И в Бургас, и в Пловдив има настроения за демонтаж

И в Бургас, и в Пловдив има настроения за ремонт на паметниците на Съветската войска. В останалите градове локалните политици не са поставяли въпроса, въпреки че съперници на постаментите са ги боядисвали в алено.

В Бургас, където тече полемика от дълги години, дори са признати правила за пренасяне на паметници. Най-важното изискване е да има най-малко 1000 подписа на жители в поддръжка на настояването. Никой не ги е събрал до момента. Многократно обаче е поставян въпросът за преместването на Альошата от центъра на града.

Стефан Петров от Организацията за протекция на българските жители твърди, че е

недопустимо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са дребни,

а руският боец да се извисява над всички, и то в центъра на града. Трябвало да бъде изместен, изключително в подтекста на войната в Украйна. Но самодейността не е стигнала до дъно. Засега общината продължава да се грижи за почистването на Альошата.

Много по-яростен е абсурдът в града под тепетата, където даже се е стигнало до решение за ремонт, което обаче е анулирано. Последно регионалният шеф през август тази година разгласи, че топката е в ръцете на общинарите.

Там обаче съгласно локалния историк Димитър Райчев премахването би било огромен проблем. Първо, мястото е нависоко, нямало по какъв начин кранът да стигне до горе, или трябвало да е 200-метров. Второ, цялата площадка преди стълбите на тепето изпод е куха, тъй като е имало воден контейнер за напояване и за шадравана. Това значи, че подемното оборудване може да пропадне, в случай че се качи там. Освен в случай че не нарежат Альошата на части. Според документите му те са 85 на брой.

През 1955 година тайно на инспекция преди откриването пристигнал руският водач Никита Хрушчов, който кипнал от гняв, че два детайла в стойката опонират на руския военен правилник. Войникът не държал вярно шпагина - виси надолу като револвер, а не притиснат начело, само че към този момент били хвърлени пари и нямало по какъв начин да се промени. Другата неточност е, че кепето на боеца е наклонено наляво, а по руския правилник е надясно.

Много са версиите кой е прототипът

на пловдивския паметник. Най-популярната е, че е боецът Алексей Скурлатов от с. Налобиха в Алтай, чиято фотография е послужила за модел. Мъжът работил по възобновяване на телефонната линия София - Пловдив през 1944 година

Тогава се сприятелил със служителя Методи Витанов и след това той дал негова фотография при изработването на паметника. Ветеранът от Втората международна война видял паметника чак на 60-годишнината си през 1981 година Починал е през 2013 година

Според друга версия пред скулптора е театралничил тухларят Георги Миленков от Пазарджик. Певецът

Бисер Киров пък описа трета догадка преди години -

че същинският Альоша е наследник на белогвардеец. Четвъртото съмнение е, че паметникът е наименуван на името на основния воин на руски филм за рухването на Берлин.

Сред архитектите, които са го проектирали, е и тъстът на Гунди - Борис Марков. Заедно с сътрудниците си са го възнамерявали да е висок 20,5 м от основите до върха на главата, като самата фигура е 10,8 м, а пиедесталът - 6,5 м. Останалото е площадката с основата, прикрепена към скалата. Първата копка на монумента е направена на 1 юни 1954 година, а е приключен през ноември 1957 година

За изработването на каменните фигури е употребен владайски гранит, а за площадката - средногорски сиенит. Всичко е коствало 10 млн. лева

Фигурата съдържа 85 слепени детайла, излети са 46 тона бетон, написа " 24 часа ".