Европа разчита на висококвалифицирани работници, но те не достигат
И у нас, както е по целия свят, постанова се наклонността към увеличение на търсенето на високообразовани и квалифицирани експерти. Дори в ниските сегменти на промишлеността и селското стопанство. А това демонстрира, че все по-трудно хора с ниско обучение ще намират мястото си в актуалния пазар на труда.
Висококвалифицираните служащи са от значително значение за актуалните стопански системи, движени от нововъведенията. Тези чиновници способстват за продуктивността и растежа, споделят специалистите на Евростат. От там прецизират, че заетите с високи умения се дефинират като хора на възраст 25–64 година, които най-често са мениджъри, експерти, техници, асоциирани експерти.
През 2022 година е имало почти 80 млн. висококвалифицирани хора, заети в целия Европейски Съюз, което съставлява 44,2% от общия брой на заетите на 25–64 година, регистрира европейската статистика, като отбелязва, че разпределението им на районно равнище варира доста. Нивто на такива чиновници в 106 от 241 регистрирани района е равно или над междинното за Европейски Съюз.
В 53 района в Европейски Съюз минимум половината от заетите се считат за висококвалифицирани, като най-голям дял е регистриран в столиците и най-често в рагионите на огромните градове.
Екологичният и цифровият преход разкриват нови благоприятни условия за хората и стопанската система на Европейски Съюз. Наличието на подобаващи умения дава опция на хората сполучливо да се приспособят по отношение на измененията на пазара на труда и да вземат участие пълноценно в обществото. Това ще подсигурява, че никой няма да изостане и икономическото възобновяване, както и екологичният и цифровият преход, ще са обществено обективни, настояват от Европейска комисия.
Всеки трети работещ в Стохолм е с високи умения и опит
През 2022 година повече от една пета (21,7%) от популацията на Европейски Съюз на 25–64 година с висше равнище на просветителни достижения, които са били наети, са считани за свръхквалифицирани. Освен това, 12 от 14-те района в Европейски Съюз с най-голям дял на висококвалифицирани фрагменти са столични. През 2022 година
най-високи равнища на такава претовареност са регистрирани в Стокхолм (Швеция - 73,6%), Утрехт (Холандия - 68,9%), Люксембург (67,4%) и провинция Брабант Валон (Белгия - 65,8%). Следват столичните райони на Белгия, Франция, Литва, Унгария, Финландия, Германия, Полша, Холандия, Дания и Чехия с дялове, вариращи сред 62,6% и 65,6% от заетите.
В безспорни стойности най-големият брой свръхквалифицирани хора е регистриран в три испански района – Каталуня (558 400), Андалусия (462 100) и Комунидад де Мадрид (434 100), както и районът на френската столица Ил дьо Франс (446 800).
Селски и обезлюдени райони в югоизтока са с минимум вискоквалифицирани чиновници
Селските райони, някогашните индустриални центрове, както и най-отдалечените и периферните райони в Европейски Съюз са измежду тези с по-нисък дял на висококвалифицирани служащи и чиновници.
През 2022 година са регистрирани 24 района в Европейски Съюз, където висококвалифицираните чиновници са по-малко от 29,5% от общата претовареност измежду хората на възраст 25-64 година Те са съсредоточени основно в югоизточната част на Европа: 10 са в Гърция, шест - в Румъния, а четири са в България. В тази категория са и три едва обитаеми района в южната половина на Испания и Панонска Хръватска в Хърватия. Най-ниските дялове на висококвалифицираните заети са регистрирани в Централна Гърция (21,8%) и Йонийските острови (22,3%), както и в румънския район Суд-Мунтения (22,8%).
2023-та - Европейската година на уменията
Политическото съглашение за Европейската година на уменията е признато на 7 март т.г. В момента обстановката с квалификацията на работната мощ не е най-хубава и
над 3/4 от предприятията в Европейски Съюз оповестяват за компликации
при намирането на служащи с нужните умения, а последните данни на Евростат сочат, че единствено 37% от възрастните европейци постоянно минават образования. Индексът за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото демонстрира, че
нямат съществени цифрови умения 4 от 10 възрастни
служащи и всеки трети, който се труди в Европейски Съюз. Освен това още през 2021 година 28 специалности в разнообразни браншове - от строителство и опазване на здравето до инженерство и ИТ, са изпитвали дефицит на фрагменти, което демонстрира възходящо търсене както на висококвалифицирани, по този начин и на нискоквалифицирани служащи. Налице е и
едва наличие на дамите
в специалностите и в образованието, свързани с технологиите, като единствено 1 от 6 експерти в Европейски Съюз в региона на ИТ и 1 от 3 приключили висше обучение в региона на науките, технологиите, инженерните науки и математиката са дами. В тази ранглиста би трябвало да подчертаем, че
България е позитивно изключение
защото у нас всеки четвърти ИКТ експерт е жена, което отрежда на страната ни първо място в Европейски Съюз с най-вече дами експерти в информационно-комуникационните технологии (ИКТ) за 2021 година
За да се насърчи ученето през целия живот, страните членки утвърдиха обществените цели на Европейски Съюз за 2030 година, съгласно които минимум 60% от възрастните служащи и чиновници следва да вземат участие в образование всяка година. Това е значимо и за реализиране на задачата за ниво на претовареност от минимум 78% до 2030 година В Цифровия компас за 2030 година се дефинира задачата на Европейски Съюз до 2030 година минимум 80% от всички възрастни да имат най-малко съществени цифрови умения, а в Европейски Съюз да има 20 млн. заети експерти в региона на ИКТ. По данни на Национален статистически институт от 2020 година от всички регистрирани в България 30 161 предприятия 12 405 (41.1%) са обезпечили образование на чиновниците си.
За реализиране на тази цел от Европейски Съюз се планува
финансиране и техническа поддръжка
за страните членки, като измежду финансиращите органи са Европейският обществен фонд плюс (ЕСФ+) с бюджет от над 99 милиарда евро за 2021—2027 година Това е главният инструмент на Европейски Съюз за вложение в хората.
Механизмът за възобновяване и резистентност може да поддържа промените и вложенията на страните членки, в това число в региона на уменията и работните места.
По линия на програмата " Цифрова Европа " в размер на 580 млн. евро се дава финансиране за развиването на задълбочени цифрови умения и се поддържа развиването на запас от гении от специалисти в региона на цифровите технологии.
" Хоризонт Европа " дава поддръжка за уменията на откривателите, бизнесмените и иноваторите, по-специално посредством своите дейности " Мария Склодовска-Кюри ", Европейския съвет по нововъведенията и Европейския софтуерен институт.
Програмата " Еразъм+ " с бюджет от 26,2 милиарда евро също поддържа личностното и професионалното развиване на учащите, личния състав и институциите в региона на професионалното обучение и образование, а също така финансира европейските университети.
77% от предприятията в Европейски Съюз оповестяват за компликации при намирането на служащи с нужните умения
20 милиона експерти в региона на ИКТ би трябвало да бъдат наети в Европейски Съюз до 2030 година
60% от възрастните би трябвало да вземат участие в образование всяка година до 2030 година
Младите - или учат и работят, или ни едно от двете
Динамиката на прехода на младежите от формалното обучение към пазара на труда варира доста в другите страни от Европейски Съюз. Тези разлики могат да бъдат повлияни от националните просветителни системи, съществуването на образование, характерностите на пазара на труда и културните фактори.
Статистиката сочи, че всеки четвърти европеец на 15-29 година работи, до момента в който учи. Но специалистите са на мнение, че тази статистика прикрива основни национални разлики. Най-висок дял на младежите, заети по време на формалното обучение, се следи в Нидерландия (73%), Дания (52%) и Германия (45%). За разлика от тях младите румънци (2%), словаци (5%) и унгарци (6%) са измежду европейците които минимум работят по време на образованието си.
През 2022 година 72% от младите европейци (на 15-29 г.) са останали отвън работната мощ по време на формалното обучение. Допълнителни 25% са били заети, а 3% са били разполагаем за работа и интензивно търсещи работа (безработни), до момента в който са били в публично обучение.
Най-високият дял на младите във формалното обучение, които интензивно търсят работа, е регистриран в Швеция (13%). Обратно, Унгария, Чехия, Румъния, Хърватия, Полша и Литва имат по-малко от 1% млади на 15-29 година, търсещи работа, като в това време имат най-голям дял на студенти отвън работната мощ.
В образованието доминират девойките, като във възрастта 20-24 година те са 54%, а момчетата са 45%.
По данни на Еврокамисията през 2022 година повече от един на всеки 10 (11,7%) младежи на 15-29 година в Европейски Съюз не са били нито заети, нито учещи или обучавани. Това е с 1,4 процентни пункта по-малко от 2021 година Най-много такива младежи са регистрирани в Румъния (19,8%), а минимум са в Нидерландия (4,2%). България е четвърта в класацията. Според специалисти това демонстрира, че българският пазар на труда е измежду най-недостъпните за младежи в Европейски Съюз. От друга страна се постанова изводът, че обсегът на гимназиалното и висшето обучение у нас е измежду ниските в Съюза.
Проучване на Института за пазарна стопанска система от м.г. демонстрира, че през 2020 година повече от 330 хиляди млади българи нито учат, нито работят, като близо 183 хиляди от тях са от заможни фамилии и с цел да претърпяват, разчитат на приходите на родителите си. Това навежда на мисълта, че е належащо да се вършат по-сериозни и целенасочени инвестиции в бедните фамилии, с цел да може децата да посещават учебно заведение и да бъдат стимулирани да останат в образованието до по-високите му степени.
И още: у нас от началото на годината до август в бюрата по труда са регистрирани близо 1000 учащи младежи, които интензивно търсят работа. Около три четвърти от тях са без квалификаця и компетентност, само че над половината са със приключено приблизително обучение.
Висококвалифицираните служащи са от значително значение за актуалните стопански системи, движени от нововъведенията. Тези чиновници способстват за продуктивността и растежа, споделят специалистите на Евростат. От там прецизират, че заетите с високи умения се дефинират като хора на възраст 25–64 година, които най-често са мениджъри, експерти, техници, асоциирани експерти.
През 2022 година е имало почти 80 млн. висококвалифицирани хора, заети в целия Европейски Съюз, което съставлява 44,2% от общия брой на заетите на 25–64 година, регистрира европейската статистика, като отбелязва, че разпределението им на районно равнище варира доста. Нивто на такива чиновници в 106 от 241 регистрирани района е равно или над междинното за Европейски Съюз.
В 53 района в Европейски Съюз минимум половината от заетите се считат за висококвалифицирани, като най-голям дял е регистриран в столиците и най-често в рагионите на огромните градове.
Екологичният и цифровият преход разкриват нови благоприятни условия за хората и стопанската система на Европейски Съюз. Наличието на подобаващи умения дава опция на хората сполучливо да се приспособят по отношение на измененията на пазара на труда и да вземат участие пълноценно в обществото. Това ще подсигурява, че никой няма да изостане и икономическото възобновяване, както и екологичният и цифровият преход, ще са обществено обективни, настояват от Европейска комисия.
Всеки трети работещ в Стохолм е с високи умения и опит
През 2022 година повече от една пета (21,7%) от популацията на Европейски Съюз на 25–64 година с висше равнище на просветителни достижения, които са били наети, са считани за свръхквалифицирани. Освен това, 12 от 14-те района в Европейски Съюз с най-голям дял на висококвалифицирани фрагменти са столични. През 2022 година
най-високи равнища на такава претовареност са регистрирани в Стокхолм (Швеция - 73,6%), Утрехт (Холандия - 68,9%), Люксембург (67,4%) и провинция Брабант Валон (Белгия - 65,8%). Следват столичните райони на Белгия, Франция, Литва, Унгария, Финландия, Германия, Полша, Холандия, Дания и Чехия с дялове, вариращи сред 62,6% и 65,6% от заетите.
В безспорни стойности най-големият брой свръхквалифицирани хора е регистриран в три испански района – Каталуня (558 400), Андалусия (462 100) и Комунидад де Мадрид (434 100), както и районът на френската столица Ил дьо Франс (446 800).
Селски и обезлюдени райони в югоизтока са с минимум вискоквалифицирани чиновници
Селските райони, някогашните индустриални центрове, както и най-отдалечените и периферните райони в Европейски Съюз са измежду тези с по-нисък дял на висококвалифицирани служащи и чиновници.
През 2022 година са регистрирани 24 района в Европейски Съюз, където висококвалифицираните чиновници са по-малко от 29,5% от общата претовареност измежду хората на възраст 25-64 година Те са съсредоточени основно в югоизточната част на Европа: 10 са в Гърция, шест - в Румъния, а четири са в България. В тази категория са и три едва обитаеми района в южната половина на Испания и Панонска Хръватска в Хърватия. Най-ниските дялове на висококвалифицираните заети са регистрирани в Централна Гърция (21,8%) и Йонийските острови (22,3%), както и в румънския район Суд-Мунтения (22,8%).
2023-та - Европейската година на уменията
Политическото съглашение за Европейската година на уменията е признато на 7 март т.г. В момента обстановката с квалификацията на работната мощ не е най-хубава и
над 3/4 от предприятията в Европейски Съюз оповестяват за компликации
при намирането на служащи с нужните умения, а последните данни на Евростат сочат, че единствено 37% от възрастните европейци постоянно минават образования. Индексът за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото демонстрира, че
нямат съществени цифрови умения 4 от 10 възрастни
служащи и всеки трети, който се труди в Европейски Съюз. Освен това още през 2021 година 28 специалности в разнообразни браншове - от строителство и опазване на здравето до инженерство и ИТ, са изпитвали дефицит на фрагменти, което демонстрира възходящо търсене както на висококвалифицирани, по този начин и на нискоквалифицирани служащи. Налице е и
едва наличие на дамите
в специалностите и в образованието, свързани с технологиите, като единствено 1 от 6 експерти в Европейски Съюз в региона на ИТ и 1 от 3 приключили висше обучение в региона на науките, технологиите, инженерните науки и математиката са дами. В тази ранглиста би трябвало да подчертаем, че
България е позитивно изключение
защото у нас всеки четвърти ИКТ експерт е жена, което отрежда на страната ни първо място в Европейски Съюз с най-вече дами експерти в информационно-комуникационните технологии (ИКТ) за 2021 година
За да се насърчи ученето през целия живот, страните членки утвърдиха обществените цели на Европейски Съюз за 2030 година, съгласно които минимум 60% от възрастните служащи и чиновници следва да вземат участие в образование всяка година. Това е значимо и за реализиране на задачата за ниво на претовареност от минимум 78% до 2030 година В Цифровия компас за 2030 година се дефинира задачата на Европейски Съюз до 2030 година минимум 80% от всички възрастни да имат най-малко съществени цифрови умения, а в Европейски Съюз да има 20 млн. заети експерти в региона на ИКТ. По данни на Национален статистически институт от 2020 година от всички регистрирани в България 30 161 предприятия 12 405 (41.1%) са обезпечили образование на чиновниците си.
За реализиране на тази цел от Европейски Съюз се планува
финансиране и техническа поддръжка
за страните членки, като измежду финансиращите органи са Европейският обществен фонд плюс (ЕСФ+) с бюджет от над 99 милиарда евро за 2021—2027 година Това е главният инструмент на Европейски Съюз за вложение в хората.
Механизмът за възобновяване и резистентност може да поддържа промените и вложенията на страните членки, в това число в региона на уменията и работните места.
По линия на програмата " Цифрова Европа " в размер на 580 млн. евро се дава финансиране за развиването на задълбочени цифрови умения и се поддържа развиването на запас от гении от специалисти в региона на цифровите технологии.
" Хоризонт Европа " дава поддръжка за уменията на откривателите, бизнесмените и иноваторите, по-специално посредством своите дейности " Мария Склодовска-Кюри ", Европейския съвет по нововъведенията и Европейския софтуерен институт.
Програмата " Еразъм+ " с бюджет от 26,2 милиарда евро също поддържа личностното и професионалното развиване на учащите, личния състав и институциите в региона на професионалното обучение и образование, а също така финансира европейските университети.
77% от предприятията в Европейски Съюз оповестяват за компликации при намирането на служащи с нужните умения
20 милиона експерти в региона на ИКТ би трябвало да бъдат наети в Европейски Съюз до 2030 година
60% от възрастните би трябвало да вземат участие в образование всяка година до 2030 година
Младите - или учат и работят, или ни едно от двете
Динамиката на прехода на младежите от формалното обучение към пазара на труда варира доста в другите страни от Европейски Съюз. Тези разлики могат да бъдат повлияни от националните просветителни системи, съществуването на образование, характерностите на пазара на труда и културните фактори.
Статистиката сочи, че всеки четвърти европеец на 15-29 година работи, до момента в който учи. Но специалистите са на мнение, че тази статистика прикрива основни национални разлики. Най-висок дял на младежите, заети по време на формалното обучение, се следи в Нидерландия (73%), Дания (52%) и Германия (45%). За разлика от тях младите румънци (2%), словаци (5%) и унгарци (6%) са измежду европейците които минимум работят по време на образованието си.
През 2022 година 72% от младите европейци (на 15-29 г.) са останали отвън работната мощ по време на формалното обучение. Допълнителни 25% са били заети, а 3% са били разполагаем за работа и интензивно търсещи работа (безработни), до момента в който са били в публично обучение.
Най-високият дял на младите във формалното обучение, които интензивно търсят работа, е регистриран в Швеция (13%). Обратно, Унгария, Чехия, Румъния, Хърватия, Полша и Литва имат по-малко от 1% млади на 15-29 година, търсещи работа, като в това време имат най-голям дял на студенти отвън работната мощ.
В образованието доминират девойките, като във възрастта 20-24 година те са 54%, а момчетата са 45%.
По данни на Еврокамисията през 2022 година повече от един на всеки 10 (11,7%) младежи на 15-29 година в Европейски Съюз не са били нито заети, нито учещи или обучавани. Това е с 1,4 процентни пункта по-малко от 2021 година Най-много такива младежи са регистрирани в Румъния (19,8%), а минимум са в Нидерландия (4,2%). България е четвърта в класацията. Според специалисти това демонстрира, че българският пазар на труда е измежду най-недостъпните за младежи в Европейски Съюз. От друга страна се постанова изводът, че обсегът на гимназиалното и висшето обучение у нас е измежду ниските в Съюза.
Проучване на Института за пазарна стопанска система от м.г. демонстрира, че през 2020 година повече от 330 хиляди млади българи нито учат, нито работят, като близо 183 хиляди от тях са от заможни фамилии и с цел да претърпяват, разчитат на приходите на родителите си. Това навежда на мисълта, че е належащо да се вършат по-сериозни и целенасочени инвестиции в бедните фамилии, с цел да може децата да посещават учебно заведение и да бъдат стимулирани да останат в образованието до по-високите му степени.
И още: у нас от началото на годината до август в бюрата по труда са регистрирани близо 1000 учащи младежи, които интензивно търсят работа. Около три четвърти от тях са без квалификаця и компетентност, само че над половината са със приключено приблизително обучение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ