И в старата традиция боядисвали яйца в събота, ако не

И в остарялата традиция боядисвали яйца в събота, в случай че не са съумели да го създадат в четвъртък. За разлика от през днешния ден обаче, когато това се прави по-често, в предишното е било по изключение. Във всички случаи яйцата би трябвало да се боядисват преди обяд, дори по изгрев слънце – при започване на деня, с цел да е напред, да е на положително, да е на повишаване на деня и на светлината. Това сподели в изявление за БГНЕС проф. дфн Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).

Малко неща са се запазили до през днешния ден от това по какъв начин са чествали старите българи, само че от старите записи може да се съди, че Великден, несъмнено, е бил доста значим празник. „ Ако вършим съпоставяне сред църковен и национален календар, то най-големият празник за националния не е Великден, а Коледа, само че Великден е най-големият празник за християнската черква, тъй като Бог възкръсва. Това съответствува с концепцията за съживяване, което се случва и със самата природа по нашите ширини. То е обвързвано и с очакванията за възобновяване на живота, за новия календарен и аграрни цикъл, за положителното начало, за плодородието, берекета, който би трябвало да следва от едно добре сложено ново начало ”, описа професорът.

В дните към Великден в предишното е било неразрешено в сряда да се работи женска работа, а на Велики четвъртък да се работи всякаква работа.

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. „ Това е било огромно събитие и броят на яйцата, които са се боядисвали, е бил забележителен. Събирали са се яйца по време на целия пост, изключително скъпи са били яйцата, снесени на самия четвъртък, тъй като те са по този начин да се каже „ велики яйца ”, уточни проф. Георгиева. Първото яйце е било алено, несъмнено. Боядисвали са възрастните дами. „ Момите и най-малките тогава не са били допускани в помещението, в което се боядисва, за разлика от през днешния ден, когато те доста се радват да вземат участие в шаренето на яйцата. Яйцата на първо време са се преброявали. Ако семейството е огромна, яйцата е можело да наброяват 500-600, тъй като те би трябвало да стигнат да има за самата фамилия до Спасовден, което е на 40-тия ден след Възкресение. Трябвало е да има яйца за всички странници, посетители, родственици, всеки, който мине получава яйце, т.е. те би трябвало в действителност да са съществено количество. Дори бедняк да почука на вратата би трябвало да му се даде яйце, тъй като другояче се има вяра, че в случай че не се даде, ще се изгуби берекетът в къщата, т.е. самата къща ще пострада от това, че не са великодушни хората, че няма яйца да дарят странника, пасажера или инцидентно минаващия човек ”, сподели Албена Георгиева. В четвъртък се меси и празничният самун. Тогава се възобновява квасът в къщата, с него се месят първите хлябове. „ Козунаците са вносно традиция, която идва след Възраждането на първо време в градовете. Днес и аз не бих се лишила от козунака, само че в предишното в действителност е имало празничен самун. Великденските хлябове доста са напомняли на коледните по своята декорация, по шарките. Особеното при великденските хлябове е, че в тях се поставят червени или бели яйца ”, уточни тя.

В петък, който е един печален ден от позиция на християнската вяра, неслучайно е неразрешена всякаква работа. „ Много забавно е, че таман в петък се изписват писаните яйца. Когато се каже: гледат го като писано яйце – не се има поради просто шарено яйце, а това, което се рисува особено. Това са специфичните яйца, които се подаряват на най-важните и най-близките хора. За момата това е годеникът, за към този момент женената жена това е нейният брачен партньор, свекърът, родителите й, деверът, кръстникът, кумът – значими хора, които тя почита, които обича. И съгласно това по какъв начин е вложила умеенето си да нарисува яйцето, проличава и нейното отношение към тях. Тези яйца не се ядат, с тях не се чукат, а този, който получи такова яйце, го поставя на персонално място в къщата, с цел да го видят всички и да знаят, че той е почитан, обичан, скъп и на него му се вършат специфични дарове, това са почетни дарове. От там е и тази сентенция: Гледат го като писано яйце ”, описа професорът.

В събота също се боядисват яйца, в случай че хората не са съумели да го създадат в четвъртък. „ Това обаче е мъчно обяснимо в миналото, през днешния ден по-често се случва по този начин, тъй като хората са на работа в четвъртък. Но във всички случаи в остарялата традиция трябвало да се боядисват яйцата преди обяд, дори по изгрев слънце, при започване на деня, с цел да е напред, да е на положително, да е на повишаване на деня, когато идва повече светлина. Така първото яйце постоянно е алено, с него се прави баене на лицето на децата и на момите, и на младите невести – обикаля се с яйцето лицето, като се назовава да са бели и червени.То е и с цел да не хващат уроки и да бъдат здрави и витални през цялата година. Това алено яйце се поставя пред фамилната икона и се пази до другата година, когато се заменя с новото и се гледа какво е остарялото. Като се счупи, в случай че остарялото яйце е сухо значи няма да е доста плодородна годината, в случай че се е вмирисало също не е на добре, хубаво е когато е непокътнато ”, описа тя. Понякога аленото яйце се заравяло в равнищата, с цел да няма градушка, или се мушка при пашкулите на бубите, с цел да са защитени от заболявания. „ Тоест, то е доста значимо яйце, с което се вършат вълшебен предпазвания – да пази и къщата, и местата, на които се слага ”, заключи специалистът.

Важният ден в действителност е Великден. „ В този ден в предишното възрастните дами преди да отидат на черква е трябвало да отидат на гробищата, с цел да почетат мъртвите, тъй като Великден в действителност е обвързван както с обновяването, по този начин и със гибелта. Той е възкръсването на Христос и би трябвало да се почетат мъртвите, с което се демонстрира първо респект към тях, само че и в някакъв смисъл тяхното помнене, безконечен живот в душите, в мислите на тези, които са ги погребали ”, описа Албена Георгиева. Професорът уточни, че на черква ходели по-скоро по-възрастните дами, младите фамилии трябвало да създадат така наречен реверанс. „ Тоест да посетят най-важните, околните си хора. Обикновено първия ден на Великден се върви у кума, носят му храна, която включва и празничен самун. Интересно е, че хората не си потеглят с празни ръце. Торбата, която са занесли още веднъж им се напълва и с самун на кумата, измесен особено за невестата ”, уточни проф. Георгиева.

Докато женените отиват на посетители, в същото време момите, които са лазарували, отиват на посетители у своята кумица – тази, която в била определена на Цветница с обреда кумичане. „ Носят й дарове – отново храни, като отговяват, тъй като те цяла седмица не й приказват и пазят безмълвие пред нея, почитат я – това се случва с яйце, което й носят, и с яйцата, които си разменят с нея. След това отиват на люлки ”, описа специалистът. Ергените връзват люлките, момите пеят. „ Всеки ерген би трябвало да залюлее момата, която харесва, която обича. Вярвало се е, че откакто се люлеят на люлките, ще бъдат доста здрави и второ – момите не могат да бъдат залюбени от дракон ”, разкри професорът.

Тя уточни, че в цялата великденска обредност прозира една антична посветителна моминска обредност. „ Много от знаците, които разчитат експертите, когато се взират в нея, водят към това, че в действителност са се посвещавали момите, както споделя Димитър Маринов: На Великден те се обличат като съвършени моми ” – т.е. с всички белези, които я демонстрират, че тя към този момент е мома, с китка, с накитите, с носията и че тя към този момент може да бъде любена и сватосвана ”, акцентира проф.Георгиева.

След люлките е имало хоро. Важното и любопитно за великденското хоро, както сподели експертът, е това, че то постоянно стартира с хоро на ария – обредно хоро, което се захваща от омъжени дами, а по-късно следват към този момент другите момински хора ”, описа професорът. /БГНЕС