Агнешка Смочинска представи филма си "Мълчаливите близначки" в София
И в това 27-мо издание на София филм фест (СФФ) имахме опция да се срещнем с изключителната майсторка на женския облик - полската режисьорка Агнешка Смочинска. " Мълчаливите близначки " е третият ѝ филм, с който тя се показва пред българските кинозрители, и то все на този фестивал. Намираме го в раздела " Киното през днешния ден - огромните майстори ".
Дебютът е с " Дъщерите на дансинга ", с премиера в края на декември 2015 година на 40-ия кино фестивал в Гдиня, където тя печели премията за режисьорски дебют и грим; незабавно по-късно от международния фестивал на самостоятелното кино " Сънданс " (януари 2016) получава Специалната премия на журито за неповторима визия и дизайн; а през март го показа и на XX Международен кино фестивал " София филм фест ", все премията на младежкото жури на фестивала и взе участие в Sofia Meetings за втория си филм - " Фуга ". Представи го, откри сътрудници, направи го и отиде на Кан `18.
Там международната му премиера беше селектирана в конкурсната стратегия на " Седмица на рецензията ". Подобен е пътят и на " Мълчаливите близначки ", като за третия към този момент е доста по-лесно, минавайки през пазара на авторитетния интернационално приет София мийтингс, за кино планове и филми, да е една от сензациите в Кан, в програмата " Особен взор ".
И няма по какъв начин да не е сензация, детайлизиран по всички линии: и като сюжет - базирайки се напълно на същинска, психически завладяваща житейска история; и като актьорска игра - Летиша Райт и Тамара Лорънс, в ролята на двете сестри; и като режисьорски прийом. Той е от филмите, които не се не помнят, тъй като сюжетът е толкоз неуместен, тъкмо тъй като е същински (близначки, които по лично съглашение поддържат връзка само посред си), че сигурно ще остане като коректив за филмите, които ще гледаме оттук насетне.
Филмът " Мълчаливите близначки " Полша-Великобритания-САЩ, 2022, получава премията за най-хубаво актьорско осъществяване, присъдена на Райт и Лорънс от Британските самостоятелни кино награди, а на Полския кино фестивал в Гдиня е почетен с четири наградата, в това число с огромната премия " Златни лъвове " за най-хубав филм.
На СФФ беше показан единствено с две прожекции.
© СФФ
Агнешка Смочинска
А ето го коментара на Агнешка Смочинска след прожекцията в диалог с публиката:
" Мълчаливите близначки " е доста специфичен филм. Когато за първи път прочетох сюжета, когато разбрах историята на двете сестри - Джун и Дженифър Гибънс, не можех да допускам, че е същинска. Потресе ме, техните страсти също ме потресоха, прибавих и анимация при започване на кино лентата. Почти всичко, което ще видите, е същинско.
Прочетох книгата, чийто създател е журналистката Марджъри Уолъс. Репортерката също ще я видите във кино лентата. Има материал, писан от самите сестри - някои от поемите им, дневниците им са приспособени, текстовете на песните също са техни.
Филмът е сниман в Полша, въпреки действието да става в Уелс.
Беше ни мъчно поради дълбочината, с която искахме да влезем доста във вътрешността в героите. Те са от Барбадос, ние целият екип сме от Полша. Питахме се по какъв начин да го създадем, по тази причина беше значимо да използваме книгата на журналистката. Освен това ние сме бели хора, двете героини са чернокожи, както и актрисите - Тамара и Летиша. Има документален филм в You Tube - Мълчаливите сестри - със свидетелства на фамилиите им, на хората към тях. Има материали, записи, снети от учебното заведение им. Но като материал най-важното бяха техните дневници.
Те са били доста съзнателни в процеса на това, което желаят да изразят, всичко, което минава през тях и през главите им. И този пакт, който са сключили, съглашението да не приказват, което ги отделя от света. Искаше ми се с кино лентата да прибавя нов взор - да ги забележим и като хора, като човешки същества. А не само като две зли близначки.
Работата по кино лентата беше при пандемията, по тази причина имахме време със звуковите режисьори, с оператора, с всички, които се занимаваха с визията на кино лентата, да влезем надълбоко в материала, да прекараме много време с актрисите, които другояче са заети, само че тогава имаха повече време. Заедно се опитахме да разберем през какво са минали близначките, какво са изпитали. Освен самата книга и биографичните данни, беше значимо да се срещнем и с това, което са оставили като написано.
В такива истории ме впечатлява връзката, която сестрите споделят. Аз нямам сестра, само че в фамилията на майка ми са били 7 деца, израсли без майка. Това, което съм забелязвала, е какъв брой любов има сред тях, някаква токсичност на тази връзка, може би това, което ми е забавно е Фройдиският ѝ капацитет, не знам. Със сигурност беше значимо, че имаше и всеотдайност. Но към този момент изчерпах тази тематика. Това са може би 4 или 6 години от живота ми, не желая да се дублирам повече, до момента беше доста забавно.
Филмът стъпва върху дневници, документи и същинска история, само че къде е намесата Ви като режисьор, с цел да стане единната линия най-после?
- Книгата от журналистката е биографична, в нея всичко е непосредствено от техните дневници. Адаптирано от писателката Андреа Сийгъл (Andrea Seigel), основала сюжета. Това което виждаме и в едното, и в другото им учебно заведение, че са били обект на тормоз, е истина. Че Джун не е желала да яде без наличието на Дженифър. Взето е от техните трудове.
Като цяло - присъединили сме като запис техните къси истории, попадат и като роман, и като особено стилизирана сцена. Така че имахме два типа подиуми: действителността, която е детайлна и ни е дадена; и стилизираност, която сме взели от техните трудове.
Сцената с момчетата и любовта - в действителност се е случило. Както и това, че би трябвало да ги одобряват в психиатричната болница Броудмур - най-лошата във Англия, в света.
И това осъзнаване че не могат да живеят дружно, не могат да живеят и разграничени, е по техните думи.
Полученото известие, че могат да бъдат превозени в Уелс - също е правилно, и че по пътя Дженифър умира. И Джун, и журналистката считат че решението ѝ да не е жива е преднамерено. Когато Джун видя филмовия откъс (0самата тя сподели, че желае да го гледа), удостовери: по този начин беше! Направила го е, тъй като е желала да ме освободи от себе си.
Текстът на песента най-после също е написана от Дженифър.
© СФФ
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Дебютът е с " Дъщерите на дансинга ", с премиера в края на декември 2015 година на 40-ия кино фестивал в Гдиня, където тя печели премията за режисьорски дебют и грим; незабавно по-късно от международния фестивал на самостоятелното кино " Сънданс " (януари 2016) получава Специалната премия на журито за неповторима визия и дизайн; а през март го показа и на XX Международен кино фестивал " София филм фест ", все премията на младежкото жури на фестивала и взе участие в Sofia Meetings за втория си филм - " Фуга ". Представи го, откри сътрудници, направи го и отиде на Кан `18.
Там международната му премиера беше селектирана в конкурсната стратегия на " Седмица на рецензията ". Подобен е пътят и на " Мълчаливите близначки ", като за третия към този момент е доста по-лесно, минавайки през пазара на авторитетния интернационално приет София мийтингс, за кино планове и филми, да е една от сензациите в Кан, в програмата " Особен взор ".
И няма по какъв начин да не е сензация, детайлизиран по всички линии: и като сюжет - базирайки се напълно на същинска, психически завладяваща житейска история; и като актьорска игра - Летиша Райт и Тамара Лорънс, в ролята на двете сестри; и като режисьорски прийом. Той е от филмите, които не се не помнят, тъй като сюжетът е толкоз неуместен, тъкмо тъй като е същински (близначки, които по лично съглашение поддържат връзка само посред си), че сигурно ще остане като коректив за филмите, които ще гледаме оттук насетне.
Филмът " Мълчаливите близначки " Полша-Великобритания-САЩ, 2022, получава премията за най-хубаво актьорско осъществяване, присъдена на Райт и Лорънс от Британските самостоятелни кино награди, а на Полския кино фестивал в Гдиня е почетен с четири наградата, в това число с огромната премия " Златни лъвове " за най-хубав филм.
На СФФ беше показан единствено с две прожекции.
© СФФ
Агнешка Смочинска
А ето го коментара на Агнешка Смочинска след прожекцията в диалог с публиката:
" Мълчаливите близначки " е доста специфичен филм. Когато за първи път прочетох сюжета, когато разбрах историята на двете сестри - Джун и Дженифър Гибънс, не можех да допускам, че е същинска. Потресе ме, техните страсти също ме потресоха, прибавих и анимация при започване на кино лентата. Почти всичко, което ще видите, е същинско.
Прочетох книгата, чийто създател е журналистката Марджъри Уолъс. Репортерката също ще я видите във кино лентата. Има материал, писан от самите сестри - някои от поемите им, дневниците им са приспособени, текстовете на песните също са техни.
Филмът е сниман в Полша, въпреки действието да става в Уелс.
Беше ни мъчно поради дълбочината, с която искахме да влезем доста във вътрешността в героите. Те са от Барбадос, ние целият екип сме от Полша. Питахме се по какъв начин да го създадем, по тази причина беше значимо да използваме книгата на журналистката. Освен това ние сме бели хора, двете героини са чернокожи, както и актрисите - Тамара и Летиша. Има документален филм в You Tube - Мълчаливите сестри - със свидетелства на фамилиите им, на хората към тях. Има материали, записи, снети от учебното заведение им. Но като материал най-важното бяха техните дневници.
Те са били доста съзнателни в процеса на това, което желаят да изразят, всичко, което минава през тях и през главите им. И този пакт, който са сключили, съглашението да не приказват, което ги отделя от света. Искаше ми се с кино лентата да прибавя нов взор - да ги забележим и като хора, като човешки същества. А не само като две зли близначки.
Работата по кино лентата беше при пандемията, по тази причина имахме време със звуковите режисьори, с оператора, с всички, които се занимаваха с визията на кино лентата, да влезем надълбоко в материала, да прекараме много време с актрисите, които другояче са заети, само че тогава имаха повече време. Заедно се опитахме да разберем през какво са минали близначките, какво са изпитали. Освен самата книга и биографичните данни, беше значимо да се срещнем и с това, което са оставили като написано.
В такива истории ме впечатлява връзката, която сестрите споделят. Аз нямам сестра, само че в фамилията на майка ми са били 7 деца, израсли без майка. Това, което съм забелязвала, е какъв брой любов има сред тях, някаква токсичност на тази връзка, може би това, което ми е забавно е Фройдиският ѝ капацитет, не знам. Със сигурност беше значимо, че имаше и всеотдайност. Но към този момент изчерпах тази тематика. Това са може би 4 или 6 години от живота ми, не желая да се дублирам повече, до момента беше доста забавно.
Филмът стъпва върху дневници, документи и същинска история, само че къде е намесата Ви като режисьор, с цел да стане единната линия най-после?
- Книгата от журналистката е биографична, в нея всичко е непосредствено от техните дневници. Адаптирано от писателката Андреа Сийгъл (Andrea Seigel), основала сюжета. Това което виждаме и в едното, и в другото им учебно заведение, че са били обект на тормоз, е истина. Че Джун не е желала да яде без наличието на Дженифър. Взето е от техните трудове.
Като цяло - присъединили сме като запис техните къси истории, попадат и като роман, и като особено стилизирана сцена. Така че имахме два типа подиуми: действителността, която е детайлна и ни е дадена; и стилизираност, която сме взели от техните трудове.
Сцената с момчетата и любовта - в действителност се е случило. Както и това, че би трябвало да ги одобряват в психиатричната болница Броудмур - най-лошата във Англия, в света.
И това осъзнаване че не могат да живеят дружно, не могат да живеят и разграничени, е по техните думи.
Полученото известие, че могат да бъдат превозени в Уелс - също е правилно, и че по пътя Дженифър умира. И Джун, и журналистката считат че решението ѝ да не е жива е преднамерено. Когато Джун видя филмовия откъс (0самата тя сподели, че желае да го гледа), удостовери: по този начин беше! Направила го е, тъй като е желала да ме освободи от себе си.
Текстът на песента най-после също е написана от Дженифър.
© СФФ
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ