Банките с рекордна печалба на наш гръб
И тази година банковата система ще надвиши три милиардна облага, откакто предходната година бяха регистрирани рекордните 3.4 милиарда Това е видно от последните данни на Българска народна банка за банковата система - към края на октомври комерсиалните банки у нас към този момент регистрират общо 3.0 милиарда лева облага, предава СЕГА.
За разлика от последните три години този път растежът на банковата печалба е съвсем алегоричен - към октомври е 0.6% или 17 млн. лева повече от същия интервал на 2023 г.
Припомняме, че банковата система у нас реализира завидни финансови резултати, като записва големи растежи на облагата. През 2021 година да вземем за пример нарастването бе 74% до 1.4 милиарда лева След това през 2022 година последва растеж от 47% до 2.1 милиарда лева, а през 2023 година - 61% нарастване до рекордните 3.4 милиарда лева.
През тези години финансовите институции натрупаха постоянни доходи от доста нарастване на таксите за банкови услуги, само че облагата идва най-много от бурното кредитиране при гладко повдигане на лихвите, до момента в който лихвите по спестяванията на клиентите им останаха замразени на нулеви позиции или близо до нулата.
За десетте месеца на годината комерсиалните банки у нас са отчели чиста рентабилност от лихви в размер на 4.615 милиарда лева, което е с 15% повече от същия интервал на предходната година. От такси и комисионни чистите доходи са 1.328 милиарда лева, което е с близо 8% повече от предходната година.
Прави усещане, че банките са заделили доста по-големи хранителни запаси за покриване на възможни неприятни заеми тази година. Към края на октомври сумата е 515 млн. лева, с 212 млн. лева. или 70% повече от регистрираните към 31 октомври 2023 година
Облагането на свръхпечалбата на банките бе посочено като едно от предложенията на служебния финансов министър Людмила Петкова за стесняване на големия недостиг, който се обрисува идната година.
От обясненията на Петкова стана ясно, че България може да приложи еврорегламента за така наречен " краткотрайна солидарна вноска ". Тази вноска бе въведена през 2022 година за петролни и газови компании, осъществили големи облаги от високите цени на нефт, газ и горива по това време. Става въпрос за допълнително облагане с 33% на свръхпечалба, изчислена по специфична формула. От диалозите на финансовия министър с политическите партии стана ясно, че от тази мярка се чакат 200 млн. лева спомагателни доходи в бюджета.
Асоциацията на банките и Българска народна банка обаче се опълчиха на сходна мярка, като оповестиха, че тя ще има противоположен резултат - отнемането на капитал от банковата система ще свие кредитирането, а това ще докара до спад в стопанската система и по-малко доходи в бюджета.
За разлика от последните три години този път растежът на банковата печалба е съвсем алегоричен - към октомври е 0.6% или 17 млн. лева повече от същия интервал на 2023 г.
Припомняме, че банковата система у нас реализира завидни финансови резултати, като записва големи растежи на облагата. През 2021 година да вземем за пример нарастването бе 74% до 1.4 милиарда лева След това през 2022 година последва растеж от 47% до 2.1 милиарда лева, а през 2023 година - 61% нарастване до рекордните 3.4 милиарда лева.
През тези години финансовите институции натрупаха постоянни доходи от доста нарастване на таксите за банкови услуги, само че облагата идва най-много от бурното кредитиране при гладко повдигане на лихвите, до момента в който лихвите по спестяванията на клиентите им останаха замразени на нулеви позиции или близо до нулата.
За десетте месеца на годината комерсиалните банки у нас са отчели чиста рентабилност от лихви в размер на 4.615 милиарда лева, което е с 15% повече от същия интервал на предходната година. От такси и комисионни чистите доходи са 1.328 милиарда лева, което е с близо 8% повече от предходната година.
Прави усещане, че банките са заделили доста по-големи хранителни запаси за покриване на възможни неприятни заеми тази година. Към края на октомври сумата е 515 млн. лева, с 212 млн. лева. или 70% повече от регистрираните към 31 октомври 2023 година
Облагането на свръхпечалбата на банките бе посочено като едно от предложенията на служебния финансов министър Людмила Петкова за стесняване на големия недостиг, който се обрисува идната година.
От обясненията на Петкова стана ясно, че България може да приложи еврорегламента за така наречен " краткотрайна солидарна вноска ". Тази вноска бе въведена през 2022 година за петролни и газови компании, осъществили големи облаги от високите цени на нефт, газ и горива по това време. Става въпрос за допълнително облагане с 33% на свръхпечалба, изчислена по специфична формула. От диалозите на финансовия министър с политическите партии стана ясно, че от тази мярка се чакат 200 млн. лева спомагателни доходи в бюджета.
Асоциацията на банките и Българска народна банка обаче се опълчиха на сходна мярка, като оповестиха, че тя ще има противоположен резултат - отнемането на капитал от банковата система ще свие кредитирането, а това ще докара до спад в стопанската система и по-малко доходи в бюджета.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ