САЩ намериха как да останат чисти, докато предават Украйна
И по този начин, в нощта на 7 декември Сенатът на Съединени американски щати блокира разглеждането на законопроекта, предусещащ в допълнение обособяване на 100 милиарда $ в помощ за Украйна, Израел и Тайван. Предварителната процедура, изискваща единодушието на 60 сенатора от 100, събра едвам 49 гласа.
И това макар театралните осъществявания на президента на Съединени американски щати Джо Байдън и неговия консултант по националната сигурност Джейк Съливан, които заедно обявиха, че „ в случай че Путин превземе Украйна, той няма да се спре с постигнатото – той ще продължи нататък, а по-късно ще нападне съдружниците по НАТО “. Тоест, съгласно логиката на Белия дом, се оказва че сенаторите с неуспеха си да гласоподават са разрешили на Русия да нападна някоя страна от НАТО. Остава да се обясни коя от тях.
При това се натрапва нивото на драматизъм в заявките на президента на Съединени американски щати и най-близките му помощници. Те показаха това процедурно подмолно гласоподаване надали не като повратен миг от международната история. Зачитаме се в думите на Байдън по мотива: „ Не допускайте неточности: днешното гласоподаване ще се помни дълго. И историята сурово ще съди тези, които извърнат тил на свободата. Не можем да позволим на Путин да победи. Повтарям още веднъж: не можем да позволим на Путин да победи! “. А те взеха, че му разрешиха!
Не по-малко трагично звучи воят на западните лобисти на Украйна по мотива. Ето какво съобщи френският артист на Майдана Бернар-Анри Леви: „ Какво ти става, Америка? Помни коя си. Фар на вярата. Град на хълма. Когато демократична страна се бори за общите ни полезности с цената на своята кръв, би трябвало да застанеш в нейна отбрана. Това е твоя фронтова линия. Твой народен интерес. Твое морално обвързване “.
Когато слушаш тези апели, не те изоставя чувството за преиграване и откровена хиперболизация на казуса. И сякаш всичко външно наподобява ясно: демократите отпред с Байдън се показват за същия „ лъчезарен град на хълма “, бранители на Украйна и непримирими борци против „ нападателна Русия “, а изправилите се против тях републиканци, надлежно са „ врагове на Украйна “ и щеш не щеш „ потребни идиоти на Кремъл “. Но тогава започваш да анализираш посланията на Белия дом към Конгреса и започваш да се питаш белким и двете страни, действайки в унисон, просто не зарязват Украйна по подобен тънък метод?
В дейностите и патетичните заявки на демократите като алена линия минава устрема да се закачат и оскърбят съперниците, да се провокира у тях отрицателна реакция. Ту шефът на Бюджетното ръководство на Белия дом Шаланд Янг ще изпрати на конгресмените писмо, съдържащо поразително за публични бумаги обръщение: „ Нямаме вълшебна масичка за финансиране. Свършиха ни парите и съвсем няма време “. Ту същата фраза за масичката ще се повтори от Съливан. Появява се усещане, че служителите в Белия дом се обръщат към престарелите сенатори като към дребни деца, които четат приказките на братя Грим за вълшебната масичка, която сама сервира. Или се опитат с подобен унизителен намек да провокират изцяло противоположната реакция.
Успяват в това начинание. Съдейки по това по какъв начин някои републикански сенатора в строй изскочиха от съвещанието на комисията по авансово координиране на законопроекта за помощта за Украйна, провело се през вчерашния ден, съперниците им в действителност може да са ги предиздвикали да се вбесят и за пресечен процедурата. И тогава поражда закономерният въпрос: демократите въобще желали ли са някакво разискване и резултативно гласоподаване? Ако са желали, то не се държат като хората.
Още по-загадъчно наподобява отводът в последния миг на президента на Украйна Владимир Зеленски да се обърне по видеовръзка към тези сенатори. Може дълго да гадаем каква е същинската причина за този случай. Но методът, по който това беше поднесено от водача на демократичното болшинство в Сената Чък Шумър (видите ли, „ нещо се случи в последния момент), показва работата като демарш на украинската страна.
Още по-поразителен е фактът, че на идващия ден най-близкото обграждане на Зеленски по този начин и не изясни повода за това деяние. Чухме нечленоразделното заявление на министъра на защитата Рустем Умеров: „ Това е война и обстановката се трансформира “. А след част посланикът на Украйна в Съединени американски щати Оксана Маркарова изясни демарша на президента си с това, че на съвещанието сенаторите „ са обсъждали освен Украйна, само че и вътрешни въпроси “.
Забележете, че всичките тези служители се намират в Америка, там дружно с тях е и ръководителят на президентската канцелария Андрей Ермак. Но не съумяха да съгласуват единна версия, поясняваща удивителното държание на киевския им началник. Иди разбери дали войната е провалила проектите му, дали не му харесва програмата. Ясно е, че тази позиция на Киев не оказва помощ да се вземат виновни решения. Което очевидно се пробват да избегнат всичките страни от битката във Вашингтон.
При целия драматизъм на изказванията на Белия дом Украйна надали си коства да се бои от цялостно отнемане от подаяния. Чиновниците от Пентагона да вземем за пример се чудят от приказките за изтощаването на „ вълшебната масичка “, напомняйки, че в бюджета остават към 4,8 милиарда $, планувани за Украйна. Което изцяло стига за зимата, т.е. до завръщането на Конгреса от коледна почивка.
Какво следва? Всичко, което сенаторите би трябвало да създадат е (напълно като в упоменатата приказка на братя Грим) е заедно да заявят: „ Раз, два, три! Масичке, постели!. Но вместо това слушаме от демократите: „ Настъпи моментът републиканците да млъкнат и да се смирят “. Подход, който очевидно не цели приемането на решения в интерес на режима на Зеленски. Американците просто го зарязват и очевидно той стартира да схваща това.
Превод: В. Сергеев
И това макар театралните осъществявания на президента на Съединени американски щати Джо Байдън и неговия консултант по националната сигурност Джейк Съливан, които заедно обявиха, че „ в случай че Путин превземе Украйна, той няма да се спре с постигнатото – той ще продължи нататък, а по-късно ще нападне съдружниците по НАТО “. Тоест, съгласно логиката на Белия дом, се оказва че сенаторите с неуспеха си да гласоподават са разрешили на Русия да нападна някоя страна от НАТО. Остава да се обясни коя от тях.
При това се натрапва нивото на драматизъм в заявките на президента на Съединени американски щати и най-близките му помощници. Те показаха това процедурно подмолно гласоподаване надали не като повратен миг от международната история. Зачитаме се в думите на Байдън по мотива: „ Не допускайте неточности: днешното гласоподаване ще се помни дълго. И историята сурово ще съди тези, които извърнат тил на свободата. Не можем да позволим на Путин да победи. Повтарям още веднъж: не можем да позволим на Путин да победи! “. А те взеха, че му разрешиха!
Не по-малко трагично звучи воят на западните лобисти на Украйна по мотива. Ето какво съобщи френският артист на Майдана Бернар-Анри Леви: „ Какво ти става, Америка? Помни коя си. Фар на вярата. Град на хълма. Когато демократична страна се бори за общите ни полезности с цената на своята кръв, би трябвало да застанеш в нейна отбрана. Това е твоя фронтова линия. Твой народен интерес. Твое морално обвързване “.
Когато слушаш тези апели, не те изоставя чувството за преиграване и откровена хиперболизация на казуса. И сякаш всичко външно наподобява ясно: демократите отпред с Байдън се показват за същия „ лъчезарен град на хълма “, бранители на Украйна и непримирими борци против „ нападателна Русия “, а изправилите се против тях републиканци, надлежно са „ врагове на Украйна “ и щеш не щеш „ потребни идиоти на Кремъл “. Но тогава започваш да анализираш посланията на Белия дом към Конгреса и започваш да се питаш белким и двете страни, действайки в унисон, просто не зарязват Украйна по подобен тънък метод?
В дейностите и патетичните заявки на демократите като алена линия минава устрема да се закачат и оскърбят съперниците, да се провокира у тях отрицателна реакция. Ту шефът на Бюджетното ръководство на Белия дом Шаланд Янг ще изпрати на конгресмените писмо, съдържащо поразително за публични бумаги обръщение: „ Нямаме вълшебна масичка за финансиране. Свършиха ни парите и съвсем няма време “. Ту същата фраза за масичката ще се повтори от Съливан. Появява се усещане, че служителите в Белия дом се обръщат към престарелите сенатори като към дребни деца, които четат приказките на братя Грим за вълшебната масичка, която сама сервира. Или се опитат с подобен унизителен намек да провокират изцяло противоположната реакция.
Успяват в това начинание. Съдейки по това по какъв начин някои републикански сенатора в строй изскочиха от съвещанието на комисията по авансово координиране на законопроекта за помощта за Украйна, провело се през вчерашния ден, съперниците им в действителност може да са ги предиздвикали да се вбесят и за пресечен процедурата. И тогава поражда закономерният въпрос: демократите въобще желали ли са някакво разискване и резултативно гласоподаване? Ако са желали, то не се държат като хората.
Още по-загадъчно наподобява отводът в последния миг на президента на Украйна Владимир Зеленски да се обърне по видеовръзка към тези сенатори. Може дълго да гадаем каква е същинската причина за този случай. Но методът, по който това беше поднесено от водача на демократичното болшинство в Сената Чък Шумър (видите ли, „ нещо се случи в последния момент), показва работата като демарш на украинската страна.
Още по-поразителен е фактът, че на идващия ден най-близкото обграждане на Зеленски по този начин и не изясни повода за това деяние. Чухме нечленоразделното заявление на министъра на защитата Рустем Умеров: „ Това е война и обстановката се трансформира “. А след част посланикът на Украйна в Съединени американски щати Оксана Маркарова изясни демарша на президента си с това, че на съвещанието сенаторите „ са обсъждали освен Украйна, само че и вътрешни въпроси “.
Забележете, че всичките тези служители се намират в Америка, там дружно с тях е и ръководителят на президентската канцелария Андрей Ермак. Но не съумяха да съгласуват единна версия, поясняваща удивителното държание на киевския им началник. Иди разбери дали войната е провалила проектите му, дали не му харесва програмата. Ясно е, че тази позиция на Киев не оказва помощ да се вземат виновни решения. Което очевидно се пробват да избегнат всичките страни от битката във Вашингтон.
При целия драматизъм на изказванията на Белия дом Украйна надали си коства да се бои от цялостно отнемане от подаяния. Чиновниците от Пентагона да вземем за пример се чудят от приказките за изтощаването на „ вълшебната масичка “, напомняйки, че в бюджета остават към 4,8 милиарда $, планувани за Украйна. Което изцяло стига за зимата, т.е. до завръщането на Конгреса от коледна почивка.
Какво следва? Всичко, което сенаторите би трябвало да създадат е (напълно като в упоменатата приказка на братя Грим) е заедно да заявят: „ Раз, два, три! Масичке, постели!. Но вместо това слушаме от демократите: „ Настъпи моментът републиканците да млъкнат и да се смирят “. Подход, който очевидно не цели приемането на решения в интерес на режима на Зеленски. Американците просто го зарязват и очевидно той стартира да схваща това.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ