Индустриалният капитал в България: Ако искаме увеличаване на БВП, трябва работният ден да е 9 часа
И в държавния, и в частния бранш се желае с по-малко на брой служащи да се свърши цялата работа, тъй като ще се спести финансов запас, само че се стига до злоупотреби с отчитането и заплащането на ексклузивен труд.
Това съобщи пред Българска национална телевизия Валери Апостолов от КТ "Подкрепа " във връзка основаната работна група на държавно управление, синдикати и бизнес, която разисква да бъде повишен изключителният работен труд от 150 на 300 часа годишно. Това ще докара до увеличение на изключителният труд с един час и до 9-часов работен ден.
Апостолов даде образец с Унгария, където в края на 2018 година имаше всеобщи митинги, тъй като се изиска въвеждането на подобен закон, който бе наименуван "робски закон ".
Представителят на синдиката сподели още, че са алармирали, че 50% от труда, който се поставя, не се регистрира и второ - не се заплаща. Затова синдикатите са изрично срещу смяната, която бизнесът желае.
От своя страна Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България отбрани противоположната теза (АИКБ).
"Целта не е с едно и също количество хора да се свърши повече работа, тъй като сега има недостиг на работна ръка на пазара на труда и липса на квалифицирани експерти. В подобен случай, в случай че желаеме растеж на Брутният вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено посредством количествено увеличение на служащи, а посредством повече работа и увеличение на количеството на положения труд ", сподели Иванов.
Той изрично разгласи, че не е склонен с съперника си, че изключителният труд е нещо, което е доктрина.
"Той е неразрешен от Кодекса на труда, само че е непринуден и не може да се постави без единодушие на служащия ", сподели Иванов и уточни по какъв начин е по закон - в случай че се поставя ексклузивен труд в почивни дни - 50% в работни дни - 75% в почивни ди и 100% на публични празници.
От своя страна Валери Апостолов уточни, че да вземем за пример в превоза изключителният труд води до злополуки, а Европа върви към противоположното - 35-часова работна седмица.
Добрин Иванов от АИКБ посочи, че работният ден няма да стане 9 часа, а това ще се отнася единствено за предприятията, където има потребност, като да вземем за пример сферата на защитата, спешни обстановки и т.н.
Това съобщи пред Българска национална телевизия Валери Апостолов от КТ "Подкрепа " във връзка основаната работна група на държавно управление, синдикати и бизнес, която разисква да бъде повишен изключителният работен труд от 150 на 300 часа годишно. Това ще докара до увеличение на изключителният труд с един час и до 9-часов работен ден.
Апостолов даде образец с Унгария, където в края на 2018 година имаше всеобщи митинги, тъй като се изиска въвеждането на подобен закон, който бе наименуван "робски закон ".
Представителят на синдиката сподели още, че са алармирали, че 50% от труда, който се поставя, не се регистрира и второ - не се заплаща. Затова синдикатите са изрично срещу смяната, която бизнесът желае.
От своя страна Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България отбрани противоположната теза (АИКБ).
"Целта не е с едно и също количество хора да се свърши повече работа, тъй като сега има недостиг на работна ръка на пазара на труда и липса на квалифицирани експерти. В подобен случай, в случай че желаеме растеж на Брутният вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено посредством количествено увеличение на служащи, а посредством повече работа и увеличение на количеството на положения труд ", сподели Иванов.
Той изрично разгласи, че не е склонен с съперника си, че изключителният труд е нещо, което е доктрина.
"Той е неразрешен от Кодекса на труда, само че е непринуден и не може да се постави без единодушие на служащия ", сподели Иванов и уточни по какъв начин е по закон - в случай че се поставя ексклузивен труд в почивни дни - 50% в работни дни - 75% в почивни ди и 100% на публични празници.
От своя страна Валери Апостолов уточни, че да вземем за пример в превоза изключителният труд води до злополуки, а Европа върви към противоположното - 35-часова работна седмица.
Добрин Иванов от АИКБ посочи, че работният ден няма да стане 9 часа, а това ще се отнася единствено за предприятията, където има потребност, като да вземем за пример сферата на защитата, спешни обстановки и т.н.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ