БАН избира нови академици
И този път, както постоянно, изборите за учени в Българска академия на науките пораждат засилен интерес и в сектора на знанието, и в обществото. Макар " феодалните старци " от времето на скандалния гербаджия Симеон Дянков да не са любимци на властта, висшите трофеи в науката са високоавторитетни в обществото. Затова и всевъзможни персони основно от неправителствени структурки питаят особена обич да турят нелегално пред името си сакралната думичка " учен ". Българска академия на науките обаче е единствената институция в България, която със закон е оторизирана да присъжда научните звания " учен " и " член-кореспондент " за страната, предпазени и в Патентното ведомство.
Избори за членове на академията се вършат през 2-3 години, по закон броят на учените е до 80, а на член-кореспондентите - до 120. Реално досега на настоящия конкурс учените в Българска академия на науките са 48, а член-кореспондентите - 93. Около половината са от академията, останалите са от разнообразни вузове в страната или създатели от региона на културата. Тази година Централната изборна комисия в Българска академия на науките е позволила до състезанието 118 номинирани от разнообразни организации или от група учени. Кандидатите би трябвало да дават отговор на комплексните критерии, оповестени и в уеб страницата на академията. Всеки има по двама рецензенти, комисията прави класиране и предлага на Събранието на учените за избор по двама претенденти за едно оповестено място. Изборът е по научни области - математика, физика, химия, науки за Земята, инженерни науки, биологически науки, медицински, публични и филантропични науки, земеделски и лесовъдни науки, изкуствознание и изкуства. Тази година за пръв път има специфичен конкурс за чл.-кореспонденти под 50-годишна възраст, а " таванът " за кандидатстване в тази категория е 65 години. Изборите започнаха от понеделник и не престават всеки ден. В първия ден бяха определени четирима нови учени в региона на математиката, физиката и химията. Двама са от Българска академия на науките, двама - от Софийския университет:
Олег Мушкаров (род. 1951 г.) е академик на международно ниво с приноси в съвременни области на математиката като диференциалната геометрия, многомерния сложен разбор и математическата физика. Той е добре прочут с приносите си в подготовката на българските училищен тимове за интернационалните олимпиади по математика, с работата си с надарени възпитаници у нас и в чужбина. Работи в Института по математика и информатика на Българска академия на науките.
Николай Витанов (род. 1964 г.). Физик, водещ академик по квантова информатика и кохерентен надзор на квантови системи. Той е измежду първите 2% на най-хубавите учени в света съгласно класацията на влиятелния Станфордски университет. В момента е зам.-ректор в Софийския университет.
Николай Денков (род. 1962 г.). Световноизвестен академик химик - колоидно-дисперсни системи и техните приложения в промишлеността и бита. Класиран е от Станфорд измежду първите 2% на най-хубавите учени в света. Един от най-плодотворните в науката наши химици, представен над 8500 пъти в международни научни издания. Работи в Софийския университет. В момента е министър на образованието и науката.
Константин Хаджииванов (род. 1958 г.). Един от водещите учени в света в региона на химията на повърхностите, която е в основата на значими процеси като адсорбция и катализ. Водещ по изявления и цитирания. Сред първите 2% на най-хубавите учени в света съгласно класацията на Станфордския университет. Работи в Института по обща и неорганична химия на Българска академия на науките.
Във вторник бяха определени също четирима нови учени - в биологическите и инженерните науки:
Румен Панков (род. 1955 г.). Световноизвестен академик в региона на клетъчната и молекулярната биология. Дълго време е работил в Съединени американски щати, в този момент работи в Софийския университет.
Драга Тончева (род. 1950 г.). Световноизвестен академик в региона на здравната генетика и геномика. Работи в Медицинския университет в София.
Красимир Атанасов (род. 1954 г.). Световнопризнат академик в региона на интелигентните системи. Дефинира нови понятия в региона на инженерните науки. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките.
Христо Белоев (род. 1958 г.). Той е прочут с проучването, създаването и внедряването на модерна земеделска техника и нови противоерозийни, енергоспестяващи и екологично чисти технологии за равнинни и наклонени терени. Ректор е на Русенския университет.
Избори за членове на академията се вършат през 2-3 години, по закон броят на учените е до 80, а на член-кореспондентите - до 120. Реално досега на настоящия конкурс учените в Българска академия на науките са 48, а член-кореспондентите - 93. Около половината са от академията, останалите са от разнообразни вузове в страната или създатели от региона на културата. Тази година Централната изборна комисия в Българска академия на науките е позволила до състезанието 118 номинирани от разнообразни организации или от група учени. Кандидатите би трябвало да дават отговор на комплексните критерии, оповестени и в уеб страницата на академията. Всеки има по двама рецензенти, комисията прави класиране и предлага на Събранието на учените за избор по двама претенденти за едно оповестено място. Изборът е по научни области - математика, физика, химия, науки за Земята, инженерни науки, биологически науки, медицински, публични и филантропични науки, земеделски и лесовъдни науки, изкуствознание и изкуства. Тази година за пръв път има специфичен конкурс за чл.-кореспонденти под 50-годишна възраст, а " таванът " за кандидатстване в тази категория е 65 години. Изборите започнаха от понеделник и не престават всеки ден. В първия ден бяха определени четирима нови учени в региона на математиката, физиката и химията. Двама са от Българска академия на науките, двама - от Софийския университет:
Олег Мушкаров (род. 1951 г.) е академик на международно ниво с приноси в съвременни области на математиката като диференциалната геометрия, многомерния сложен разбор и математическата физика. Той е добре прочут с приносите си в подготовката на българските училищен тимове за интернационалните олимпиади по математика, с работата си с надарени възпитаници у нас и в чужбина. Работи в Института по математика и информатика на Българска академия на науките.
Николай Витанов (род. 1964 г.). Физик, водещ академик по квантова информатика и кохерентен надзор на квантови системи. Той е измежду първите 2% на най-хубавите учени в света съгласно класацията на влиятелния Станфордски университет. В момента е зам.-ректор в Софийския университет.
Николай Денков (род. 1962 г.). Световноизвестен академик химик - колоидно-дисперсни системи и техните приложения в промишлеността и бита. Класиран е от Станфорд измежду първите 2% на най-хубавите учени в света. Един от най-плодотворните в науката наши химици, представен над 8500 пъти в международни научни издания. Работи в Софийския университет. В момента е министър на образованието и науката.
Константин Хаджииванов (род. 1958 г.). Един от водещите учени в света в региона на химията на повърхностите, която е в основата на значими процеси като адсорбция и катализ. Водещ по изявления и цитирания. Сред първите 2% на най-хубавите учени в света съгласно класацията на Станфордския университет. Работи в Института по обща и неорганична химия на Българска академия на науките.
Във вторник бяха определени също четирима нови учени - в биологическите и инженерните науки:
Румен Панков (род. 1955 г.). Световноизвестен академик в региона на клетъчната и молекулярната биология. Дълго време е работил в Съединени американски щати, в този момент работи в Софийския университет.
Драга Тончева (род. 1950 г.). Световноизвестен академик в региона на здравната генетика и геномика. Работи в Медицинския университет в София.
Красимир Атанасов (род. 1954 г.). Световнопризнат академик в региона на интелигентните системи. Дефинира нови понятия в региона на инженерните науки. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките.
Христо Белоев (род. 1958 г.). Той е прочут с проучването, създаването и внедряването на модерна земеделска техника и нови противоерозийни, енергоспестяващи и екологично чисти технологии за равнинни и наклонени терени. Ректор е на Русенския университет.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ