И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва

И този Свети Валентин не мина без разногласия дали би трябвало да демонстрираме обичта си единствено един път годишно. Според мен отговорът е един- несъмнено би трябвало всекидневно да потвърждаваме на индивида до нас какъв брой ни е безценен, само че празникът за това е празник- тъй като е един ден в годината. И както имаме още десетки мотиви за празници, които означаваме, за какво да не отпразнуваме и любовта в един ден! Но това е друга тематика. И въпреки всичко, започнах с нея, тъй като точно от обичта произлиза и добрината, за която ще ви опиша през днешния ден.

17 февруари е избран като Ден на спонтанните актове на добрина. Този празник се отбелязва, без значение от народност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. Защото положителното не зависи от външните ни белези, а от вътрешните такива. Затова дано, без ненужно да спорим, “поговорим ” малко за най-великото нещо, което можеш да направиш в този живот. Не е належащо да изкачиш Еверест, с цел да си обичан, признан, да се чувстваш задоволен, да живееш в естетика със себе си. Трябва просто да си добър без да имаш причина, безкористно и намерено.

Раждаме ли се положителни?

Оказва се, че да. Всеки от нас се ражда в случай че не с генетично заложена добрина, то с такава конфигурация. Учените разясняват, че даже новородените са способни на състрадание. Когато едно бебе в родилното поделение заплаче, другите деца съвсем постоянно го последват и заплакват солидарно в един глас. Защо, обаче в следствие като че ли “забравяме ” кое е положително и все по-рядко имаме очи за непознатата болежка?

Отговорът е доста елементарен. Защото се срещаме с неприятното. Ако го няма него, несъмнено, няма по какъв начин и да бъдем добри- без да познаваме разликата сред двете.
Доказано е, че наследствеността има значение при създаване на характера, само че решаваща въпреки всичко е ролята на възпитанието. Когато човек израсне от дребен с образци за доброта, състрадание и обич, това няма по какъв начин да не се отрази върху държанието му в по-нататъшния му живот. Нашите родители, учители, другари, съседи- всички те могат да ни научат на добрина. Това качество има свойството да се мултиплицира в обществото, също както и злото. Затова е належащо да вършим повече положително.

Корист ли е да си добър?

Много сложен въпрос, на който можем да отговорим и с да, и с не. Един опит на английски учени, обаче демонстрира следното. Анкета, направена измежду стотина брачни двойки, има за цел да дефинира дали мъжете и дамите ценят самоотвержеността на колегата си и до каква степен самите те са самоотвержени в една връзка. Резултатът бил следният- в двойките, в които единият сътрудник бил човеколюбец, другият с течение на времето също започвал да се държи по този метод.

От какво зависи това да сме положителни?

Някои споделят, че е доста елементарно да си благ и добър, когато всичко ти е наред. Когато, обаче си заровен в личните си проблеми и битовизми, не ти доближават парите или пък си болен, тогава надали ти е до това да даряваш положително други му. Абсолютно неправилно изказване. Защото същинската добрина не се въздейства от нашите персонални несгоди, тя се носи в сърцето и е там постоянно.

Коя в действителност е същинската добрина?
Тази, която не търси компенсация. Тя не е нещо, което даваш, а е това, което придобиваш и то се слива със същността ти. Тогава просто спираш да очакваш благодарности и утвърждения.

Добротата в 5 фрази - съгласно китайския мъдрец и мъдрец Конфуций

Този, чието сърце е настроено даже за малко добрина, няма да отхвърли никого.
Който в действителност е добър, в никакъв случай не може да бъде трагичен. Който в действителност е умен, в никакъв случай не може да бъде комплициран.
Добротата се реализира едвам когато сложните неща се правят вярно. Който е постигнал това, може да бъде наименуван добър.
Ако си дружно с добър човек, постоянно мисли по какъв начин би могъл да последваш образеца му. Ако си с неприятен човек, то погледни в себе си.
Не причинявай на други това, което не искаш теб да те сполети.

А в този момент, дано за момент забравим за китайските метафизичен учения и английските учени и се опитаме в действителност да бъдем спонтанни…в положителното, което “причиняваме ”. Ако през днешния ден сте минали около бедняк или сте видели ранено животинче или просто сте отворили дрешника и са ви затрупали куп ненужни дрехи… Направете най-правилното и най-хубавото. И освен през днешния ден, несъмнено! Не забравяйте, че от оставащите ви 317 дни от годината, ще запомните единствено тези, в които сте създали нещо за другите. Понякога даже една усмивка е сторено положително, тъй като сама по себе си усмивката е щастие… А най-истинското благополучие още веднъж се поражда от доброта. Завъртете се в омагьосания кръг на добрината и ще видите по какъв начин светът ще стане по-красив!