Липсата на ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нарушения, е съществена слабост и в България, и в Румъния, каза за БТА Кремена Чобанова
И в България, и в Румъния една от най-големите недостатъци е неналичието на ефикасна отбрана на лицата, които алармират за нарушавания, сподели за Българска телеграфна агенция заместник-изпълнителният шеф на Асоциация „ Прозначност без граници “ Кремена Чобанова. Днес тя взе участие в интернационална конференция в Букурещ,.
„ Това проучване е част от двугодишна самодейност, в която участваме дружно с сътрудниците от Transperancy International Румъния. Тя се споделя LAW (Легитимност и отчетност за по-добра отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания – бел.ред.), финансирана е от Европейската комисия и е ориентирана към подсилване на системите за отбрана на лицата, сигнализиращи за нарушавания, главно в Румъния и в България “, изясни Кремена Чобанова.
По думите й задачата на проучването е да се види по какъв начин двете правни системи транспонират европейската инструкция, да бъдат разпознати недостатъци, само че и мощни страни и положителни практики при използването на законодателството. Тя даде съответен образец от България.
„ Мярка за отбрана в България е Комисията за отбрана на персоналните данни да издаде записка на подателя на сигнла, в която се споделя, че неговият шеф не би трябвало да подхваща репресивни ограничения против него. Както можете да си визиите, няма по какъв начин това хвърчащо листче да е ефикасна отбрана “, показа Кремена Чобанова.
Като друго предизвикателство в българската система тя уточни обстоятелството, че липсва психическа поддръжка.
„ Директивата ни споделя, че страните членки би трябвало да основат механизъм за поддръжка на лицата, правна помощ, достъп до психическа поддръжка и финансова поддръжка там, където е уместно. В България нито един от трите детайла не работи. Формално работи единствено опцията да потърсят правна помощ от Националното бюро за правна помощ по Закона за правна помощ, което обаче не е безвъзмездна правна помощ. В Румъния сътрудниците също се сблъскват с сходни провокации “, акцентира заместник-изпълнителният шеф на Асоциация „ Прозначност без граници “.
По думите й по-възрастните хора се опасяват повече от младите да подават сигнали за нарушавания.
„ По-старото потомство върви с една историческа памет за клюка, за доносничество против сътрудници, начилници и родственици преди демократичните промени. При по-младите тази психическа преграда я няма, само че при тях, както и при възрастните, липсва осведоменост, че съществува правна рамка и опция да защитиш личните си права и изключително публичния интерес посреством подаване на сигнал по вътрешен канал или по централен външен канал или даже обществено обявяване. Всъщност в България един от най-големите случаи за подаване на сигнали за нередонсти са обществено оповестявани през медиите и неправителствените организации “, сподели още Кремена Чобарова.
По думите й никоя страна членка на Европейски Съюз не се оправя чудесно с ефикасната и навременна отбрана на сигнализиращите за нарушавания, само че като страни с положителни практики тя уточни Франция, Италия, Нидерландия и Люксембург.
„ Това проучване е част от двугодишна самодейност, в която участваме дружно с сътрудниците от Transperancy International Румъния. Тя се споделя LAW (Легитимност и отчетност за по-добра отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания – бел.ред.), финансирана е от Европейската комисия и е ориентирана към подсилване на системите за отбрана на лицата, сигнализиращи за нарушавания, главно в Румъния и в България “, изясни Кремена Чобанова.
По думите й задачата на проучването е да се види по какъв начин двете правни системи транспонират европейската инструкция, да бъдат разпознати недостатъци, само че и мощни страни и положителни практики при използването на законодателството. Тя даде съответен образец от България.
„ Мярка за отбрана в България е Комисията за отбрана на персоналните данни да издаде записка на подателя на сигнла, в която се споделя, че неговият шеф не би трябвало да подхваща репресивни ограничения против него. Както можете да си визиите, няма по какъв начин това хвърчащо листче да е ефикасна отбрана “, показа Кремена Чобанова.
Като друго предизвикателство в българската система тя уточни обстоятелството, че липсва психическа поддръжка.
„ Директивата ни споделя, че страните членки би трябвало да основат механизъм за поддръжка на лицата, правна помощ, достъп до психическа поддръжка и финансова поддръжка там, където е уместно. В България нито един от трите детайла не работи. Формално работи единствено опцията да потърсят правна помощ от Националното бюро за правна помощ по Закона за правна помощ, което обаче не е безвъзмездна правна помощ. В Румъния сътрудниците също се сблъскват с сходни провокации “, акцентира заместник-изпълнителният шеф на Асоциация „ Прозначност без граници “.
По думите й по-възрастните хора се опасяват повече от младите да подават сигнали за нарушавания.
„ По-старото потомство върви с една историческа памет за клюка, за доносничество против сътрудници, начилници и родственици преди демократичните промени. При по-младите тази психическа преграда я няма, само че при тях, както и при възрастните, липсва осведоменост, че съществува правна рамка и опция да защитиш личните си права и изключително публичния интерес посреством подаване на сигнал по вътрешен канал или по централен външен канал или даже обществено обявяване. Всъщност в България един от най-големите случаи за подаване на сигнали за нередонсти са обществено оповестявани през медиите и неправителствените организации “, сподели още Кремена Чобарова.
По думите й никоя страна членка на Европейски Съюз не се оправя чудесно с ефикасната и навременна отбрана на сигнализиращите за нарушавания, само че като страни с положителни практики тя уточни Франция, Италия, Нидерландия и Люксембург.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ