Кеворк Кеворкян: Какво стана с щастливите българи
И постоянно сме първи на всяка опашка за неистини. Може да са най-блудкавите или пък най-арогантните, само че ние сме си там. Не се наситихме да ни мамят. Това написа във Фейсбук журналистът Кеворк Кеворкян.
Публикуваме думите му без редакторска интервенция:
КАКВО СТАНА С ЩАСТЛИВИТЕ БЪЛГАРИ
Тия дни, по някакъв мотив, се сетих, че преди време бях озаглавил една своя дописка " Виждали ли сте щастливи българи? “ Потърсих я - оказа се, че цели осем години са минали от този момент – и заглавието, което преди време изглеждаше безтактно, в този момент към този момент звучи напряко предизвикателно.
Всеки българин, който е с целия си, ще реши, че го майтапя – тъй като знае, че тия две, другояче почтени думи – " българин “ и " благополучие “ - е невероятно да се съчетаят по никакъв метод. Дори под ничие знаме – а в случай че въобще има такова знаме, на него би трябвало да бъдат извезани думите " Дий, воле, дий “. Не им отдаваме изключително значение, в редките случаи, когато се сетим за тях – и по този начин заобикаляме да проумеем до дъното Яворовото предусещане – с всичката му печал и жлъч даже.
Осем години по-късно ние продължаваме да оглавяваме всички срамни ранглисти.
Първенци сме най-много в класацията за волско самообладание.
Евроатлантически вол, но вол.
И постоянно сме първи на всяка опашка за неистини. Може да са най-блудкавите или пък най-арогантните, само че ние сме си там.
Не се наситихме да ни мамят.
Наскоро ни оповестиха, че живеем най-кратко, само че пък сме били най-щастливи. Дий, воле, дий.
Тази композиция може да бъде понесена единствено от един вол, оглупял вол - живееш минимум, обаче, ойларипи, си най-доволен от това.
Думите в " Мила родино “ би трябвало да се посместят и да поберат и това просветление.
Българското време като че ли е спряло – или в случай че се движи, то е с точността и ентусиазма на българските държавни железници. Наскоро купили нови вагони, само че те пък се оказали без климатици. Търпи, воле, търпи.
В " ония “ години все се утешавахме с теорията на Гачев за " ускореното развиване “. Управниците на Прехода обаче настояват, че въпросното развиване било лъжливо, подправено. Заради това, те избраха трийсетина години да не вършат нищо. И Влакът все закъснява и закъснява и е цяло знамение, че въобще се тътри някак си.
Никой към този момент не брои закъсненията – не на окаяното БДЖ, а на Българското Време. Вече въобще не се съизмерваме, даже със личното си Минало – стига ни лъжата, че сме най-щастливи от всички, макар че мрем като мухи.
Ерофеев споделяше, че Русия е страна, която създава човешко злощастие. Ами, ние в какво сме се трансформирали – даваме ли си сметка за това?
Дали не сме се примирили с думите на един публицист, че " Животът е да се валяш в несгоди “?
Американската Декларация за независимостта споделя, че всички хора имат право да търсят щастието. А Скот Търоу изобретателно допълваше - само че не и че могат да го намерят.
А и по какъв начин да търсиш благополучие, когато нямаш визия, какво съставлява то – и таман това е огромният проблем в нашия случай.
И по този начин даже не забелязваш, че обитаваш една Джунгла: в която хранилища за взривни субстанции всеки миг могат да ти обезпечат безвъзмездна илюминация, морето изхвърля саркофази, крокодили съжителстват с хора, олимпийските ни състезатели са мелези, а замяна на бебета в родилен дом се санкционира от съда с 70 хиляди лв..
Това си е напряко държава-фантом – към този момент с мътно ДНК след безразборните й съешвания.
Темата за крушението въобще не занимава днешните властници – то като че ли въобще не съществува, те пък като че ли не съжителстват в едно и също време с елементарните хора.
Със сигурност крокодилите им са по-интересни, евентуално са чували, че те не се нападателни хищници-преследвачи, спотайват се и мързеливо чакат плячката сама да се натъкне на тях – също като добродушният ни народец. Неговата доверчивост е неизчерпаема – а съчетана с търпимостта се трансформира в нещо съдбовно.
В предходната си дописка загатнах за някои решения на Костов, които се отразиха пагубно върху " състояването “ на страната ни в Ерата на Прехода – и бях репликиран от една дама с думите " Стига с този Костов “.
Няма избавление от това нашенско " Стига “- каквито и несгоди да ни сполетяват, все ще се откри някой фалцетен гласец да ни приканва с това " стига “, то е безконечният апел към примирие, поради което Българското Време си остава все така безжизнено.
Примирението заличи и мярата ни за пълностоен живот.
Нападаме като скакалци Гърция - под присмехулния взор на съседите ни, салатата им цадзики е нашето успокоение, и даже освобождение, бягаме на юг – не за друго, а тъй като по този начин бягаме от себе си.
Навремето Левчев написа популярното си стихотворение " Гърците, които си отиват “, отдадено на прелестния художник Михалис Гарудис – а в този момент ние си отиваме, въпреки и единствено за уикенда. После изкарваме някак петте дни до идващия уикенд – дий, воле, дий – сетне е ред на идващото избавление, с многочасовото висене на границата, с цадзикито и всички останали салтанати, които се поставят на един изцяло комплициран Народ, който няма нищо срещу да го заблуждават, че е някак " благополучен “ – нашенското благополучие, което би трябвало да пристигна с цадзикито.
Впрочем, ето един факт, с който по-лесно ще преглъщаме проклетото цадзики: съгласно Националния статистически институт, 44% от популацията на страната или към 2 милиона и осемстотин хиляди българи не могат да си разрешат едноседмична отмора през лятото.
Ето и други скорошни данни за Великото Българско Пропадане:
- 18% от популацията на страната живее в тежки материални и обществени лишения;
- 46,7 % от хората нямат задоволително заделени пари, с цел да посрещнат непредвидени разходи;
- 20,7 % не могат да отопляват задоволително добре дома си;
- 22 % не могат да похарчат всяка седмица дребна сума пари за персонални нужди;
- 20,6 % са под линията на бедността;
- 30,9 % от децата на възраст до 15 години изпитват материални лишения;
- 14,6 % от фамилиите от двама родители с едно дете живеят в бедност;
- и внимание: родителите на 14,5 % от децата не могат да им
купят книги!
Според световно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване, извършено в 21 страни от четири континента, в България 71% от 15-годишните възпитаници имат намерение да продължат образованието си в университет – в останалите страни този % приблизително е 84. Всяко трето българче не желае тапия за висше обучение.
В подмяна на това, нашите възпитаници са по-щастливи от междинните индикатори в останалите проучвани страни.
Ах, това българско благополучие!
Може би това се дължи на обстоятелството, че 40% от 15-годишните български възпитаници са пушили цигари или са пили алкохол най-малко един път в живота си – при 17% приблизително за другите страни.
40% против 17%.
Работата е ясна: добре се виждат контурите на бъдещето Българско Щастие.
Наздраве!
Публикуваме думите му без редакторска интервенция:
КАКВО СТАНА С ЩАСТЛИВИТЕ БЪЛГАРИ
Тия дни, по някакъв мотив, се сетих, че преди време бях озаглавил една своя дописка " Виждали ли сте щастливи българи? “ Потърсих я - оказа се, че цели осем години са минали от този момент – и заглавието, което преди време изглеждаше безтактно, в този момент към този момент звучи напряко предизвикателно.
Всеки българин, който е с целия си, ще реши, че го майтапя – тъй като знае, че тия две, другояче почтени думи – " българин “ и " благополучие “ - е невероятно да се съчетаят по никакъв метод. Дори под ничие знаме – а в случай че въобще има такова знаме, на него би трябвало да бъдат извезани думите " Дий, воле, дий “. Не им отдаваме изключително значение, в редките случаи, когато се сетим за тях – и по този начин заобикаляме да проумеем до дъното Яворовото предусещане – с всичката му печал и жлъч даже.
Осем години по-късно ние продължаваме да оглавяваме всички срамни ранглисти.
Първенци сме най-много в класацията за волско самообладание.
Евроатлантически вол, но вол.
И постоянно сме първи на всяка опашка за неистини. Може да са най-блудкавите или пък най-арогантните, само че ние сме си там.
Не се наситихме да ни мамят.
Наскоро ни оповестиха, че живеем най-кратко, само че пък сме били най-щастливи. Дий, воле, дий.
Тази композиция може да бъде понесена единствено от един вол, оглупял вол - живееш минимум, обаче, ойларипи, си най-доволен от това.
Думите в " Мила родино “ би трябвало да се посместят и да поберат и това просветление.
Българското време като че ли е спряло – или в случай че се движи, то е с точността и ентусиазма на българските държавни железници. Наскоро купили нови вагони, само че те пък се оказали без климатици. Търпи, воле, търпи.
В " ония “ години все се утешавахме с теорията на Гачев за " ускореното развиване “. Управниците на Прехода обаче настояват, че въпросното развиване било лъжливо, подправено. Заради това, те избраха трийсетина години да не вършат нищо. И Влакът все закъснява и закъснява и е цяло знамение, че въобще се тътри някак си.
Никой към този момент не брои закъсненията – не на окаяното БДЖ, а на Българското Време. Вече въобще не се съизмерваме, даже със личното си Минало – стига ни лъжата, че сме най-щастливи от всички, макар че мрем като мухи.
Ерофеев споделяше, че Русия е страна, която създава човешко злощастие. Ами, ние в какво сме се трансформирали – даваме ли си сметка за това?
Дали не сме се примирили с думите на един публицист, че " Животът е да се валяш в несгоди “?
Американската Декларация за независимостта споделя, че всички хора имат право да търсят щастието. А Скот Търоу изобретателно допълваше - само че не и че могат да го намерят.
А и по какъв начин да търсиш благополучие, когато нямаш визия, какво съставлява то – и таман това е огромният проблем в нашия случай.
И по този начин даже не забелязваш, че обитаваш една Джунгла: в която хранилища за взривни субстанции всеки миг могат да ти обезпечат безвъзмездна илюминация, морето изхвърля саркофази, крокодили съжителстват с хора, олимпийските ни състезатели са мелези, а замяна на бебета в родилен дом се санкционира от съда с 70 хиляди лв..
Това си е напряко държава-фантом – към този момент с мътно ДНК след безразборните й съешвания.
Темата за крушението въобще не занимава днешните властници – то като че ли въобще не съществува, те пък като че ли не съжителстват в едно и също време с елементарните хора.
Със сигурност крокодилите им са по-интересни, евентуално са чували, че те не се нападателни хищници-преследвачи, спотайват се и мързеливо чакат плячката сама да се натъкне на тях – също като добродушният ни народец. Неговата доверчивост е неизчерпаема – а съчетана с търпимостта се трансформира в нещо съдбовно.
В предходната си дописка загатнах за някои решения на Костов, които се отразиха пагубно върху " състояването “ на страната ни в Ерата на Прехода – и бях репликиран от една дама с думите " Стига с този Костов “.
Няма избавление от това нашенско " Стига “- каквито и несгоди да ни сполетяват, все ще се откри някой фалцетен гласец да ни приканва с това " стига “, то е безконечният апел към примирие, поради което Българското Време си остава все така безжизнено.
Примирението заличи и мярата ни за пълностоен живот.
Нападаме като скакалци Гърция - под присмехулния взор на съседите ни, салатата им цадзики е нашето успокоение, и даже освобождение, бягаме на юг – не за друго, а тъй като по този начин бягаме от себе си.
Навремето Левчев написа популярното си стихотворение " Гърците, които си отиват “, отдадено на прелестния художник Михалис Гарудис – а в този момент ние си отиваме, въпреки и единствено за уикенда. После изкарваме някак петте дни до идващия уикенд – дий, воле, дий – сетне е ред на идващото избавление, с многочасовото висене на границата, с цадзикито и всички останали салтанати, които се поставят на един изцяло комплициран Народ, който няма нищо срещу да го заблуждават, че е някак " благополучен “ – нашенското благополучие, което би трябвало да пристигна с цадзикито.
Впрочем, ето един факт, с който по-лесно ще преглъщаме проклетото цадзики: съгласно Националния статистически институт, 44% от популацията на страната или към 2 милиона и осемстотин хиляди българи не могат да си разрешат едноседмична отмора през лятото.
Ето и други скорошни данни за Великото Българско Пропадане:
- 18% от популацията на страната живее в тежки материални и обществени лишения;
- 46,7 % от хората нямат задоволително заделени пари, с цел да посрещнат непредвидени разходи;
- 20,7 % не могат да отопляват задоволително добре дома си;
- 22 % не могат да похарчат всяка седмица дребна сума пари за персонални нужди;
- 20,6 % са под линията на бедността;
- 30,9 % от децата на възраст до 15 години изпитват материални лишения;
- 14,6 % от фамилиите от двама родители с едно дете живеят в бедност;
- и внимание: родителите на 14,5 % от децата не могат да им
купят книги!
Според световно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване, извършено в 21 страни от четири континента, в България 71% от 15-годишните възпитаници имат намерение да продължат образованието си в университет – в останалите страни този % приблизително е 84. Всяко трето българче не желае тапия за висше обучение.
В подмяна на това, нашите възпитаници са по-щастливи от междинните индикатори в останалите проучвани страни.
Ах, това българско благополучие!
Може би това се дължи на обстоятелството, че 40% от 15-годишните български възпитаници са пушили цигари или са пили алкохол най-малко един път в живота си – при 17% приблизително за другите страни.
40% против 17%.
Работата е ясна: добре се виждат контурите на бъдещето Българско Щастие.
Наздраве!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ