И тази седмица продължиха протестите на служителите на столичния градски

И тази седмица продължиха митингите на чиновниците на столичния градски превоз. А решението на рецесията с неналичието на водачи в София идва от Средна Азия.

Защо 1500 евро заплата е мотив за митинг за един български водач и сбъдната фантазия за един узбек. Специален репортаж на Стоян Георгиев.

Хайрула Каримов е автобусен водач от столицата на Узбекистан Ташкент. Най-големият град на централноазиатската страна от някогашния Съветски съюз, се намира на 5000 километра от София.

" Тази специалност идва от татко ми. От генерации идва. Обичам своята специалност “, споделя Хайрула пред bTV.

В началото на тази година в Ташкент се появяват реклами за работа в България. Хайрула вижда една от тях. 

Каним квалифицирани водачи да работят в България. Заплатата стартира от 1100 евро. Ако работиш спомагателни часове, можеш да получиш контракт и за по-високо възнаграждение.

" В рекламата чух, че набират за работа. Аз желаех да видя Европа. Като дете съм учил за България, знам България. Исках да я видя. И по този начин получих контракт. Всичко се получи при мен. И ето ме в този момент - на работа в България “, изясни Хайрула Каримов – автобусен водач.

Работодателят, който търси хора на 5000 километра от България се оказва Столичният градски превоз. Така водачът от градския превоз в Ташкент Хайрула идва в столицата на България. От февруари Каримов има контракт за лидер на рейс с общинското сдружение " Автотранспорт “. Обслужва линия 59 от метростанция " Мизия “ до село Мърчаево.

" Заплатата ми е 1500 евро. Тези пари аз адресирам на своето семейство. Тук ми дават ваучери за храна. И ми заплащат хотел “, споделя мъжът.

Това, което Хайрула назовава хотел, е стая в общежитие в село Ботунец, в което е дружно с други узбеки, пристигнали да работят в градския превоз на София. Каримов кара рейс в екип, дружно с българския си сътрудник Добри. В 13 часа вършат промяната по линия 59. 

Хайрула, дружно с общо към 30 узбеки, идват в София, с цел да карат рейс. Докато българските им сътрудници стачкуват за по-високи заплати, а столичната компания за градски превоз не съумява да откри искащи да карат рейсове, тролейбуси и трамваи.

Средната заплата за водачи на рейсове в София е към 3500 лв.. Но искащи да работят няма. Средната заплата в Узбекистан се равнява на към 700 лв., съгласно формалната статистика. 

" Всичко се свежда до парите. Кой каквото и ще да ми приказва, това са празни приказки. Той не е пристигнал да ми гледа моите сини очи, а е пристигнал да изкара някакви пари да гледа фамилията си “, съобщи Добри.

Заплатите, против които българските водачи стачкуват, се оказват фантазия за хората от Узбекистан. Брутният артикул на глава от популацията в Узбекистан е съвсем 5 пъти по-малък от този на България,  а заплатите там са сред 3 и 4 пъти по-ниски в сравнение с у нас.  Затова Хайрула споделя, че е благополучен тук.

Той е удовлетворен от изискванията, тъй като живее в общежитие, има ваучери за храна и може да изпраща над 1000 евро на месец на фамилията си в Ташкент.

" Имам семейство, да. Имам 5 деца. Жена, майка, братя. Те в този момент живеят в Узбекистан. Всичко е наред с тях. Всеки ден се чуваме. Разговаряме по телефона. Традициите тук и у нас са много сходни. И хората са еднообразно положителни “, споделя Хайрула.

52-годишният мъж от Узбекистан споделя, че е благополучен от работата и живота си в България.

" Когато не разбираме, ни изясняват. Тук има доста добър екип. Благодаря на шефа, заместник-директора. Началник промяната. И имаме един водач, същински брат. И доста добър другар - Стефан. Той ни оказва помощ доста. Не единствено на мен, само че и на всички узбеки. Какви проблеми има, ги взема решение. Всичко при нас е чудесно “, изясни още Хайрула.

А имаш ли такава концепция да доведеш фамилията си тук?

Да, в случай че това е допустимо. Жена ми желае да пристигна, в случай че всичко е обикновено. Но това е краткотраен контракт. Сега имам договор за 1 година. Ако решат да ми го удължат, следващата година ще забележим. Ако всичко е обикновено, ще работя. 

Какво мислиш за нашата страна, за София?

Хубав град, хубав град. Хубава природа, хареса ми.

Разбираш ли български?

Не, само че лека-полека, към момента учим.

А в Узбекистан не престават да търсят водачи за София. 

София не е единствената европейска столица, която търси водачи за своя градски превоз в Узбекистан. Узбеки се набират и за работа във Варшава.

Засега хората, пристигнали от Узбекистан, се оказват като виновни и положителни чиновници, споделят техни сътрудници. 

А какъв брой ли българи биха благодарили и биха били признателни за това, че живеят в общежитие в Ботунец? Узбеките споделят, че са удовлетворени.

А когато с Хайрула приказваме за разликите сред родината му България, той си споделя, че му прави усещане какъв брой малко деца имат българите, на фона на узбеките. И единствено няколко месеца по-късно един водач от Ташкент към този момент схваща какъв е един от най-големите обществени и стопански проблеми на България и Европа - демографията. Именно неналичието на хора го е довела тук.