И в новия брой 2/2022 година на сп. „ Летописи ” са включени проучвания на членовете на Българската академия на науките и изкуствата, настоящи на повика на Времето и тематиките на обществото. С болежка основният редактор на изданието, акад. доктор М. Каменова, сочи в обръщението си тревожните линии на разделяне сред българите, водачите им и властващия народен нихилизъм, разкриващ неумение за народополезна активност в името на същинските полезности: народ, независимост, народна власт. Темата за потребността от единство, като
залог за триумфа, е показана вълнуващо и в старинния притчов сказ-обръщение към членовете на Академията от ръководителя й, акад. Р. Леонидов – посредством ролята на „ духохранилището ни – Денят на националните будители ”.
В раздел „ Наука ” акад. проф. доктор Светослав Мартинов разкрива процесите на „ индикация, идентификация и диференциация на коксиели и рикетсии посредством полимеразни верижни реакции ”. Приложението на „ равновесни математически модели в пазарната стопанска система ” е изследвано от акад. проф. доктор Борис Михайлов. Същността на „ полезностите като иреални (априорни) и като действителни ” е показана в труда на акад. проф. доктор Георги Фотев. Акад. проф. доктор Трендафил Митев наблюдава битието на „ първите български буквари в Америка. ”
Раздел „ Изкуство – Литература ” в бр. 2 на сп. „ Летописи ” среща читателите с линии от креативната биография и разностранната активност на акад. Румен Леонидов - бележит български стихотворец, журналист, издател и публицист: персона с многопластови търсения и духовни пориви. Разделът стартира с известното му есе „ Уплашеният, дребният и нищожният човек ”, признато с възторженостти в 2014 година на Фестивала на поезията във Виница, Словения - и настоящо и през днешния ден. Умението на акад. Йордан Каменов (зам. гл. редактор) да изследва задълбочено освен явленията от литературната история, само че и тези от съвременността, го насочва към обоснована с документи изразена позиция на противоречие с съществени тези на журналиста и историк доктор Горан Благоев, изведени в „ Откритото (му) писмо до президента на Република България ” - във връзка 80-г. от разстрела на поета Н. Вапцаров. Сп. „ Летописи ” разгласява в броя както писмото на Благоев, по този начин и възгледите на акад. Каменов по казуса за концепциите и поетическото завещание на създателя Вапцаров.
Членът на публицистичната гилдия на сп. „ Летописи ” акад. доктор Иванка Денева взе участие в броя с неразучената тематика „ Човекът: себеосъществяване, блян и химера в поезията на Никола Вапцаров ”. В метода към нея е регистриран фактът, че при властващия в обществото ни нихилистичен метод към персони и събития, непризнателната памет отхвърли,(главно в политическото говорене и по „ извънлитературни съображения ”), приносите на знакови персони в изкуството и културата, измежду които - и на корифеите на перото Ив. Вазов и Хр.Ботев; не пощади и духовния свят на „ Огняроинтелигента ”. Авторката показва изказване, че другите системи на устройство – монархическата и тоталитарната - всяка в свое време, са употребявали Вапцаров еднообразно манипулативно за своите цели, провиждайки го като „ артист на рушителните детайли ” и „ служещия на непозната страна ” (nървата) или като „ емблематичния стихотворец на светлия блян и бъдеще ”(втората система.) Всъщност, разкривайки мизерното съществуване на народа и изискванията на наемния труд, неговият лирически воин зове и насочва събратята си към високите цели на по-достойния живот в един по-съвършен, свят: съгласно мене - повече този на фантазията, желанията и бляна. Идеала, който изповядват, ( в това число и поетическия) създателят и лирическият му воин, е хубав, сантиментален, само че и прекомерно ефимерен; изявява, обаче, своята хуманистична същина, въпиещ богатството на доста хора и реформиране на обществото. Тежненията им в активността и поетическото творчество са подчинени на алтруистични хрумвания и цели – за жал, прекомерно утопични... А в руслото на жаждата и стремленията към бъдещето на един мечтан, по-съвършен свят не трябва да забравяме, че „...утопията цели унищожаване на връзките на владичество и послушание и оттова – на неравенството в систематизиране на богатствата ”. Историческият ход сочи, обаче, че след 1944 година държавната машина на ръководство стори много несполучливи опити в „ интервала на развития социализъм ” да претвори изконната фантазия на Човека за „ равно систематизиране на общото ” и за „ унищожаване на частната благосъстоятелност ”: на дело новите властници сториха експроприираните благосъстояния свое владеене, а за непокорните приготвиха „ лагери за превъзпитание ”...
В брой 2 акад. М. Кадиев показва достиженията на изследователката и поетеса Ваня Ангелова, многочислените й креативен награди и последната - „ Гран при ”, за лирическата й книга, отдадена на Сергей Есенин, (с приложени строфи от нея.). В раздела акад. доктор М. Каменова разкрива многопластовия свят на проф. Боян Пенев, като „ незабравим книжовен критик и историк, ” с чието проучване – „ Автобиографията на Софроний Врачански ”, читателите се и срещат. Те научават сведения и за креативния път в разнообразни сфери на изява на доп. член на Академията Крася Титянова, както ще прочетат и нейни стихове. Акад. проф. Петър Петров показва пътя на първата жена-психоаналитик Лу Саломе, (приета в кръга на З. Фройд ) – във „ Встъпително есе към книгата „ Еротика и обич по Фройд ” от авторката. Приложени са и два фрагмента от книгата на акад. проф. доктор Венко Александров – за Моцарт и Антонио Салиери (от кн. „ Моцарт 265 години – през погледа на един доктор ”.
В броя са почетени и кръгли годишнини от рождението на видни членове на Академията: акад. проф. доктор Надка Бояджиева, в изявление с нея; на проектант акад. проф. доктор Николай Тулешков, (награден с орден „ Д-р Петър Берон ”); акад. доцент доктор Митко Димитров и акад. Александър Балкански. Представени са също информации: за активността на Театъра на словото, управителен от акад. Й. Каменов, както и за изявите на членовете на Академията за годината. 
