Берлин трепери, Брюксел плаща: Как Мерц предава Европа още от ста...
И вместо денят на вярата — 6 май — да означи ново начало, той донесе оскърбление. Бундестагът отхвърли да утвърди Мерц още при първото гласоподаване, макар подписаната съдружна договорка. Това не беше просто процедурна изненада, а мъчителен сигнал – за Германия и за целия Европейски съюз.
Разклатено водачество в най-лошия миг
Мерц въпреки всичко събра нужните гласове при второто гласоподаване, само че политическата вреда към този момент беше нанесена. „ Това не е старт на решително и устойчиво ръководство, а знак какъв брой дълбоки са пукнатините в немския политически център “, разяснява историчката Катя Хойер пред Политико.
Три години след началото на съветската експанзия, Германия продължава да заобикаля своята обичайната роля на водач в Европейски Съюз. Бившият канцлер Олаф Шолц говореше твърдо, само че действаше постепенно, изключително във връзка с доставките за Украйна. Липсата на единение в трипартийната коалиция го сковава. Мерц бе посрещнат с вяра, само че встъпва в служба в още по-токсична вътрешнополитическа среда.
Крехка коалиция, тежки упования
В изборите през февруари крайнодясната " Алтернатива за Германия " (AfD) стана втора политическа мощ с 21% – пред социалдемократите и единствено след християндемократите на Мерц. Темите за миграцията, икономическия застой и индустриалните компликации ускоряват публичната фрагментация.
В такава обстановка „ единството “, което Зеленски посочи като решаващо за бъдещето на Европа, наподобява като фантазия. А без непоклатимост вкъщи, новият канцлер мъчно ще убеди останалите в Европейски Съюз да го следват – било по въпросите на защитата, било в икономическите тактики по отношение на Китай и Съединени американски щати.
Франция не оказва помощ
На този декор вторият по величина състезател в Европейски Съюз – Франция – също затъва в политическа неустановеност. Хазартният ход на Еманюел Макрон с предварителни избори докара до провесен парламент, а новите социологически прогнози сочат действителна заплаха крайната десница да завоюва президентството през 2027 година
„ Цяла Европа гледаше към Берлин с вяра Германия още веднъж да се утвърди като котва на стабилността и проевропейска мощ. Тази вяра бе попарена – с последствия надалеч оттатък немските граници “, сподели Яна Пуглиерин от Европейския съвет за външна политика.
Канцлер по благосклонност
Как въобще се стигна дотук? И за какво една рутинна парламентарна процедура приключи с политически фарс? Дали бяха обособени депутати, решили да „ санкционират “ Мерц? Или това е признак на по-дълбока нелегитимност?
Мерц сподели неуверен инстинкт още преди изборите, когато разчиташе на гласовете на AfD, с цел да прокара закон за миграцията. Вместо това партията му се срина, а крайната десница дръпна напред. След изборите той нападна Тръмп и подложи под подозрение стабилността на НАТО – с изненадващо изострен звук.
Някои виждат в отношението на Ангела Меркел към Мерц – държала го отвън действителната власт в продължение на години – предизвестие. Ако е била права, най-лошият вид за Европа не е слабият Мерц, а вероятно мощният.
Разклатено водачество в най-лошия миг
Мерц въпреки всичко събра нужните гласове при второто гласоподаване, само че политическата вреда към този момент беше нанесена. „ Това не е старт на решително и устойчиво ръководство, а знак какъв брой дълбоки са пукнатините в немския политически център “, разяснява историчката Катя Хойер пред Политико.
Три години след началото на съветската експанзия, Германия продължава да заобикаля своята обичайната роля на водач в Европейски Съюз. Бившият канцлер Олаф Шолц говореше твърдо, само че действаше постепенно, изключително във връзка с доставките за Украйна. Липсата на единение в трипартийната коалиция го сковава. Мерц бе посрещнат с вяра, само че встъпва в служба в още по-токсична вътрешнополитическа среда.
Крехка коалиция, тежки упования
В изборите през февруари крайнодясната " Алтернатива за Германия " (AfD) стана втора политическа мощ с 21% – пред социалдемократите и единствено след християндемократите на Мерц. Темите за миграцията, икономическия застой и индустриалните компликации ускоряват публичната фрагментация.
В такава обстановка „ единството “, което Зеленски посочи като решаващо за бъдещето на Европа, наподобява като фантазия. А без непоклатимост вкъщи, новият канцлер мъчно ще убеди останалите в Европейски Съюз да го следват – било по въпросите на защитата, било в икономическите тактики по отношение на Китай и Съединени американски щати.
Франция не оказва помощ
На този декор вторият по величина състезател в Европейски Съюз – Франция – също затъва в политическа неустановеност. Хазартният ход на Еманюел Макрон с предварителни избори докара до провесен парламент, а новите социологически прогнози сочат действителна заплаха крайната десница да завоюва президентството през 2027 година
„ Цяла Европа гледаше към Берлин с вяра Германия още веднъж да се утвърди като котва на стабилността и проевропейска мощ. Тази вяра бе попарена – с последствия надалеч оттатък немските граници “, сподели Яна Пуглиерин от Европейския съвет за външна политика.
Канцлер по благосклонност
Как въобще се стигна дотук? И за какво една рутинна парламентарна процедура приключи с политически фарс? Дали бяха обособени депутати, решили да „ санкционират “ Мерц? Или това е признак на по-дълбока нелегитимност?
Мерц сподели неуверен инстинкт още преди изборите, когато разчиташе на гласовете на AfD, с цел да прокара закон за миграцията. Вместо това партията му се срина, а крайната десница дръпна напред. След изборите той нападна Тръмп и подложи под подозрение стабилността на НАТО – с изненадващо изострен звук.
Някои виждат в отношението на Ангела Меркел към Мерц – държала го отвън действителната власт в продължение на години – предизвестие. Ако е била права, най-лошият вид за Европа не е слабият Мерц, а вероятно мощният.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ