Реставратори“: Александруполис изчисти всичко българско
И в края на лятото по централните улици на Дедеагач най-честата непозната тирада, която се чува, е българската. Но какъв брой ли от българите знаят за трагичната орис на своите предшественици, и че минават около храмове, чието минало е изцяло заличено?
В този град, който през днешния ден се назовава Александруполис, се намира един от най-красивите български възрожденски храмове – остарялата българска черква " Св. Кирил и Методий “, която е осветена преди тъкмо 130 години.
Днес външният й тип е недокоснат, няма следи от никакви опустошения, само че всичко българско е заличено – фрески, икони, църковни такъми, надгробни плочи, описи с дарения, книжнина - всичко е унищожено.
Първите похищения стартират сред двете международни войни, само че през 1955 година стартира изтриването и на последната запетайка, която припомня, че този храм е български и е носел името на светите братя Кирил и Методий.
И през днешния ден вътре не престават да се правят " реставраторски “ действия.
Репортер на БГНЕС попита иконописец дали се намираме в остарелия храм, в който преди повече от век е бил български. Художникът необятно отвори очи и онемя, повдигна плещи, и след 10-ина секунди на тежък ужас отговори на британски " I don’t know “.
В началото на 20-и век болшинството от популацията съгласно всички интернационалните статистики е било българско, след това гръцко, и на трето – турско. В града се намира и красивият морски фар, който е считан за втори в Европа, той е на крайбрежната линия в съвършено положение и стърчи гордо на пристанището.
Именно това пристанище от пролетта насам е превърнато в едно от главните за прекачване на войски и военна техника, най-вече американска, в посока Украйна. Оттук минават бронетранспортьори, танкове и всякаква друга военна техника. Всеки би се запитал за какво е определено това малко пристанище за толкоз комплицирана и виновна логистична задача: И отговорът е елементарен: по този метод се заобикаля минираното Черно море, и по този начин техниката минава през България и Румъния до крайната си дестинация.
В Дедеагач, който през лятото живее главно от продажбата на сувенири и туризъм, тази година за малко време в града изчезнаха яйцата, пилешкото месо и цигарите. Това се случи по време на няколкодневния престой на американските войски, които кацнаха в града: това е една от закачките, която локалните хора описват в съвсем всяко едно кафене.
Пристанището сега се преглежда и като една опция в бъдеще да бъде превърнато в енергиен център, където да се построят два LNG терминала, които да доставят Гърция, България и Сърбия, както и други страни от Ютоизточна Европа с газ.
В този град, който през днешния ден се назовава Александруполис, се намира един от най-красивите български възрожденски храмове – остарялата българска черква " Св. Кирил и Методий “, която е осветена преди тъкмо 130 години.
Днес външният й тип е недокоснат, няма следи от никакви опустошения, само че всичко българско е заличено – фрески, икони, църковни такъми, надгробни плочи, описи с дарения, книжнина - всичко е унищожено.
Първите похищения стартират сред двете международни войни, само че през 1955 година стартира изтриването и на последната запетайка, която припомня, че този храм е български и е носел името на светите братя Кирил и Методий.
И през днешния ден вътре не престават да се правят " реставраторски “ действия.
Репортер на БГНЕС попита иконописец дали се намираме в остарелия храм, в който преди повече от век е бил български. Художникът необятно отвори очи и онемя, повдигна плещи, и след 10-ина секунди на тежък ужас отговори на британски " I don’t know “.
В началото на 20-и век болшинството от популацията съгласно всички интернационалните статистики е било българско, след това гръцко, и на трето – турско. В града се намира и красивият морски фар, който е считан за втори в Европа, той е на крайбрежната линия в съвършено положение и стърчи гордо на пристанището.
Именно това пристанище от пролетта насам е превърнато в едно от главните за прекачване на войски и военна техника, най-вече американска, в посока Украйна. Оттук минават бронетранспортьори, танкове и всякаква друга военна техника. Всеки би се запитал за какво е определено това малко пристанище за толкоз комплицирана и виновна логистична задача: И отговорът е елементарен: по този метод се заобикаля минираното Черно море, и по този начин техниката минава през България и Румъния до крайната си дестинация.
В Дедеагач, който през лятото живее главно от продажбата на сувенири и туризъм, тази година за малко време в града изчезнаха яйцата, пилешкото месо и цигарите. Това се случи по време на няколкодневния престой на американските войски, които кацнаха в града: това е една от закачките, която локалните хора описват в съвсем всяко едно кафене.
Пристанището сега се преглежда и като една опция в бъдеще да бъде превърнато в енергиен център, където да се построят два LNG терминала, които да доставят Гърция, България и Сърбия, както и други страни от Ютоизточна Европа с газ.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ