Зъболекарите искат данък захар
И в България се повдигна въпросът за облагане на нездравословните храни с спомагателен налог - в тази ситуация тези, които съдържат захар. Идеята предложи ръководителят на Българския зъболекарски съюз доктор Николай Шарков пред БНР. За последно такива оферти е имало преди десетина години по времето на Петър Москов като здравен министър.
Световната здравна организация предлага да създадем всичко допустимо да ограничим ежедневния банкет на захар с 10%. Българинът приема 42 кг захар годишно, разяснява Шарков. Той напомни, че захарта е на всички места - в хляба, в някои медикаменти и така нататък " Взеха да поставят захар и в хляба, фармаиндустрията също употребява захар ", уточни експертът.
50 страни са въвели налог върху напитките с добавена захар и върху храни, съдържащи захар. Сред тях са Белгия, Естония, Ирландия, Португалия, Полша и други, даде образец шефът на съсловната организация. И разгласи, че зъболекарският съюз ще сложи въпроса за въвеждане на подобен налог и у нас.
България е измежду страните, които не подхващат никакви ограничения против нездравословните количества сол и захар в храните - няма даже етикиране, което да обърне внимание на наличието на сол, захар и наситени мазнини. Захарта е нездравословна освен за зъбите, само че и за цялостното здраве на човек. Оценките до каква степен дейно е да се вкара налог обаче не са еднопосочни. Потреблението понижава при съществено повишение на цените на нездравословните храни, само че в тази ситуация вредите идват от относително евтини артикули. Освен това, в последните години хранителната промишленост стартира всеобщо да употребява всевъзможни вариации на глюкозни и фруктозни сиропи, които са даже по-вредни от захарта, само че могат да се изплъзнат при въвеждането на налог.
Обикновено производителите крият захарта в продуктите си под друго име или поставят по малко от всичко. Освен това захар може да се открие в минимум предстоящите артикули по рафтовете в магазините.
Захарта има доста форми и имена в актуалната хранителна промишленост. Глюкоза и фруктоза са добре известни, само че от ден на ден се влага царевичен сироп, глюкозен сироп, ечемичен малц, кристали от сироп от захарна тръстика, малцова пудра, етилмалтол, концентрат от плодов сок, инвертна захар, малтодекстрин, малтоза, меласа и така нататък Когато на етикета написа нектар от агаве, златен сироп, царевичен сироп, мед, малцов сироп, кленов сироп, оризов сироп - отново става дума за захар.
Съставките в дадена храна се разказват на етикета съгласно тежестта си - главните са първоначално. Производителите постоянно се възползват от това - с цел да наподобяват продуктите им по-здравословни, те влагат по-малки количества от три или четири разнообразни типа захар и по този начин те се изписват в края на етикета и въпреки захарта да е измежду главните съставки, наподобява, че не е.
Някои производители влагат огромни количества захар в храни, които не се считат за сладки - като зърнени закуски, сос за спагети и йогурт. Някои плодови кисели млека могат да съдържат цели 29 грама захар на опаковка. Дори пълнозърнести блокчета, които наподобяват като здравословен избор, може да имат 16 грама захар.
Производителите имат още един трик продуктите да наподобяват здравословни - като сменят захарта с различни, " по-здравословни " подсладители. Тези нерафинирани подсладители нормално се вършат от сок, плодове, цветове или семена на растения. Ето и постоянно употребявани подсладители, които са с високо наличие на захар, само че постоянно считани за здравословни: сироп от агаве, кокосова захар, мед, кленов сироп, захарна тръстика.
Описанието на съставките и питателните субстанции постоянно е за наличие в 100 грама, само че може да е за порция. Често производителите употребяват един трик - порцията, чието наличие е разказано, е много дребна. Тоест човек действително изяжда 2-3 порции и по този начин сякаш ниското наличие на захар най-после се оказва високо. Затова обръщайте внимание какъв е действително размерът на описаната порция, изключително на фона на общото тегло на целия артикул.
Световната здравна организация предлага да създадем всичко допустимо да ограничим ежедневния банкет на захар с 10%. Българинът приема 42 кг захар годишно, разяснява Шарков. Той напомни, че захарта е на всички места - в хляба, в някои медикаменти и така нататък " Взеха да поставят захар и в хляба, фармаиндустрията също употребява захар ", уточни експертът.
50 страни са въвели налог върху напитките с добавена захар и върху храни, съдържащи захар. Сред тях са Белгия, Естония, Ирландия, Португалия, Полша и други, даде образец шефът на съсловната организация. И разгласи, че зъболекарският съюз ще сложи въпроса за въвеждане на подобен налог и у нас.
България е измежду страните, които не подхващат никакви ограничения против нездравословните количества сол и захар в храните - няма даже етикиране, което да обърне внимание на наличието на сол, захар и наситени мазнини. Захарта е нездравословна освен за зъбите, само че и за цялостното здраве на човек. Оценките до каква степен дейно е да се вкара налог обаче не са еднопосочни. Потреблението понижава при съществено повишение на цените на нездравословните храни, само че в тази ситуация вредите идват от относително евтини артикули. Освен това, в последните години хранителната промишленост стартира всеобщо да употребява всевъзможни вариации на глюкозни и фруктозни сиропи, които са даже по-вредни от захарта, само че могат да се изплъзнат при въвеждането на налог.
Обикновено производителите крият захарта в продуктите си под друго име или поставят по малко от всичко. Освен това захар може да се открие в минимум предстоящите артикули по рафтовете в магазините.
Захарта има доста форми и имена в актуалната хранителна промишленост. Глюкоза и фруктоза са добре известни, само че от ден на ден се влага царевичен сироп, глюкозен сироп, ечемичен малц, кристали от сироп от захарна тръстика, малцова пудра, етилмалтол, концентрат от плодов сок, инвертна захар, малтодекстрин, малтоза, меласа и така нататък Когато на етикета написа нектар от агаве, златен сироп, царевичен сироп, мед, малцов сироп, кленов сироп, оризов сироп - отново става дума за захар.
Съставките в дадена храна се разказват на етикета съгласно тежестта си - главните са първоначално. Производителите постоянно се възползват от това - с цел да наподобяват продуктите им по-здравословни, те влагат по-малки количества от три или четири разнообразни типа захар и по този начин те се изписват в края на етикета и въпреки захарта да е измежду главните съставки, наподобява, че не е.
Някои производители влагат огромни количества захар в храни, които не се считат за сладки - като зърнени закуски, сос за спагети и йогурт. Някои плодови кисели млека могат да съдържат цели 29 грама захар на опаковка. Дори пълнозърнести блокчета, които наподобяват като здравословен избор, може да имат 16 грама захар.
Производителите имат още един трик продуктите да наподобяват здравословни - като сменят захарта с различни, " по-здравословни " подсладители. Тези нерафинирани подсладители нормално се вършат от сок, плодове, цветове или семена на растения. Ето и постоянно употребявани подсладители, които са с високо наличие на захар, само че постоянно считани за здравословни: сироп от агаве, кокосова захар, мед, кленов сироп, захарна тръстика.
Описанието на съставките и питателните субстанции постоянно е за наличие в 100 грама, само че може да е за порция. Често производителите употребяват един трик - порцията, чието наличие е разказано, е много дребна. Тоест човек действително изяжда 2-3 порции и по този начин сякаш ниското наличие на захар най-после се оказва високо. Затова обръщайте внимание какъв е действително размерът на описаната порция, изключително на фона на общото тегло на целия артикул.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ