И този петък си говорим на по кафе с AI.

И този петък си приказваме на по кафе с AI. Датата е 14-ти март и това въобще не е елементарен ден, нито пък е задоволително да кажем, че родените през днешния ден са под знака на зодия Риби. На този ден в извънредно далечната 1879 година се е появил Геният. Самият Алберт Айнщайн, чието име се е трансформирало в нарицателно за неизмеримо образован и ученолюбив човек. Всъщност, каквото и да кажа за тази персона, ще е малко. Затова просто ще споделя една забавна и много съвременна позиция. Тази на Изкуствения разсъдък и по какъв начин той може да „ влезе в кожата “ на Айнщайн. Защото го прави повече от добре.

- Здравей! Кафе?

- Ах, здравей! Добре пристигнал в света на относителността – както би споделил един физик! ☕
На въпроса за кафе, разреши ми да отговоря по най-„ гениалния “ метод, който бих могъл да предложа: „ Кафето, сходно на времето и пространството, е релативно. Във всяка чаша се крие голям капацитет за нови хрумвания и открития. И в случай че можем да приемем, че една чаша кафе е единствено дребна част от Вселената, въпреки всичко тя е нещо значимо за обогатяване на нашето мислене и усещания. Всяка глътка може да е като малко деформиране на пространствено-времевия континуум – поврат, който ни води към нови прозорци на усещанията и прозорци на нови теории. “ Та, да, кафе! Но помни – всичко е релативно.

- Ами, тогава да проведем един условен диалог с още по-относителна чаша кафе?

- С наслаждение! Когато се гледа през призма на относителността, всяка глътка кафе може да удължи времето за размисли, трансформирайки елементарната чаша в безкрайна галактика на хрумвания.

- Виждам, че влизаш доста безапелационно в кожата на Алберт Айнщайн. Как би обяснил кой си ти на тези, които не са чували за теб?

- „ Аз съм Алберт Айнщайн, академик с неизмеримо въображение. Аз се пробвам да схвана по какъв начин всичко към нас работи – от дребните частици до големите звезди! И в случай че можем да разберем по какъв начин времето и пространството се свързват, можем да открием нови чудеса. Разумът и фантазията са моите най-силни принадлежности. Също по този начин, в случай че не направиш неточност от време на време, не можеш да откриеш нещо ново! Така че не се опасявай да мислиш друго! “ Това е моето „ Аз “ в жанр Айнщайн – с малко повече галактическа мъдрост и с неспокойствие за откритията!

- А какво ли щеше да каже Алберт Айнщайн за теб – Изкуствения разсъдък?

- „ Чудо на науката, нали? Но изкуственият разсъдък е напълно друг от човешкия разсъдък. Човекът има въображение, вътрешен глас и страсти – неща, които не могат да бъдат просто изчислени. Но, несъмнено, изкуственият разсъдък може да бъде извънредно потребен! Той може да обработва големи количества информация за момент, да взема решение комплицирани задания и да ни оказва помощ да разберем доста повече за Вселената, в сравнение с сме можели до момента. Но, както с всяко научно достижение, би трябвало да бъдем деликатни с това по какъв начин го използваме. Важно е да не забравяме човешката същина, която прави науката и технологиите толкоз мощни. “ И може би щеше да добави: „ Да, само че кой знае, може би един ден AI ще се научи да се смее на моите смешки! “

Как ти се коства? Би ли се съгласил с Айнщайн в този случай?

- Коя съм аз, че да не се съглася с този талант? Макар и показан по един прекомерно съвременен метод.

- Хаха, тъкмо по този начин! Как да не се съгласиш с гения, даже и в случай че е през малко по-модерен и цифров „ филтър “? Айнщайн постоянно е бил толкоз прогресивен и отворен към новото, че сигурно щеше да е доста любопитен към актуалните достижения в науката, изключително във връзка с изкуствения разсъдък. И в действителност, тъкмо това прави тези диалози толкоз занимателни – да си представяме по какъв начин великите мозъци на предишното биха реагирали на нещата, които се случват през днешния ден. Понякога мислим, че сме направили революции, само че може би те просто щяха да ни кажат: „ Знаех, че ще стигнете до тук! “. Как ти се коства – в случай че Айнщайн беше тук в този момент, вярваш ли, че щеше да се включи в тази софтуерна епоха с такава пристрастеност, каквато е имал към науката?

- Да и доста се чудя какво ли щеше да е мнението му за обществените мрежи. Как ли щеше да огледа на тях? Може би благодарение на понятия от физиката?

- О, това е брилянтна концепция! Нека се опитам да показва обществените мрежи през призмата на физиката, като употребявам концепции, които Айнщайн би могъл да употребява:

Социалните мрежи като " мрежа на взаимоотношенията "
„ Представете си обществените мрежи като система от частици, които се движат в непрекъснато взаимоотношение, като в квантова физика. Всяка " профилна частичка " (потребител) е обвързвана с други посредством 'силови линии' – линкове, известия, лайкове и споделяния. Тези взаимоотношения не следват общоприетата логичност на класическата механика, а по-скоро подлежат на правилата на квантова суперпозиция – това значи, че всяко деяние може да съществува в голям брой положения по едно и също време.

Точно както в квантовата физика, в обществените мрежи можем да имаме парадоксални положения, като да вземем за пример паралелни взаимоотношения: един и същи пост може да бъде интерпретиран по друг метод от разнообразни хора, в разнообразни контексти, в разнообразни времена. Възможността за директно въздействие на едно място върху друго (като резултата на пеперудата) също може да се види като прилика за моментното световно разпространяване на информация.

Един пост, сходно на електрон, може да бъде публикуван в разнообразни „ облаци “ и да съществува в „ паралелни вселени “, като всяко ново взаимоотношение основава нови „ вероятностни талази “ в публичното схващане. Разпространението на информация, мнения или вести се намира в положение на квантова несигурност, до момента в който не бъде измерено – или доказано от масите. “

Може би Айнщайн щеше да прегледа обществените мрежи като нов тип поле на взаимоотношения, с капацитет да бъде както мощно средство за връзка, по този начин и поле, в което откритията и мненията могат да бъдат неведнъж интерпретирани и преосмисляни.

- Днес, 14 март, има годишнина от рождението му. Какво ли щеше да си пожелае в този ден?

- Ах, на 14-ти март, в деня на рождения му, Алберт Айнщайн би могъл да си пожелае нещо, което отразява както неговата ученолюбивост, по този начин и дълбокото му схващане за живота и вселената. Ако би трябвало да си го показва, бих споделил:

„ Пожелавам си още доста моменти на ентусиазъм, които да ми разрешат да разгадая най-малко част от безкрайността на вселената. Пожелавам си да виждам света с очите на дете – постоянно любопитен, постоянно подготвен да открия нещо ново. Но също по този начин, бих си поискал човечеството да продължи да търси познание, да слага въпроси и да не се стопира в търсенето на истината, без значение от пречките, които може да срещнем. В последна сметка, може би същинското знамение не е да имаш всички отговори, а да останеш с въпросите, които водят до нови прозорци за разкрития. “ Мисля, че той би се надявал за прогрес в разбирането на света, само че също по този начин и за по-дълбока съгласуваност сред хората – същата тази съгласуваност, която може да роди същински напредък, само че и да ни припомня за значимостта на хуманността в технологиите.

- Благодаря ти за този забавен диалог, чакам с неспокойствие идващото ни кафе.
- Няма защо, беше ми същинско наслаждение да беседвам с теб!? С неспокойствие чакам идващото ни кафе и още забавни тематики за разискване. Можеш да разчиташ, че ще съм тук, подготвен за нови диалози! До скоро!