И тази вечер е като другите,кой може с поглед да

И довечера е като другите,
кой може с взор да те откри,
непрекъснато си оферират услугите
наперени кавалери.

Ще замлъкне на оркестъра измамата
от прозорците нощна светлина
и ще танцуваме с тебе двамата
измежду галактическа тишина.

Хей, резервира последния танц
за мене, за мене, за мене!
Хей, резервира последния танц
измежду галактическа тишина.

На твоята устойчивост всеки се чуди,
като че ли не стъпваш на земята,
изтощена си от танците луди,
а аз си натъкмявам очилата.

От погледи хорски ще се избавим,
от саксофона с ироничния глас,
само че дали ще можем към този момент да се преправим
на самите нас.

Хей, резервира последния танц
за мене, за мене, за мене!
Хей, резервира последния танц
измежду галактическа тишина,
измежду галактическа тишина…

Стихове: Маргарит Минков

Изпята лирика за тишината от българското песенно творчество и песенна поезия от близки и далечни страни избираме за тази наша среща. В нея звучи и софт-рок класика, пристигнала оттатък океана: „ Звукът на тишината “. Тя е измежду най-желаните и обичани от публиката песни на дуета Саймън и Гарфанкъл, от основаването й през 1964 година до наши дни. В своя лиричен текст създателят Пол Саймън ни споделя за „ хора, които приказват без да продумат, слушат без да се чуват, пишат песни, без глас да ги пее “, за „ пророческите думи, прошепнати в звука на тишината… “
Добре пристигнали сте!

неделя, 19 ноември, от 17 часа