И в нашата страна бушува война. Война без бомби, борба

" И в нашата страна бушува война. Война без бомби, битка за оцеляване ", споделят 26-годишната Кристина и 24-годишният й брачен партньор Лука. Затова през лятото на 2015 те напущат родината си и подават молби за леговище в Германия.

Кристина и Лука* /Имената са изменени от редакцията/ са от Албания, която Берлин в това време дефинира като " сигурна страна " - по тази причина нейните поданици нямат съвсем никакъв късмет да получат бежански статут в Германия. Двамата млади албанци са наясно с това. Те обаче не желаят и да мислят за връщане в родината си: “Там нищо не е както би трябвало. Корупцията и проведената престъпност са повсеместни. А политиците изобщо не се и пробват да подобрят ситуацията. Тъкмо в противен случай: те го утежняват с всеки минал ден. Затова толкоз доста хора бягат от Албания “, оплакват се Кристина и Лука.

Над 52 000 албанци са поискали леговище в Германия

През предходната година в Германия са били регистрирани над 52 000 албански бежанци, сочи статистиката на Федералната работа за бежанците и миграцията. Спрямо данните от 2014 това значи растеж от над 640%. През 2015 албанците се подреждат на второ място след сирийците по броя на подадени молби за леговище в Германия.

“Как да пребивавам в Албания? Работех на половин ден и изкарвах единствено по 80 евро месечно “, споделя Кристина, която в действителност е учителка по британски, само че в последно време работела в кол-център, защото не е можела да си откри по-добра работа. “Аз работех като барман и получавах по 180 евро на месец “, прибавя Лука, който е приключил спортна академия. “Ние нямахме връзки, нито пък имахме пари, с които да подкупим някого. Затова и нямахме никакъв късмет да си намерим работа по нашите специалности “, описват младите албанци, които са настанени дружно с други 80 претенденти за леговище в бежански подслон в един от огромните градове на Северен-Рейн Вестфалия.

Не единствено бедността ги е предиздвикала да избягат от родината. “Лука е с черногорски генезис. А моите родители не одобряват хората от някогашна Югославия. За тях е неприемлив и фактът, че той е с две години по-малък от мен. Затова се оженихме скрито и дойдохме в Германия, защото имаме право на тримесечен престой без визи “, споделя Кристина.

" Най-хубавото нещо в Германия са хората "
В края на февруари двамата млади албанци чакат първото си дете. Лука откровено се надява да не бъдат екстрадирани, с цел да може щерка им да се роди в Германия. “В Албания опазването на здравето е под всякаква рецензия. Ако не дадеш на лекарите и сестрите пари в плик, просто не можеш да очакваш положително обслужване в лечебните заведения “, ядосва се Лука.

Стаята им в бежанския подслон е едвам към 10 кв.м. Тя е цялостна с чанти с бебешки облекла: все дарения и дарове, събирани за тях от немски доброволци. “Най-хубавото нещо в Германия са хората. Никога не съм си и представяла, че германците са толкоз благи и сърдечни хора “, усмихва се Кристина. Тя и Лука са единствените албанци в приюта, а и единственото семейство.

Кристина и Лука се оженили скрито

“Всички останали са сирийци или най-малко се показват за такива, тъй като другояче нямат късмет да получат леговище “, твърди Лука. Той споделя, че животът в приюта не е по никакъв начин елементарен. “Готвим си сами и би трябвало да си разделяме два котлона с останалите 80 души. Повечето от тях са млади мъже. Говори се, че вървят да крадат “.

Албания - сигурна страна?

През 2015 Германия е дала леговище на едвам 0,2% от албанските бежанци. В други страни възможностите им за леговище очевидно са надалеч по-големи. През предходната година Италия да вземем за пример е дала леговище на съвсем половината от албанските бежанци. Франция – на 10% от тях, а Швейцария – на 12%. Защо Кристина и Лука са пристигнали тъкмо в Германия? “В Италия сега е доста мъчно да си намериш работа. До Англия пък няма по какъв начин да стигнем, даже и да желаеме. Няма кой да ни даде визи за там. Някои албанци си купуват подправени италиански паспорти против 5000 евро, с които пътуват до Англия. Ние обаче нямаме толкоз пари “, споделя Лука.

Кристина утвърждава политиката на Ангела Меркел, която отвори вратите на Германия за сирийците. “Канцлерката обаче би трябвало да намерения и за хората от Балканите. Албания никога не е сигурна страна. Никой не напуща страната си без причина “, споделя тя и изяснява, че те желаят просто да живеят на несъмнено място, да могат да работят легално и да се грижат добре за детето си. “Нима желаеме толкоз доста? “

" Надеждата умира последна "
От 1 януари 2016 жителите на Албания имат право да стартират работа в Германия, стига някой да им предложи съответно работно място. Друго изискване е, да не са били регистрирани като бежанци през последните 24 месеца. Новото предписание важи и за останалите страни от Балканите, които към момента не са членки на Европейски Съюз.

Кристина и Лука обаче не виждат необикновен късмет в това. “За нас ще бъде съвсем невероятно да си намерим работа по този метод. Кандидатите би трябвало да приказват сигурно доста добре немски, а и бюрото по труда би трябвало да откри дали съответното работно място не може да бъде заето от немец или различен жител на Европейски Съюз, което усложнява цялата процедура “, споделя Кристина. Освен това документите могат да се подават единствено от Албания, което значи, че двамата би трябвало първо да се върнат в родината си. “Не ни остава нищо друго, с изключение на да се надяваме да не ни върнат назад, колкото и нереалистично да наподобява “, споделя Кристина и прибавя: “Надеждата умира последна “.