И Вие ли обичате кучета? Ако е така, прочетете наблюденията

И Вие ли обичате кучета? Ако е по този начин, прочетете наблюденията на Ивайло Дичев. Може би ще кажете: лековато писание. Но кучетата и техните притежатели отразяват значими характерности на днешните общества. Не единствено в България.

Поговорката е сбъркана, би трябвало да бъде: „ храни куче да те обича “. " Котешки " човек като мен, привикнал с егоистичния, затворен темперамент на това животно, остарял знак на Сатаната, не може да не бъде изумен от любовта на кучето, което квичи, танцува, ближе, подскача по вас с кални крайници – след единствено някакви 10 минути неявяване. Как да не повярваш на легендата за това, дето умряло от апетит, тъй като не желало да се махне от гроба на притежателя си? За опитомяването на кучето през последния ледников интервал на палеолита споделят, че станало на правилото „ оцеляват най-дружелюбните “ – в еволюцията съумели тези вълци, които се приспособили към човешката група и почнали да споделят остатъците от храната й.

" Онзи с Блеки " и " дамата с Джина "

Така или другояче, тази най-първа симбиоза с различен биологичен тип е белязала надълбоко и самите нас. Разхождащите кучета в парка сме като на родителска среща – знаем се като „ оня с Блеки “, „ дамата с Джина “. Нещо повече, кучешкият собственик надълбоко се наскърбява, когато му кажат, че доста нещо е надебелял, и изпада в откровена еуфория, когато му създадат комплимент – имам поради не на индивида, а на любимеца, за който тези неща се споделят ребром.

Битува вярване, че кучето наподобява на притежателя си, тъй като показва дълбоки, несъзнавани негови черти. Наблюдаваш смесените двойки и те изкушават паралели: ами ето, същият отегчителен взор на индивида и песа, същото упорството, с което единият масажира телефона си, а другият рови дупки. Дали злобният възпитава кучето си да е неприятно или назад, избира си куче, което е като него – това оставяме на кучешките психоаналитици, които несъмнено скоро ще се появят и в България. (Ако кажете, че моят супер-дружелюбен Бигъл не отразява характера ми, ще ви отговоря, че той си има двама господари и по любезност се е метнал на жена ми, а на мен евентуално по това, че непрестанно се губи).

Ивайло Дичев и Бигъл - или Бигъл и Ивайло Дичев?

Кучетата като етикети на обществените йерархии

И тъй като сме в общество, кучетата естествено са почнали да показват и обществените йерархии. Най-изисканите и скъпи породи, несъмнено, няма да видите в парка – те ви гледат пренебрежително от задното стъкло на джипа, поспрял за момент на светофара. Социо-психологическата типология на кучетата ще ни каже доста за обществото. Едни ги водят на световна разходка, други ги държат вързани; едни се къпят със специфични шампоани, други се хранят скрито край боклукчийската кофа. Пред застрашителния Мастиф скриват в чантата фризирана Чихуахуа;, протестирайки против монументалния Сан Бернар. Не знам дали различен скотски тип се е разклонил в толкоз разновидности – самата селекция през хилядолетията очевидно е целяла точно това, да сътвори многочислени видове идентификации. И удивителното е, че всичките тези супер-различни породи се разпознават като кучета – дори пробват да се развъждат между тях, макар волята на притежателите. Тук имаме метафора, нали по този начин?

На кучешката поляна в „ Борисова “ се разделяме на породи и „ удивителни мелези “, както го е споделил Валери Петров. На страната на първите стопани е стилът, такъмите, прическите, дисциплинираното преследване на топка. Не подценявайте обаче вторите – те печелят моралната премия поради това, че се грижат за животни, изоставени от неприятни хора.

Вържат ли те някъде - ти браниш това място

Скитащите кучета слагат притежателите пред комплицирана морална алтернатива: от една страна те заплашват любимците им с заболявания и паразити, от друга - може ли Хомо канинис да желае зло на друго куче? Само в случай че душевността му се демонстрира посредством доста злобен Питбул. Важен детайл на прехода в градовете ни бяха едни кучешки мрежи на опозиция, в които се включваха от една страна жалостиви бабички, от друга – съзнателни природозащитници: изхранваха уличните животни, криеха ги от общинската компания, когато се подадè сигнал, че идва инспекция. И до през днешния ден уличните животни са живи и здрави, въпреки малко кастрирани - лежат даже зад Народното събрание в София.

Но най-нетърпимо морално тестване за градския кучкар е българското село – там културната традиция изисква животните да се държат оковани на метър и нещо верига. Нашият любим отива да ги подуши, да помаха с опашка, а те реват и скачат безсилно. Местните са забелязали, че куче, което не е вързано, не лае същински съществено – евентуално оковите го привързват към мястото, което то стартира да брани (пак метафора!). И защо би им било да хранят кротко куче? По едно време пробвах да трансформира нравите, където имаме вила - убеждавах съседите да пускат понякога животното си, приведено в робско положение. Успях, а то ухапа моето - и битката ми за кучешки правдини завърши.  

Взимаме куче, с цел да кажем на света нещо за себе си

Превръщането на социалистическата интелигенция в квази-класа през 70-е си имаше своите кучешки измерения – един път тя даже се осмели да стачкува против опитите милицията да избива скитащи кучета, което беше нечувана смелост за времето. Ловът, несъмнено, е аристократично занятие, а той върви с кучето. Ловните дружинки бяха централна институция на комунистическата власт. Има ги и през днешния ден, само че конкуренцията на голф-клубове и яхти мощно занижи ролята им.

Кой на кого е стопанин?

Истинският статус на индивида си обаче кучето придава тогава, когато не принася никаква изгода – нито пази, нито ловува. „ Куче поради самото куче “, в случай че преразказвам Готие. Което отглеждаш с идеална цел, така както култивираш личния си жанр и еднаквост. Голо или космато, смешно или ужасно, натъртено или ефирно, локално или екзотично?

Този инстикт го има и до в този момент. Помислете единствено по кое време решаваме да вземем куче? Казваме, че е поради детето - да се научело да се грижи за някого. Детето, несъмнено, вятър го вее – в идващия миг то към този момент желае рибки. Нека сме наясно: взимаме куче, с цел да кажем на света нещо за себе си. Ето на, установихме се, построихме апартамент, намерихме своето място – напълно като тези щастливи фамилии, които познаваме от американските филми. Имаме привички, образ, темп на живот. Може би по този начин се предпазваме и от злощастие – от бракоразвод, загуба на заплата, болест, насилствена емиграция.

Все събития, след които алтер егото ни нормално се озовава на улицата.