Сякаш Земята изтръпва, сякаш земната кора се напуква - толкова силно е напрежението
И украинците и руснаците се тормозят, че ще се случи нещо тежко и рисково, грубо и непоправимо
През целия ден беседвам - ту с другари в Украйна, ту с другари в Русия. И едните и другите се тормозят, че ще се случи нещо тежко и рисково, грубо и непоправимо. Мъчат ги интуиции с апокалиптични измерения. От Украйна като че употребяват по-често думата " тревога ", от Русия - думата " боязън ".
Приятел от Украйна ми сподели:
- Сякаш Земята изтръпва, като че ли земната кора се напуква - толкоз мощно е напрежението - в природата и измежду хората, коства ти се, че под краката ти кипи лава и тя ще избухне с голяма мощ!
А от Русия другар ми споделя:
- Чувството е, че някакъв черен облак пълзи към нас и ще скрие слънцето от очите ни. Не, природата няма да ни елементарни, че допуснахме да се случи това зло, тя ще ни накаже, или небесата ще се разтворят и ще завали огнен дъжд, или земята ще се разтвори под краката ни и ще ни погълне!
Ето какви гласови известия ми пратиха две мои доста положителни познати, две майки.
Едната е в Харков и синът ѝ е в Териториалната защита.
Другата е в съветски град, релативно покрай Украйна.
Тази в Харков:
- Днес отново имаше жестоки бомбардировки, някои много покрай нашата къща. Синът ми доста се тревожи за мен. А аз се безпокоя за него.
Ако вечер не ми се обади, сърцето ми се къса, не зная по какъв начин то устоя. Постоянно рева.
Толкова е ужасно детето ти да е на война! Всичките му проекти рухнаха. Мислил ли е, че ще би трябвало да води война? Сега да живее и да живее, да се радва на децата си.
Как се привиква с горчивата мисъл да не се случи нещо със сина ми. Съгласна съм 100 пъти да умра, само че той да се върне жив!
Тази в Русия:
- Отидох в аптеката за успокоително. Няма! Питам аптекарката, тук тя се назовава провизор, по какъв начин по този начин няма. А тя - изкупиха всичко. Хората са на ръба на полудяването. Говори се, че някакви тричленки сноват из града и връчват призовки. Не устоях и побягнах у дома. Легнах на леглото с очи във възглавницата и започнах да рева. Плача и нямам сили за нищо. Познавам си сина - той няма никакво възприятие за самозапазване, вземат ли го, първи ще тръгне напред. Да го отгледаш момче - красавец, а в този момент да мислиш по какъв начин ще го пратят да се бие.
Нищо по-нещастно и горестно няма от това да си майка на наследник по време на война! Моля са на всички богове - на Господ, на Аллах, на Буда, на Яхве - да ми опазят сина. Къде да го скрия? Какво да направя - да изляза на открито с афиш? Ще ме приберат за нула време и още по-лошо ще му сторя. Не ми е за мен, а за това, че е неефикасно да го направя, единствено ще ги предизвикам и те ще си го изкарат на него.
И като си помисля, че преди по-малко от година животът ни бе напълно различен и проектите ни бяха напълно други!
Срути се небето върху мен и не устоявам, поддавам се под тежестта му.
Николай Слатински
През целия ден беседвам - ту с другари в Украйна, ту с другари в Русия. И едните и другите се тормозят, че ще се случи нещо тежко и рисково, грубо и непоправимо. Мъчат ги интуиции с апокалиптични измерения. От Украйна като че употребяват по-често думата " тревога ", от Русия - думата " боязън ".
Приятел от Украйна ми сподели:
- Сякаш Земята изтръпва, като че ли земната кора се напуква - толкоз мощно е напрежението - в природата и измежду хората, коства ти се, че под краката ти кипи лава и тя ще избухне с голяма мощ!
А от Русия другар ми споделя:
- Чувството е, че някакъв черен облак пълзи към нас и ще скрие слънцето от очите ни. Не, природата няма да ни елементарни, че допуснахме да се случи това зло, тя ще ни накаже, или небесата ще се разтворят и ще завали огнен дъжд, или земята ще се разтвори под краката ни и ще ни погълне!
Ето какви гласови известия ми пратиха две мои доста положителни познати, две майки.
Едната е в Харков и синът ѝ е в Териториалната защита.
Другата е в съветски град, релативно покрай Украйна.
Тази в Харков:
- Днес отново имаше жестоки бомбардировки, някои много покрай нашата къща. Синът ми доста се тревожи за мен. А аз се безпокоя за него.
Ако вечер не ми се обади, сърцето ми се къса, не зная по какъв начин то устоя. Постоянно рева.
Толкова е ужасно детето ти да е на война! Всичките му проекти рухнаха. Мислил ли е, че ще би трябвало да води война? Сега да живее и да живее, да се радва на децата си.
Как се привиква с горчивата мисъл да не се случи нещо със сина ми. Съгласна съм 100 пъти да умра, само че той да се върне жив!
Тази в Русия:
- Отидох в аптеката за успокоително. Няма! Питам аптекарката, тук тя се назовава провизор, по какъв начин по този начин няма. А тя - изкупиха всичко. Хората са на ръба на полудяването. Говори се, че някакви тричленки сноват из града и връчват призовки. Не устоях и побягнах у дома. Легнах на леглото с очи във възглавницата и започнах да рева. Плача и нямам сили за нищо. Познавам си сина - той няма никакво възприятие за самозапазване, вземат ли го, първи ще тръгне напред. Да го отгледаш момче - красавец, а в този момент да мислиш по какъв начин ще го пратят да се бие.
Нищо по-нещастно и горестно няма от това да си майка на наследник по време на война! Моля са на всички богове - на Господ, на Аллах, на Буда, на Яхве - да ми опазят сина. Къде да го скрия? Какво да направя - да изляза на открито с афиш? Ще ме приберат за нула време и още по-лошо ще му сторя. Не ми е за мен, а за това, че е неефикасно да го направя, единствено ще ги предизвикам и те ще си го изкарат на него.
И като си помисля, че преди по-малко от година животът ни бе напълно различен и проектите ни бяха напълно други!
Срути се небето върху мен и не устоявам, поддавам се под тежестта му.
Николай Слатински
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ