И те пак успяват. И пак. Една от големите истини

И те отново съумяват. И отново. Една от огромните истини във футбола е, че таблицата с касирането в никакъв случай не лъже. Понякога обаче може да споделя единствено половината истина.

От някои направления ще настояват, че един всред Манчестър Сити и Ливърпул ще би трябвало да изгуби това най-вълнуващо съревнование за купата в историята на Премиър Лийг; че би трябвало да се получи падение, измъкване, глътване на граматиката или пречка. Само дето от време на време това тълкувание не съответствува напълно с обстоятелствата. Прилича ли ви някой от тези два тима до този миг на сдухан загубеняк?

Ливърпул имаше всички вероятни предпоставки да се препъне в Кардиф, да бъде неподвижен от нерви, от чувството, че целият сезон стартира да се срутва под галещото пролетно слънце на Уелс.



Никакъв късмет! Вместо това в края на следващия оставил ни без мирис кръг в шампионата тимът на Юрген Клоп се завърна на върха във краткотрайното класиране, тъй като до момента е изиграл повече мачове и е спечелил малко повече точки от своя противник. Също както и този сезон ориста на купата ще се реши не от това кой е изгубил, а кой е спечелил малко повече всред тези два трупащи победа след победа отбори.

Струва си да кажем това в този момент, преди някой късен подробност в последна сметка да ги раздели на финала. Ливърпул и Сити ще решат разногласието си в идващите три седмици по същия метод, както фотофиниш в плуването демонстрира носителя на златен орден да е съумял на косъм поради едно по-ритмично загребване, поради един нокът по-напред от съперника. Премиър Лийг обаче има два първенеца през този сезон.

Това обръщение ни даде кръгът от този уикенд с две минимални победи, изсмукани от най-дълбоките запаси на мощ и воля и от двете страни. В събота Джосеп Гуардиола сътвори нехарактерен шедьовър, като не промени тактическата система и не размести фигурите на шахматната дъска, а просто даде титулярно място на Фил Фоудън против Тотнъм. Това бе чиста форма темперамент, чиста форма ентусиазъм, увещание към почитателите на „ гражданите”, че след тъмата в средата на седмицата и слънце изгрява; увещание, това надалеч по-прозаично, че Сити разполага с голям запас от съзидателни футболисти като опция на изцедените титуляри.



Отговорът на Ливърпул в неделния следобяд също пристигна издълбоко, а първият гол послужи да напомни обстоятелството, че всяка една парченце от градения четвърта година състав от Клоп е подготвена във всеки един решителен миг да излезе на напред във времето. И да, допуска се един насочен към популярен дубъл тим да победи противник, чиито 9 от 11 титуляри предишния сезон са играли в Чемпиъншип. Имаше обаче голям психически напън отсреща и един превъзходно спретнат и порядъчен противник.

Още от първия съдийски сигнал на мача мениджърът на Кардиф Нийл Уорнък сновеше по тъчлинията цялостен червен от гняв; човек не просто получавал тежки удари, а получавал ги непрекъснато във всеки един миг на всеки един мач на своята 39-годишна кариера по пейките.

В самото начало на дуела скоростта на Натаниъл Мендез-Ленг, преди време част от Рочдейл, Кеймбридж и Питърбъроу, сподели слабостите на Трент Александър-Арнолд в предпазен проект. Десният бек на „ червените” е отличен за модерните условия за поста си, но по-точен завършващ удар от Джуниър Хойлет можеше рано-рано да заплаши кандидат-шампиона. Дали пък не бе пристигнал мигът? Дали пък не ставахме очевидците на толкоз обещаваното мигване първи на един от двата кандидата?



Не напълно. Не се усещаше по този начин даже и при резултат 0:0 на почивката. Футболистите на Кардиф към този момент изглеждаха поуморени, изцедени от напъните, нужни за опазване на равенството в първата половина от мача. Първият гол в 57-мата минута бе нещо красиво и с непредвиден източник. Джорджиньо Вайналдум не бе шутирал към противниковата врата надалеч от „ Анфийлд” от последната седмица на януари, но си откри празно пространство в наказателното поле при изпълнен от Александър-Арнолд корнер и би удивително механически полуволе.

Чуха се два звука. Първият бе тропотът сега на контакта сред дясното ходило на нидерландеца и топката. Вторият бе изсъскването на мрежата след нейния досег с топката. Фантастична проява на умения от Вайналдум и увещание за това какъв брой добър футболист е и най-големият черноработник в тимове като този.

Късна дузпа от Джеймс Милнър умъртви интригата в мача и продължи най-хубавия стадий от сезона за Ливърпул, записал 9 следващи победи с 24 вкарани гола от началото на март насам. Досущ като Сити, това е отбор, който се впуска в порив право към спешната точка и става все по-освободен и по-безстрашен с наближаването на финалната линия.



Непоносимо тежко е да се поддържа сходно равнище на интензитет под сходно равнище на напрежение. Стига ви единствено да видите останалите от Топ 6 в деяние в този кръг до момента: окаяността на Манчестър Юнайтед; безконечната дарба на Арсенал да губи в най-важния момент; реакцията на Тотнъм на концепцията, че купата е „ механически в техните лични ръце” (вероятно най-лошото място, където би могла да бъде).

Към момента 3-тият, 8-мият, 9-ият и 10-ият от най-богатите клубове на света се намират на над 20 точки зад първите два тима в класирането. Това е мотив за паника във връзка с силата на Премиър Лийг, само че в същото време и увещание, че никой няма да загуби купата този сезон, че никой няма да се подхлъзне. А също и че аплодисментите на последния ден от шампионата ще бъдат поделени поравно, който и да се окаже под дъжда на разпилените във въздуха конфети.
Барни Роней, „ Гардиън” Премиър лийг 35 кръг, неделя 21 април Кардиф Сити 0:2краен резулат Ливърпул