И при вас ли бе така?
И вие ли като деца си мислехте, че бонбоните и ракията на гробищата се оставят, с цел да може мъртвите да излизат от гробовете и да ги изяждат?
И вие ли стъпвахте с обувки из целия апартамент преди да излезете, тъй като сте не запомнили нещо и го търсите?
И вие ли сте падали от леглото, а на сутринта сте се смели на себе си?
И вие ли спахте на студената страна на възглавницата?
И вие ли съжалявате, че не спахте в детската градина, когато ви пазеха безшумно?
И вие ли като деца призовавахте духове?
И вие ли като деца когато си перяхте чорапите, вкарвахте в него сапун и се опитвахте да го напълните с вода?
И вие ли като деца се криехте в калъфа на юргана?
И вие ли в детството си строихте колиби от столове и одеяла?
И вие ли като деца, до момента в който си миехте косата, си правехте всякакви фигурки и прически?
И вие ли като деца вярвахте, че огромните комари имат малария и че в случай че хванете жаба в ръка, ще хванете краста?
А помните ли по какъв начин в детската градина се съревновавахме на кого родителите ще дойдат най-бързо? Особено в петък…
И вие ли в детството си се бояхте, когато родителите ви закопчаваха якето, че ципът ще ви прискрипе брадичката?
И вие ли имахте ръкавици с връвчици?
А помните ли когато си играехме на магазин и листата бяха пари?
Кой не е вярвал като дете, че играчките нощем оживяват?
А помните ли огромните стенни часовници във тип на елементарни ръчни?
И вие ли като деца, когато ви прескочат, се страхувахте, че няма да пораснете и молехте да ви прескочат назад?
И вие ли като деца крещяхте на хората от терасата, а след това внезапно залягахте, с цел да не ви видят?
И вие ли когато бяхте дребни, при типа на часовете 11:11, 22:22 или 00:00 си намисляхте предпочитание?
И вие ли като, когато изключвахте светлината, в тъмнината се стараехте допустимо най-бързо да скочите в леглото, с цел да не изскочи някоя ръка отдолу под него и да ви хване за крайници?
И вие ли като деца взимахте да спи с вас някоя играчка и мислейки, че другите ще се обидят, взимахте всички други?
И вие ли в детството си мислехте, че човешкото сърце наподобява по този начин – ♥?
И вие ли като деца бяхте отдалеченото на родителите ви?
И вие ли, когато през нощта ходихте до тоалетна, си мислихте, че нещо стои в тъмния ъгъл? И вие ли се бояхте да се погледнете в огледалото в банята? А след това хуквахте на тичешком към леглото, мислейки, че има някой под него?
И по-късно се страхувахте да провесите ръка или крайник от леглото си, с цел да не ги хване някой/отхапе/отреже?
И най-после се сгушвахте под одеялото и се потяхте там, само че въпреки всичко не излизахте? Като след това правехте маааалък процеп, с цел да има въпреки всичко някакъв достъп на въздух?
И вие ли, когато четете това, се усмихвате, разпознавайки себе си…:)
