде създадена и призната цялостна идея за усъвършенстване на пощенската мрежа на отговорности оператор, защото даването на УПУ не допуска наложително съществуването на стационарна пощенска станция. Задълженият оператор може да употребява различните форми на обслужване като мобилна пощенска станция, пощенски агентства, изнесени гишета, каквато е практиката на неговите съперници. “
В претекстовете към законопроекта обаче тълкуването е друго, а точно, че „ Промяната на броя и на разположението на част от стационарните пощенски станции в огромните градове няма да повлияе на съществуващата мрежа в дребните обитаеми места, където „ Български пощи “ е единствен оператор, предоставящ пощенски услуги “.
Остава усещането, че законодателят вижда опция за икономии през затварянето на пощенски станции в градовете. Това мощно стеснява границите за евентуално преустрояване на пощенската мрежа. И възможностите на " Български пощи " ЕАД да оцелее.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ